Оля Стоянова
Младежки банди, улични хулигани, локали – няма значение как ще наречем тези млади хора, по-важното е, че у нас почти всеки знае подобна история, ставал е свидетел, а понякога е бил и жертва на насилие. Защо няма работещ механизъм, за да бъде предотвратено това насилие, особено след като нападателите в повечето случаи са познати? Кое държи младежите в тези групи, защо възрастта на нападателите все повече спада и какви са вариантите за справяне с този проблем – срещаме ви с трима души, които ще ни разкажат три различни истории.
Първата среща е с Румен, като това не е истинското му име. Той е 35-годишен мъж, с престижна професия, който трудно можете да видите в ролята на жертва на улично насилие. И все пак това се случва през август 2024 година. Въпреки че нападателите му още на следващия месец са разпознати, Румен не чака бързо да се разреши неговият случай и да разбере какви ще бъдат последствията за нападателите му.
„Тези неща често стават много бавно“, казва той – чуйте:
Разговор на Оля Стоянова с Румен в „Нашият ден“ (Програма „Христо Ботев“, БНР)
След 9 месеца действително шевовете на челото на Румен почти не личат. Но истината е, че неговите думи, че нещата у нас обикновено се случват бавно, може би е част от причината нападателите да се чувстват и безнаказани. Румен обаче казва и още нещо – в неговия случай като че ли не става въпрос просто за инцидент, резултат на нещастно стечение на обстоятелствата. Оказва се, че неусетно през последните години подобни сблъсъци са се превърнали в ежедневие и стига човек да бъде внимателен, може да забележи предупредителните знаци.
За това ни разказва и Ани Стоева, млад човек, графичен дизайнер и аниматор, поет и критик, която става свидетел на едно преследване в града.
Разговор на Оля Стоянова с Ани Стоева в „Нашият ден“ (Програма „Христо Ботев“, БНР)
Румен и Ани Стоева ни разказват истории за агресията над тях самите и за насилието, на което са станали свидетели. Общото в техните разкази е, че при всички тези нападения не става въпрос за агресия от страна на обичайните заподозрени – футболни агитки, скинари, крайнодесни групировки или малцинства. В тези случаи става дума за деца, които не се различават с нищо от другите. Просто в тези случаи те се движат на групи – това е ключово за поведението им.
Психоложката Мина Узаничева обяснява защо принадлежността към определена група е толкова важна за младите хора, какво се крие зад тяхната агресия и от какво се храни гневът им.
Разговор на Оля Стоянова с Мина Узаничева в „Нашият ден“ (Програма „Христо Ботев“, БНР)
И накрая – започнахме с историята на Румен, който миналата година беше нападнат от група младежи в „Южния парк“, затова завършваме и с неговата история. А тя повдига въпроса защо няма по-добре работещ механизъм, за да бъде предотвратено това насилие, особено след като в повечето случаи не е трудно полицията да стигне до извършителите. Девет месеца след нападението, Румен разбира, че нещата все пак се движат. Взети са показанията на непълнолетните лица, които са свидетели, а на пълнолетния нападател му е повдигнато обвинение и вероятно по някое време до края на годината Румен все пак ще бъде призован в съда и ще разбере дали евентуално на нападателя му ще бъде наложено наказание и какво ще бъде то.
А вие забелязахте ли колко условно звучи всичко това? И как непълнолетните лица се превърнаха от участници в свидетели?
По публикацията работи: Бисерка Граматикова
