„Според мен това е моето призвание – казва Димитрова, която като репортер на „Господарите“ често остава озадачена, че благоевградските медии не отразяват материалите ѝ за корупционни схеми в региона. – Показахме скандал за милиони, свързани със земеделски евросубсидии в Община Разлог, в който беше замесен и кметът. Тук, в област Благоевград, сякаш нищо не се беше случило. Медиите не споменаха и една дума за този случай.“

Мариета Димитрова разбира причините за мълчанието на регионалната преса. Силната зависимост на повечето издания от местната власт не им позволява да отразяват задълбочено и безпристрастно новините от Благоевград и околността. След четири години при „Господарите“ Димитрова решава да основе собствена медия, която да не се обвързва финансово с политически партии. Със спестяванията от предишната си работа тя създава дигиталната платформа „Благоевград Нюз“ и наема малък офис, откъдето повече от половин година поддържа проекта сама. Сега екипът на сайта се състои от трима души.

Димитрова често привлича общественото внимание към Благоевград с разследванията си. В едно от тях тя разкрива лоши практики и злоупотреби с програмата за енергийна ефективност. Това е материалът, който получава най-широк отзвук и попада в „Черната книга на правителственото разхищение в България“, издавана от Фондация „Фридрих Науман“.

„Продължавам да съм толкова амбицирана, колкото и в началото – споделя Мариета Димитрова за бъдещето си като разследващ журналист. – Средата не се е подобрила никак, особено на регионално ниво и особено когато си опозиционна медия. Когато критикуваш местната власт, те заклеймяват като някакъв враг. Но мен това ме мотивира. Вярвам, че мисията ни като журналисти е да показваме истината такава, каквато е – независимо дали на някого му харесва, или не.“ 

Виж по-малко…

Журналист до мозъка на костите. Винаги е подготвена за разговорите, които води, и задава остри и провокативни въпроси. Те дори са станали нейна запазена марка. 

„Политиците имат нужда не от държачи на микрофони, а от хора, които да ги поставят в некомфортна среда и да им задават въпроси. Иначе няма полза от нас“, казва журналистката. Силвия Великова е категорична: „Без никакви уговорки, за мен важи в пълна сила, че не мога да изпълнявам поръчки. И понеже това очевидно е ясно на хората, които търсят журналисти за поръчки, мен не ме търсят за такива неща.“ 

„Основното нещо, което стои над всичко, е, че много си обичам работата и винаги ми е интересно. Това не е етичен стандарт, но е важен вход към това да спазваш етичните правила на професията“, казва тя. 

На 12 септември 2019 г., в разгара на кампанията за избор на нов главен прокурор с единствен кандидат Иван Гешев Силвия Великова написа статус във „Фейсбук“, че няма повече да бъде водеща в „Хоризонт“. Било ѝ е обяснено, че има натиск за нейното сваляне. Няколко часа по-късно стана известно, че тя е върната на работа, но на следващия ден „Хоризонт“ няма да излъчва. Официалната причина, оповестена на сайта на БНР, бе „профилактика на предавателите“.

И действително тогава „Хоризонт“ безпрецедентно замлъкна от 6 до 11 часа̀. По случая беше сформирана анкетна комисия в парламента, а прокуратурата започна проверка. Случващото се в една от двете обществени медии, финансирани от данъкоплатците, стигна и до Брюксел. По този повод Управителният съвет на Съюза на съдиите в България разпространи становище, адресирано и до зам.-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс и еврокомисаря по правосъдие Вера Йоурова.

Днес Силвия Великова продължава да работи в БНР с една и съща енергия и обич към професията, както когато прекрачва прага му преди 27 години. 

„За мен е много важна оценката на колегите ми и на слушателите, това е нещото, за което винаги мисля, когато работя. И знам, че не бива да си позволявам да се отклонявам, защото има хора, които ме слушат и ме харесват и сред колегите, и сред слушателите, и аз не бива да ги предавам. Има и такива, които не ме харесват, но това е нормално“, споделя тя.

Великова в момента е част от екипа на още едно предаване – водеща е на „Политически некоректно“ по БНР всяка неделя.

Виж по-малко…

Разкритията на медията далеч не се ограничават само до пределите на страната благодарение на партньорства с някои от най-авторитетните мрежи на разследващи журналисти в света, като Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), Проекта за отразяване на организирана престъпност и корупция (OCCRP) и WikiLeaks. 

„Бивол“ е създаден през 2010 г. от бургаския разследващ журналист Асен Йорданов и тогавашния главен редактор на вестника на българите в Париж Атанас Чобанов. Медията, създадена с цел да разследва корупцията и организираната престъпност, бързо набира популярност, и вече десет години успешно се позиционира в нишата на разследващата журналистика у нас. Към момента екипът ѝ се състои от седем журналисти и преводачи, като никой от тях не е нает на постоянен договор, а съчетава работата си по разследванията с други професионални задължения. 

Разследващият сайт безспорно е най-яркият пример за българска медия, издържаща се чрез краудфъндинг, или дарения от читателите си, вече десет години. По данните на Европейския журналистически център, който посвети на „Бивол“ специална публикация като пример за разследваща журналистика по време на COVID пандемията, 80% от приходите на медията идват от читателски дарения. Другите средства екипът привлича от европейски проекти. 

„В момента финансово ситуацията е много по-добре, отколкото преди 2-3 години“, споделя разследващият журналист от „Бивол“ Димитър Стоянов, като по думите му, това се дължи именно на успешното прилагане на краудфъндинг модела, типичен за независимите медии в Западна Европа. 

„Моделът работи успешно до Унгария. Може би вече работи успешно и в България през „Бивол“, но са нужни постоянни усилия, постоянна работа в социалните мрежи, регулярни публикации, което е много трудно, като се говори за разследваща журналистика“, допълва Стоянов.

Чрез дарителски кампании от читатели медията успява да обезпечи не само оперативната си дейност, но и да плати за експертизи на някои от скандалните записи, изтекли в публичното пространство през последните години. Сред тях са разговорите между двете съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова, чийто случай е станал известен като „Яневагейт“, както и скорошните записи на премиера Бойко Борисов, скандализирали с обидните му квалификации за председателката на Народното събрание Цвета Караянчева и реплики, свидетелстващи за злоупотреба с власт. 

Според Димитър Стоянов българските разследващи органи са тези, които е трябвало да направят тези експертизи, но поради тяхното бездействие се е наложило журналистите да изземат тази роля. „Ние сме като едни разследващи органи на полето на журналистиката, но ни се налага да работим с методите, с които борави съдебната власт – експертизи, срещи със свидетели. Ние му казваме интервю, те му казват беседа“, коментира той. 

Журналистът смята, че доверието в медията е резултат от демонстрираните през годините резултати: „Показали сме, че не се страхуваме да говорим истината такава, каквато е. Не сме си позволявали да пощадим никого и не сме се притеснявали, че ще се конфронтираме с когото и да е било, когато имаме твърди доказателства.“

Честите конфронтации с политическите и икономическите властови кръгове струват скъпо на членовете на екипа на медията, които често биват обект на проверки, разследвания и други форми на натиск, включително и черни пиар кампания в други медии. 

Стоянов обаче не вижда друг път за себе си и колегите си: „Това е най-разумното нещо, което може да направим. Ако се откажем, тези, които сме тук, трябва да си вземем еднопосочни билети и никога повече да не се върнем. Защото сега може да е трудно, но ако се откажем, след години ще е още по-трудно.“

Виж по-малко…

Това са малка част от примерите за темите, по които работи варненският журналист Спас Спасов. „Задълбочена, принципна и аналитична“ са определения, които съвсем точно прилягат на стила на журналистическата му работа. Темите му са силни и винаги след публикуването на статии по тях има широк обществен отзвук. Спасов е сред най-разпознаваемите журналисти не само във Варна, но и в централните медии. Той пише основно за корупцията в местната власт. Ценни са също и текстовете му, посветени на проблемите на малцинствените групи, и анализите на политическите и социални проблеми, които пише за „Дневник“ и „Капитал“.

„Вярвам, че честната, отговорна и независима журналистика може да отстоява принципите си само чрез ясно заявени политически, граждански и морални позиции. Защото, за да разбереш какво ти казват, трябва да знаеш кой говори“, казва Спасов.

Упоритостта му в разследването на сериозните проблеми са му спечелили редица врагове. През лятото на 2012 г. Спасов получава „подарък с подтекст“ – книгата „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ. Тя му беше доставена като куриерска пратка, а за подател е посочено името на Марин Митев – според официалните регистри съсобственик и член на управителните органи на бизнес групата около „Химимпорт“ и Централна кооперативна банка, известна с абревиатурата ТИМ. Причината: Спас Спасов написа поредица от статии, с които търси обяснения за противоречията около проекта „Алея първа“ във Варна, за съпротивата на немалка част от гражданите срещу него и срещу начина, по който той се реализира от „Холдинг Варна“.

„Подаръкът“ пристига с бележка на първата си страница, която гласи: 

„Този, когото не можеш да направиш приятел или когото не можеш да победиш, по-добре не се занимавай с него!“ (Сун Дзъ)

Поздрави, М. Митев

Въпреки че посланието, получено от Спасов, не съдържа заплаха, подтекстът е очевиден и е вън от съмнение, че става дума именно за опит да се сплаши журналист и да бъде накаран да замълчи. След случката Спасов получи широка подкрепа от колегите си, от български и международни неправителствени медийни организации. Инцидентът никога не се отрази на работата му и на професионалните ценности, които е отстоявал и отстоява.

През 2017 г. Спас Спасов създаде платформата „За истината“ в подкрепа на разследващата и критичната регионална журналистика.

Виж по-малко…

В резултат на няколкогодишни усилия той създава независимата платформа за разследваща и критична регионална журналистика „За истината“, която дава шанс на професионалисти от вътрешността на страната да извадят наяве и да анализират проблеми на местните общности. В момента за платформата работят осем журналисти от страната (Стара Загора, Шумен, Добрич, Бургас и др.), които са създали десетки текстове, намерили отзвук и популярност в централните медии и предизвикали положителна промяна на местата, за които разказват.

Платформата за регионална журналистика се финансира изцяло с подкрепата на Фондация „Америка за България“. От една година сайтът предлага и опция за дарения от читатели, или така наречения краудфъндинг. „Тази форма на финансиране много трудно се развива в България и не дава шанс на медиите да се издържат и да работят нормално“, обяснява Спас Спасов.

Създателят на „За истината“ е категоричен, че сайтът е пространство за всички, които не понасят политическото високомерие и имат волята и енергията да разобличават корупцията и злоупотребата с власт, каквото и да им струва това. „Избрахме името „За истината“, защото истината е най-силното оръжие срещу лъжата, измамата и фалшивите новини“, коментира Спасов.

Виж по-малко…

„Когато собствениците на „Булгартабак“ започнаха да разпространяват вестниците в региона, цената за печат и разпространение се вдигна многократно, засягайки сериозно работата на „Зов Нюз“. Нещо повече, целият тираж на вестника се връщаше неразпечатан като брак“, спомня си управителката и главна редакторка на „Зов Нюз“ Мария Димитрова. 

След спирането на хартиеното издание се налага екипът да бъде намален. Приходите спадат, спада и броят на рекламодателите. Както повечето медийни издания в този период, и „Зов Нюз“ се издържа основно от реклама.

През последните години медията успява да разгърне пълния си потенциал и да проведе разследвания от голям обществен интерес по теми, свързани с корупция, рекет, трафик на хора и наркотици и други. 

Мария Димитрова признава, че критичният тон на журналистите от изданието към местната власт често е за сметка на стабилни източници на финансиране на медията. Тези предизвикателства обаче не стават причина екипът да промени стила си на работа. Журналистите следят изкъсо дейността на общината, локалния бизнес и врачанските депутати, като не пропускат и темите, които вълнуват най-много местната общност – а именно как функционират общинската болница и образователните институции в региона.

В сайта zovnews.com в момента работят трима репортери. Управителката на медията с усмивка разказва, че самата тя покрива няколко длъжности – на главен редактор, репортер, фотограф и дори шофьор, когато се налага. Тя е в журналистическата професия от 24 години и започва да работи още когато е във втори курс студентка. „Понякога се уморявам от постоянните битки, но винаги продължавам напред и не губя желание да пиша“, казва Димитрова. 

Регионалната медия стана популярна на национално ниво в началото на 2015 г., когато Комисията за финансов надзор санкционира врачанското дружество „Алпико Пъблишинг“, издател на регионалния вестник „Зов нюз“ и на още четири сайта, със 100 хил. лв. по обвинение за пазарна манипулация. Към днешна дата глобата е отменена от Софийски районен съд.

Виж по-малко…

„Целта на „Габрово Daily“ е да бъде модерната медия на нашия град“, споделя той. 

Според Момчил Цонев жълтите сензации и заглавия нямат място в „Габрово Daily“: „Те може да носят моментно повишаване на трафика, но не са истинска журналистика в полза на обществото. Отказът от такива новини не е жертва или слабост, а осъзнато решение каква е ролята на една медия. Медиите имат информационна и развлекателна функция, но не трябва да забравят и за социалната и образователната си функция.“ 

„Габрово Daily“ стартира с нулев бюджет. Според създателя му онлайн изданията могат да си го позволят, за разлика от която и да е друга медия с високи технически разходи – вестник, радио, телевизия. Нулевият първоначален бюджет е възможен благодарение на познанията на Цонев по уебдизайн, които трупа в годините преди старта на сайта – напълно сам, без курсове, само с много четене онлайн и експерименти. „Затова и имах възможността сам да създам сайта. За съжаление, като много други малки градски медии, не успях да постигна успешен финансов модел, базиран на търговската реклама, чрез който да издържам цял екип, и дори след 6 години за „Габрово Daily“ пиша само аз“, разказва той. 

Това лишава изданието от възможността да прави репортажи, да следи всички събития. „По мои наблюдения сред малките градски медии е често срещано явление едва един-двама души да работят в тях, а това означава и невъзможност за постигане на по-сериозен мащаб и ръст – споделя Момчил Цонев. – Продължавам да смятам, че регионалната журналистика е важна за хората, защото пише за тяхната реалност, за тяхната улица, квартал, град. Но все повече виждам колко е трудно да правиш сам независима регионална медия.“

Виж по-малко…

След като прекарва 17 години като кореспондент на в. „24 часа“ в Добрич, през 2014 г. Велчева създава своя платформа, с която да хвърли светлина върху неразкритите проблеми на града и да се противопостави на тенденциите в местното новинарско съдържание. 

„Исках да направя по-различен сайт – разказва тя. – Според местните да си журналист означава да ходиш по пресконференции. Моята представа е съвсем различна. Затова в този сайт има повече разследващи и аналитични материали. Това, което липсва.“

По думите на журналистката, подобно на други регионални медийни пейзажи, зависимостта на добричките издания от общината не им позволява да отразяват обективно дейността ѝ. Освен това повечето редакции обръщат далеч по-голямо внимание на количеството, отколкото на качеството.

„Тук отношенията са още по-страшни, отколкото в една много голяма редакция в столицата – споделя тя. – Медийните собственици в Добрич са обикновени бакали, не са журналисти. Те си броят новините, без да знаят какво е съдържанието. Просто търгуват с бройка информация. Освен че им плащат лошо, такива хора нямат и изисквания към своите подчинени.“

С работата си Юлияна Велчева се старае да предложи различна и задълбочена гледна точка на аудиторията. Според нея със създаването на „Бележник“ преди шест години е започнала „опозиционна ера“, в която управляващите по-често усещат критично отношение от страна на някои местни репортери. Произвеждането на оригинални журналистически материали обаче си остава голямо предизвикателство, предвид липсата на ресурси и време. Както и в първите дни на „Бележник“, Велчева продължава да поддържа платформата основно сама, като рядко разчита на сътрудници. Въпреки трудностите обаче, желанието ѝ да търси отговорност за проблемите на Добрич остава силно:

„Хубаво е да владееш думите. Но хората на словото, които изразяват гражданска позиция, са обречени да мизерстват. Единствено и само моят инат ме поддържа да пиша. Защото се ядосвам и пиша.“

Виж по-малко…

От 2002 г. до 2007 г. „Виделина“ е на пазара вече пет пъти в седмицата, а от 2007 г. има и свой сайт. Но през 2008 г. отново става седмичник поради финансови причини и навлизането в новинарството на електронните сайтове, което намалява в пъти купуването на вестници. Валентин Ненков признава, че много трудно издържа „Виделина“, затова и през 2010 г. вестникът за последно излиза на хартия и днес е само сайт.

Основните акценти в него са новините и разследванията. В периода 2002–2007 г. в пазарджишката медия работят 6-7 репортери. От 2014 г. всичко в сайта се пише от Ненков, а с редактирането на текстовете и за оформлението им е ангажирана съпругата му. Той е инженер-геолог, а тя – електронен инженер. Проектите, които разработват в областите, в които са специалисти, им помагат да издържат „Виделина“. Разчитат и на рекламни постъпления. 

Заради критичния тон на „Виделина“ по адрес на Община Пазарджик, на изданието от тази година се отказва достъп до информация и до събития с участие на местната администрация. „Медията ни е единствената, която разкрива какво се случва в Общината, как се правят търговете и конкурсите, има ли конфликт на интереси. И това със сигурност не се харесва“, разказва Ненков и допълва, че само те публикуват списъците как поименно са гласували съветниците на заседанията на ОбС по важни за хората въпроси. „Ако ни няма нас, никой няма да знае за далаверите и дълговете на Общината“, уточнява главният редактор на „Виделина“.

През 2009 г. вестникът беше съден за сумата от 20 хил. лв. заради публикуването на читателско писмо. Тогава на страната на медията застанаха „Репортери без граници“, според които „Виделина“ не може да бъде винена или държана отговорна заради вижданията, изразени от неин читател, който всъщност поема пълната отговорност за това, което е написал. „Хората, които са били критикувани от читателя, е трябвало да използват правото си на отговор във „Виделина“, вместо да я дават под съд“, коментира тогава организацията. Окръжен съд – Пазарджик и Апелативен съд – Пловдив отсъдиха в полза на ищеца, но ВКС отмени решенията им. 

През 2010 г. Валентин Ненков иска от кмета на Община Пазарджик Тодор Попов списък на фирмите, с които тя не се е разплатила или не го е направила изцяло. Кметът отказва и Ненков успява да го осъди на две инстанции с влязло в сила решение. Печели делото през 2011 г., но дори и след съдебното решение Общината по формален повод отново отказва информацията. Заради този случай кметът получава наградата „Вързан ключ“ за 2011 г. на Фондация „Достъп до информация“.

„Той отказа да я получи, затова и до днес наградата стои в редакцията ни“, разказва Валентин Ненков. 

Виж по-малко…

Честността и обективността ѝ не бива да зависят нито от силните на деня, нито от собственика на медията.“ С това разбиране за важността на журналистиката в началото на февруари 2018 г. медийният пазар в България се обогати с ново онлайн издание – сайта „Тоест“. Задавайки добър медиен тон и в подкрепа на заявката да е независима, качествена платформа за аналитична журналистика, сайтът е посочил собственика си и е публикувал Етичния кодекс на българските медии, зад който застава и който ще следва в работата си.

Онлайн изданието е основано от Ан Фам, Владислав Севов, Йовко Ламбрев и Лина Кривошиева, които са и учредителите на Фондация „Тоест“ – собственик на toest.bg. Заедно с коректорката и езикова редакторка Павлина Върбанова, те формират редакционния екип на медията. Сред постоянните автори на „Тоест“ са както дългогодишни и начинаещи журналисти, така и преподаватели, юристи, архитекти и експерти в различни области. В изданието пишат и редица гост-автори.

Медията не е новинарска, а предлага коментари и анализи на важните за обществото събития. „Тоест“ полага усилия да обяснява на читателите какво стои зад новините, какви са последиците от тях и какво следва.

Бизнес моделът на toest.bg е различен от този на традиционните медии. Екипът разчита да се финансира изцяло от даренията на читателите си и съвсем съзнателно се отказва да привлича рекламодатели и спонсори. „Ние ще сме медия, която не зависи от реклама, от политика, от нечии бизнес и корпоративни интереси. Ще бъдем медия, която се издържа от своята публика“, категоричен е един от основателите Йовко Ламбрев в интервю в първите дни на изданието. Ламбрев допълва, че цялото съдържание на сайта е свободно достъпно и не се продава, няма и да се заключва. Избраният модел на финансиране изисква и максимална прозрачност пред читателите къде и за какво са похарчени парите им, затова отчетът на приходите и разходите по месеци е на постоянно разположение на сайта.

Преди да се обединят в новия медиен проект, собствениците и основен екип на toest.bg са активни хора с позиция, декларирана публично през блоговете, в които пишат. Те обаче осъзнават, че има сериозна разлика между това да бъдеш блогър и това да се ангажираш с медия, която трябва да поглежда всеки проблем от различна гледна точка. „Когато си блогър, можеш да си позволиш малко или много пристрастие за тезата, която защитаваш, докато заставайки от позицията на една медия, трябва да потърсиш плурализма на мненията, да съпоставиш различните гледни точки“, убеден е Йовко Ламбрев.

„Тоест“ стартира преди близо три години с лични средства и усилия на основателите си и с доброволния труд на техни съмишленици и приятели. Скромно и без излишни разходи, медията и до днес следва модела си на финансиране от читателите и се старае да бъде едно от добрите места за качествена журналистика и публицистика.

Виж по-малко…

Съвместната им история започва преди повече от 12 години, когато и двамата работят в големия местен ежедневник „Марица“ и в главите им се заражда идеята да се впуснат в „приключението“ да създадат своя интернет медия. „Знаехме, че може да се случи нещо, но не знаехме, че ще можем 12 години да стоим изправени на този пазар“, разказва Дернев, който е главен редактор на изданието.

До голяма степен задържането и утвърждаването на „Под тепето“ като силна регионална интернет платформа се дължи на гъвкавостта и предприемчивостта на създателите на медията. Към днешна дата, освен новинарския сайт, петчленният им редакционен екип поддържа и интернет страницата за култура „Капана.бг“, както и двуезичния пътеводител за града Lost In Plovdiv, който вкарва туристите „в обувките на хората от Пловдив“.

Основната част за финансирането на медийните проекти на Дернев и Семков обаче идва от бизнес инициативите им, които, освен бара, включват и коуъркинг пространство в съседство до „Котка и мишка“, както и къща за гости. Всички те се намират в „Капана“, чието развитие отдавна се е превърнало в лична кауза на журналистите. „Под тепето“ е подкрепен и от Фондация „Америка за България“.

„Оцеляваме, защото винаги сме търсили средства извън рекламата“, обяснява Ивайло Дернев. По думите му, за да може една регионална медия да привлича реклама, тя трябва да „върви срещу себе си и срещу професията“, разчитайки на средства от местната власт и силни бизнес играчи. „Много сме вариативни и се опитваме да сложим всичко в една обща картина“, допълва той.

В основата на картината обаче си остава „Под тепето“, която според създателите ѝ е традиционна медия, покриваща всички аспекти на местния живот – от политика до съдебни и криминални новини. През годините обаче екипът на сайта неведнъж е заставал зад каузи, свързани с опазването на архитектурното и историческо наследство на Пловдив, каквото е движението срещу застрояването на „Небет тепе“ с бутафорни крепостни кули. „Под тепето“ има зад гърба си и многобройни разследвания, разкрили нередности в дейността на Пловдивската митрополия – тема, която екипът на изданието следи и до днес.

В историята на медията фигурира и разбиване на редакцията ѝ – инцидент, който Дернев свързва с разследванията на „Под тепето“, а извършителят остава неизвестен и до днес. „Това са солта и пиперът в нашата работа. Ако ги няма, не е интересно“, смята той.

Поглеждайки назад към момента на създаването на пловдивския сайт, журналистът е на мнение, че нищо не се променило: „Важното е да бъдем полезни. Гледаме на нещата повече в детайл, а не преследваме клика. Държим да сме честни – пред себе си и пред читателите си.“

Виж по-малко…

Пет години по-късно „Нула32“ продължава да очертава разнообразните лица на живота под тепетата. Списанието излиза веднъж на три месеца с редовен тираж от 2500 копия. Всеки брой има самостоятелна тема. Магията на джаза, махленският човек и футболната страст са някои от източниците на вдъхновение за екипа на списанието. Медията се финансира отчасти от рекламодатели, но и все повече от читателски абонаменти. Според Панайот Стефанов, главен редактор и издател на „Нула32“, именно аудиторията на списанието се е превърнала в негов основен двигател. 

„В края на деня се надяваме „Нула32“ да прави Пловдив по-атрактивен и да развива културата му, независимо дали тя е ниска, или висока – казва Стефанов. – За нас подобно списание може да бъде символ на градско самосъзнание и индикатор за нивото на гражданското общество. Желанието ни е „Нула32“ да има такава функция. Поне в най-близките кръгове на изданието това се случва.“

Амбицията на 25-годишния Стефанов е списанието да остави богато и неподражаемо наследство в хрониките на Пловдив. Свободата на редакцията да избира темите и подхода към тях поддържа желанието му да се занимава с журналистика. За Панайот Стефанов и останалите автори в „Нула32“ е важно винаги да представят града през очите на различни хора, всеки със своите причини да обича местната култура.

Виж по-малко…

През 2002 г. местната „Арена Медиа“, основана от Ненова и Димитър Липовански, се ражда като кабелна радиопрограма със собствен информационен сайт. Две години по-късно създателите на изданието решават да разширят продукцията си. Така „Арена Медиа“ се превръща в телевизионна къща, която вече повече от десетилетие доставя аудио-визуално съдържание в сферата на културата, изкуството и наследството на Русе и региона.

„Мисията ни е да се опитваме да представяме културата като ресурс за местно развитие. Защото смятаме, че само силните местни общности дават шанс за красиво и добро бъдеще на регионите – споделя Ненова. – Когато има силни местни общности, има и силни регионални медии, които отразяват техните проблеми и нужди. Тогава тези медии могат да бъдат използвани като инструмент за промяна на власти, политически ситуации и нужди за развитие.“

Днес екипът на „Арена Медиа“ се състои от осем души. Медията продължава да поддържа информационен сайт, както и седмично предаване с телевизионни фийчъри и репортажи. Цвета Ненова не крие, че финансирането на подобен проект в град като Русе е голямо предизвикателство. Все пак обаче тя и колегите ѝ предпочитат да разказват истории в задълбочен формат, вместо да отразяват всекидневни новини. По думите ѝ, изданието е единствено по рода си в региона от гледна точка на този подход, както и предвид разнообразното съдържание, което произвежда.

„Опитваме се да работим, спазвайки всички етични стандарти и правила на нормалната журналистика. В този смисъл се надявам, че допринасяме за един балансиран медиен пейзаж“, добавя Ненова.

Виж по-малко…

 Кариерата ѝ продължава като репортер и редактор в най-дълго издавания регионален вестник у нас, в. „Росица“, който има вече 134-годишна история. Един ден, без много обяснения, Димитрова е освободена от работата си. Така се озовава на следващото си работно място.

„Приятели с опозиционно мислене решиха да издават свой вестник – „Севлиево днес“, който финансираха с лични средства. Поканиха ме за главен редактор и така още три интересни години“, спомня си журналистката. В този период Емилия Димитрова започва да използва активно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и става част от координаторската мрежа на Програма „Достъп до информация“, с която работи и до днес. Носител е на наградата „Златен ключ“ за 2018 г. на Програмата.

След местните избори през 2015 г. парите за вестника свършват, а журналистката трябва да избере как да продължи. Да се откаже от журналистиката е идея, която все повече се загнездва в мислите ѝ, но тя отглежда и една друга – за собствена медия. „Решението дойде, след като съпругът ми една сутрин каза: „Човек трябва да прави това, което умее най-добре“. Така на 14 декември 2015 г. „Севлиево онлайн“ беше факт“, разказва Димитрова. 

„Не беше лесно. И днес, почти пет години по-късно, не е“, допълва тя. 

„Севлиево онлайн“ е единствената медия в региона, която открито критикува управлението. „Правя го не за да си „търся белята“, а защото съм убедена, че журналистът трябва да говори високо за злоупотребата с власт и за зависимостите, които управляващите създават, за да се закрепят в управлението или да избегнат ревизия на действията им. Вярвам, че призванието на тази професия е да бъде трън, който не оставя избраните от народа да седят спокойно“, убедена е главната редакторка на медията. 

Тези ѝ убеждения имат и последствия. Никога не е сред поканените или информираните за общински или общоградски събития, не получава прессъобщения от Общината, а отговорите на въпросите, които изпраща, се бавят със седмици, ако изобщо пристигнат. 

Димитрова вече си дава сметка, че проблемите у нас навсякъде са едни и същи, без значение дали се пише за София, Шумен, Габрово, Смолян или Благоевград. Разбира го през 2017 г., когато става част от екипа на сайта за регионална разследваща журналистика „За истината“. 

„Никога не съм искала да работя нищо друго освен журналистика. Това е моята професия, която ми дава едновременно тръпка, удовлетворение, радости, разочарования. Когато имаш от всичко, се чувстваш завършен. Признавам, че бих искала в професията да влизат хора, които знаят защо са в нея, но това е друга тема“, убедена е Емилия Димитрова-Данкова.

Виж по-малко…

Работила е в редица медии, а в момента пише за коментарния сайт „Редута.бг“. Текстовете ѝ обаче се препечатват от много други медии заради резонанса, който предизвикват в обществото.

Убедена е, че във всяка професия трябва да се започва от най-ниската позиция и да се върви до предпочитаната висота без прескачане на стъпало. „Започнах в заводска многотиражка като човек редакция, бях репортер, редактор и завеждащ отдел в окръжния вестник „Сливенско дело“, после кореспондент на областния вестник „Черноморски фар“. След това кореспондент във в. „Труд“, по-късно в „Стандарт“. В радио „Свободна Европа“ бях кореспондент за Сливенска и Ямболска област. И накрая политически наблюдател последователно в „Новинар“, списание „Тема“ и сайта „Редута.бг“. През това време отказах няколко предложения за началнически позиции, за работа в София и за участие в изборни бюлетини“, разказва професионалната си история Седларска.

Ако трябва да опише в коя секция на медиите попадат текстовете ѝ, то най-краткото обяснение е – пише за „Човек и общество“. „С други думи, всичко, което е около нас и в нас самите. Но по-конкретно: народопсихология, права на малцинствата, гражданско общество, демократичните лутания на България, свобода на словото като свобода не просто да можеш да казваш, а и да имаш правото да знаеш“, изрежда тя темите, които мотивират перото ѝ.

Веселина Седларска споделя, че винаги следва обичайните стандарти на независимата и обективна журналистика: „В кореспондентската ми работа си представях информацията като водата – безцветна, прозрачна и чиста. И бързо доставена. В публицистиката по-важни са ми били дълбочината и красотата на словото. Взаимоотношението с думите е много важно за мен. Плюс едно лично решение: в 46-годишната ми практика няма и ред, написан от мен и неподписан с истинското ми име.“

Има редица награди. „Годишна награда на СБЖ – толкова отдавна, че не помня кога. Първата награда за човешко достойнство, след учредяването ѝ от проект „Права на човека“. Първото връчване на наградата „Димитър Пешев“ за етническа толерантност. Тези ценя най-много“, изрежда журналистката.

Казва, че не е получавала заплахи, но е получавала камък по главата. „Беше през 1994 г., след един мой очерк за бившата резиденция на Тодор Живков „Шато Алпия“ край Сливен, която беше превърната в хотел за секс туризъм за мъже от Германия и Италия. Едно от момичетата беше успяло да избяга, срещнах се с него и разказах какво се случва там, сутеньорите бяха известна фамилия ромски боксьори. След излизането на текста ми се обадиха непознати и държаха да знаят къде се крие момичето. Не я издадох, естествено. На следващия ден по обичайния ми маршрут за вкъщи трима души ме замеряха с камъни, един от които пукна главата ми. Аз бях приета в болница, а извършителите не бяха разкрити“, спомня си Веселина Седларска.

Сред журналистическите ѝ постижения се нареждат и тези на писател. Зад гърба си вече има пет книги: „Сънувах Мисисипи“, „Пасажерите на Ной“, „Кладенецът“, „България за начинаещи“, „Депресията ме обича“.

Виж по-малко…

Вестникът ежедневно се сблъсква с редица предизвикателства, типични за регионалните медии в България.

„Огромни са трудностите, упражнява се натиск по някакъв начин. Малък град сме и почти всички се познават. Трудно се събира информация. Институциите са капсуловани – казва Павлова. – Хората ги е страх да говорят. Имали сме случаи, когато се обаждат да подадат сигнал, но искат да останат анонимни. Ние поемаме инициативата да излезе информацията.“

Една от най-важните истории в кариерата на Елена Павлова е от миналата година, когато тежка катастрофа при нерегламентиран туристически превоз към местността Вълчи камък отнема живота на 14-годишно момче. Павлова разследва причините за трагедията. Според нея истински виновните лица ще останат ненаказани. 

Репортерката на „Отзвук“ признава, че подобен тип изобличаваща журналистика рядко води до справедливост или коренни промени. Тя вижда част от причините за това в пасивността на обществото, което предпочита да остане встрани от чувствителни теми. Въпреки това амбицията на Павлова да разкрива проблемите на Смолян и региона остава силна:

„Професията ме е научила да не се отказвам. И да се боря за истината. Вътрешно убедена съм, че обществото, макар да е страхливо, иска да научава нещата. Жадно е за такива новини, които изкарват нередностите в нашия град, нашата област и из страната.“

Виж по-малко…

Методиева е сред основателите на Българския хелзинкски комитет и в продължение на 20 години – от 1994 г. до 2014 г. – е главен редактор на изданието на БХК „Обектив“ (до създаването на „Маргиналия“ единственото специализирано правозащитно издание в България). 

Макар че е завършила психология и българска филология и е преподавала в музикалното училище „Любомир Пипков“, Юлиана Методиева е разпознаваема като журналист правозащитник. Създаденият от нея сайт „Маргиналия“ се фокусира върху малцинствата – етнически и социални.

„Постоянно сме в конфронтационен режим с инакомислието. Ние сме застъпническа медия за невидимите групи в обществото. Стараем се да публикуваме текстове от всички правозащитни медии по света, за да разширяваме погледа на нашите читатели по важни теми от тази област. Борим се с ксенофобия, расизъм и антисемитизъм“, обобщава основната мисия на изданието Методиева.

„Маргиналия“ пише за прояви на неонацизъм, за това как политкоректността се превръща в цензура, какво дължи историографията на истината, за правата на ЛГБТ хората, за хомофобията, за психиатриите, домовете за стари хора, затворите… Все публикации, които не носят комуникационен потенциал, по думите на Методиева. Основната цел на публикациите в сайта е те да разширят кръгозора на читателите, да ги информира по важни теми за правата на човека. Юлиана Методиева казва, че самата „Маргиналия“ е контекст, защото е много лошо и опасно, ако започнеш да забраняваш. „Помагаме на хората да прочетат миналото, за да могат да го осмислят“, посочва тя. 

За откритите си и аргументирани позиции „Маргиналия“ често е на прицел, критикувана е, срещу медията са водени дела. Едно от най емблематичните, продължило четири години, е делото за клевета и обида, заведено срещу целия екип на сайта от бившия депутат Дянко Марков. Поводът е отвореното писмо със заглавие „Какво значат гастролите на антисемита Дянко Марков в Европейския парламент?“, публикувано в медията. Обвинението тогава поиска максималното обезщетение в размер на 10 хил. лева и обществено порицание. 

След като съдът прекратява делото и обявява членовете на „Маргиналия“ за невинни, бившият легионер завежда ново дело лично срещу главната редакторка Юлиана Методиева заради това, че е нарекла Марков „ноторно известен антисемит“ в статията си „Внимавайте с антисемитите, могат да ви осъдят“. В края на 2018 г. съдът окончателно оправдава Методиева и по това дело.

Виж по-малко…

Такъв е случаят с аферата около възхода и падението на Корпоративна търговска банка, или КТБ, представляваща най-мащабният колапс на финансова институция в България.

Вероятно всички по един или друг начин сте чували за „мегаделото“ КТБ, дало тласък на шеметно развилата се кариера на главния прокурор на България Иван Гешев. Попадали са ви и медийните престрелки между предишните „фараони“ на банката, наподобяваща повече на финансова пирамида – собственикът в изгнание Цветан Василев и бившият му партньор в сянка и настоящ депутат от ДПС Делян Пеевски. Уви, шест години след като КТБ беше затворена, равносметката не е особено радостна. Вместо уроците да са научени, моделът да е разграден, а институциите – оздравени, продължаваме да сме на същото мястото, където бяхме и през 2014 г. Нито една от важните промени, които изглеждаха неизбежни при фалита на КТБ, не се случи.

А спомняте ли си как започна тази история, достойна за касова филмова продукция? Надали някой може да ви разкаже по-добре за това от журналиста от „Капитал“ Николай Стоянов. За него работата по разобличаването на проблемите около „банката на властта“ започва още през 2009 г., или пет години преди срива на КТБ. Тогава бизнес седмичникът се сдобива с данни за концентрацията на държавни пари в КТБ, а малко по-късно десет медии искат информация за това дали има такова наливане на публични средства в още незначителната по активи финансова институция. С всяка година активите на банката растат стремглаво, а още по-интересен е въпросът в какво биват влагани.

През март 2013 г. Стоянов успява да отговори на този въпрос в материала „Държавата КТБ“, показващ нагледно как наливаните в банката държавни пари са раздавани като кредити предимно на дружества, свързани със собственика ѝ Цветан Василев и тогавашния му партньор Делян Пеевски. Журналистът ги определя като „финансовата и политическата глава на една и съща организация“.

„В това разследване ми харесва това, че то е 100% базирано на публични източници – в него няма лийкове, гейтове и информация отвътре“, коментира финансовият репортер. Той си припомня как е започнал да чертае огромно дърво от разклоняващи се фирми, свързани по това, че или са регистрирани на един и същ адрес, или в тях се припокриват едни и същи лица. Работата отнема два-три месеца. „Финалната версия на това нещо включваше над 200 компании и над 200–300 физически лица, кото служат за свръзки между тях. Беше доста необятно нещо като картина“, разказва Николай Стоянов.

На базата на тази картина с помощта на имотния регистър и централния регистър на особените залози започва проверката дали всяка от фирмите е получавала финансиране от КТБ. Резултатът е шокиращ: раздадените към свързани лица кредити са в размер на около 1,3 милиарда лева – сума, която, по думите на разследващия журналист, надхвърля всякакви законови лимити или добри банкерски практики.

Стоянов споделя, че преди да започне мащабното разследване, той не е бил сигурен, че от това ще излезе нещо толкова значимо. Според него екипът му е имал късмет, защото схемата около банката е била много зле организирана. Той я описва като „стар водопровод, който трябва да се кърпи, да му се слагат нови и нови разклонения отпред и отзад. Той протича отнякъде, но продължава да работи. Като имаш много вода, колкото и да тече, не е чак такъв проблем. Става проблем, ако пресъхне“.

Причината това да бъде допуснато Стоянов вижда в това, че към онзи момент ръководителите на банката „са си вярвали, че са недосегаеми“. Фактът, че изнесените от „Капитал“ данни не просто не предизвикаха проверки и реакции от страна на отговорните институции, а навлякоха на медията вълна от медийни и институционални атаки, потвърждава това предположение. „Всеки знаеше, че това се случва, но никой не искаше да се захване с него“, убеден е журналистът.

Той не е оптимист за развитието на делото КТБ и не се наема да прогнозира кога ще приключи то, шегувайки се, че вероятно ще е „когато самите ние се пенсионираме“. „Очаквам дълга съдебна сага, а малко или много ценните активи, придобити с парите от КТБ, са преразпределени“, обобщава Николай Стоянов.

Междувременно 15 години след старта на кариерата си той продължава да покрива ресора си, което за него означава „да показваш най-съществените проблеми в него“. „Колкото и да звучи идеалистично, до голяма степен съм вътре, защото считам, че правя неща, които са в обществена полза“, споделя журналистът, разкрил една от най-големите финансови схеми в съвременна България.

Виж по-малко…

Поредицата, станала известна като „Апартаментгейт“, доведе до оставките на водещи политически фигури, включително на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, правосъдния министър Цецка Цачева, както и други представители на законодателната и изпълнителната власт. Своя пост напусна и Пламен Георгиев, който оглавяваше Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

Разкритията започнаха през март 2019 г. с публикации на „Антикорупционния фонд“ съвместно със „Свободна Европа“, чийто репортер Полина Паунова по-късно получи голямата награда в миналогодишното издание на журналистическия конкурс „Валя Крушкина“. За разследването активно допринесоха също сайтът „Биволъ“ и bTV. „Апартаментгейт“ остави дълбока следа в историята на управлението на ГЕРБ и разтърси българското общество с поредните доказателства за корупция по високите етажи на властта у нас.

Виж по-малко…

Две десетилетия по-късно медията вече е изградила стабилна репутация на един от задълбочените източници на информация за актуални събития. 

Георгиева обаче си спомня ясно времената, когато новосформираният нюзрум тепърва прохожда, а бъдещето му изглежда колкото обещаващо, толкова и неясно. „Потреблението на интернет изобщо не беше това, което е сега. Много хора и фирми нямаха сайтове. Затова до голяма степен беше риск и приключение – разказва Георгиева. – Не сме прогнозирали докъде може да се стигне, но беше ясно, че този път ще бъде избран от мнозина.“

В редакцията на Mediapool в началото работят седем-осем журналисти. В България тогава все още няма формула за това как да функционира подобна организация. Стояна Георгиева и колегите ѝ постепенно намират подходящия ритъм, който им позволява да обработват информация по-бързо от печатните медии, но и да проверяват внимателно всички материали преди публикация. 

В следващите години се появяват още десетки онлайн издания, а много от тях взимат пример от Mediapool при изграждането на екипите си. Така у нас бавно се създава модел на работа, който напълно променя медийния пейзаж. Георгиева споделя, че е очаквала дигиталният пазар да се развие бурно, но никой не е можел да прогнозира, че двайсет години по-късно виртуалното пространство ще бъде овладяно от сензационни заглавия и фалшиви новини:

„Не мога да кажа, че по някакъв начин ни е минало през ума докъде може да се стигне. И на мен самата, и на останалите интересът ни винаги е бил към журналистическия подход. По-малък е бил фокусът върху технологията и предимствата, които ти дава или взима дигиталната медия.“

Според Георгиева подходът на изданието не се е променил особено от създаването ѝ. В нейните очи един от големите успехи на Mediapool е установяването ѝ като платформа за дискусия между реформаторски настроени и критично мислещи хора. При всяка удобна възможност редакцията се стреми да публикува подробно разработени материали, в които личат стилът и позицията на медията.

„Изданието има твърда аудитория и периферия, която напоследък се разраства. Даваме на хората независима, честна гледна точка към случващото се, както и качество – казва Стояна Георгиева. – Мисля, че дори онези медии и среди, за които ние сме антигерои, оценяват усилията ни. Очевидно Mediapool е фактор, с който трябва да се съобразяват. Иначе нямаше да се занимават с нас.“

Виж по-малко…

В традиционен епизод на „Градски детектив“ Благова и Пункина, заедно с присъединилия се по-късно към тях Радослав Чичев, тръгват по стъпките на чудновати истории от София и други места из страната. Тези истории после оживяват в документални аудиорепортажи.

Въпреки сериозния ръст на количеството подкасти в България през последната година, „Градски детектив“ продължава да се отличава със задълбочения си разказвателен подход. Според Благова силата на този формат се крие в неговата непринуденост. Тя вярва, че подобни предавания дават свобода на репортера да покаже как е стигнал до информацията и да изгради по-лични взаимоотношения с аудиторията. 

„Надявам се слушателите ни да се заглеждат повече в градската среда, да забелязват различни елементи и да разбират, че зад тях стои някаква история и че са проектирани да те накарат да се държиш по определен начин“, казва Благова за мисията на предаването.

С повече от 20 епизода „Градски детектив“ вече е в третия си сезон и се разпространява във всички платформи за подкасти. Екипът черпи вдъхновение от чуждестранни продукции като Radiolab и 99% Invisible. Според Благова аудиоразказите са особено подходящи за разследващата журналистика. Желанието ѝ е традиционните медии в България също да се включат активно в продуцирането на подкасти, за да се разшири публиката на жанра като цяло.

Виж по-малко…

Старозагорската журналистка Венелина Попова има остър език и перо, критична е и реагира на всяка несправедливост и злоупотреба с власт. Според нея истинския журналист няма какво да го спре. Има 30 години опит в медиите и е дългогодишен журналист в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. 

Попова започва работа в Радио „Стара Загора“ през септември 1990 г. след конкурс. „Не мога да кажа, че към онзи момент умирах от желание да стана журналист, защото журналистиката на Тодор-Живковия режим никога не ме е привличала. Но не можех и повече да остана на предишната си работа като кинопедагог, и така нещата си дойдоха на място“, спомня си тя.

За работата си и разследванията си Венелина Попова е получавала не само заплахи: била е подсъдима и по две дела. „Едното беше заведено от „Кастамону холдинг“ – турска фирма, която изсече горите в Казанлъшкия регион и замърси въздуха на Розовата долина и водите на язовир Копринка. Второто – след разследването ми за кражбата на 11 млн. лева от Емилия Масларова и нейни приятели – беше образувано по жалба на един от тях, Венцислав Драганов, бившо ченге от ДС“, разказва Попова. Припомня си, че извън делата, които са водили срещу нея и които в крайна сметка спечелва, са ѝ предлагали и подкуп в голям размер, но не може да каже името на бизнесмена, защото не може да го докаже.

През май 2019 г. Старозагорският административен съд се произнесе в полза на Попова по жалбата ѝ срещу кмета на Общината Живко Тодоров. Тя заведе дело срещу местната власт за отказ на общинското ръководство да ѝ предостави справка по Закона за достъп до обществена информация относно сключените от Общината договори за медийни услуги и реклама за периода 2018–2019 г.

В момента Попова продължава да работи като журналист на свободна практика и пише основно за онлайн изданието „Тоест“ и за платформата „За истината“, която насърчава регионалната разследваща журналистика. 

Един от текстовете ѝ, които привлякоха общественото внимание тази година, е „Кой дарява от името на Делян Пеевски?“. Той ѝ навлече обидни квалификации от страна на медиите, свързани с депутата, които определиха Венелина Попова като „журналист на повикване“, „пионка, маскирана под паравана на журналистиката“, „платено перо на олигархията“. В отговор на обидите тя коментира пред медиите, че публикацията ѝ не обвинява, не прави категории, квалификации. 

„Тя просто поставя въпроси, на които според мен, ако в България има прокуратура и разследващи органи, те ще си направят труда да се самосезират от многобройните публикации в медиите и ще направят съответната проверка на тези дарения. И това е най-малкото, което може да се извърши“, каза журналистката пред Михайлина Павлова в предаването „Мрежата“ по БНР.

Според Венелина Попова най-важният принцип в журналистиката е търсене на истината и опозиция на всяка власт. „Мога да извадя пред скоба каузи – битките ми за чист въздух и околна среда, и тези срещу корумпираните управляващи и бизнесмени (олигарси)“, категорична е старозагорската журналистка.

Виж по-малко…

Медията, която поддържа и дигитално, и печатно издание, носи това име от четири години. Тогава обединява в себе си няколко местни вестника от Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Хасково и Маджарово. Сега за „Сакар нюз“ работят около десет журналисти, включително нещатни сътрудници извън Харманли. 

„Ние не сме като националните медии, където всеки отговаря за определен ресор: криминален, общество, социално подпомагане, спорт – разказва Атанасов. – Ограниченията при нас са, че всеки трябва да разбира едва ли не от всичко. Отразяваме и пожарите, и криминалните новини, и общините. Трябва да съчетаваме тези теми.“

През дългата си кариера Иван Атанасов е отразявал редица паметни събития, като бежанската криза и наводнението в село Бисер през февруари 2012 г., което взима десет жертви. Наред с работата си за „Сакар нюз“, той публикува материали и в „За истината“, независима платформа за разследваща журналистика. Атанасов признава, че разработването на задълбочени материали в регионалните медии е трудно – от една страна, заради ограничените ресурси, а от друга, поради опасността от заплахи и конфликти с представители на властта.

„Непрекъснато получаваме намеци, телефонни обаждания и критики защо не сме написали това или онова. В повечето случаи ни гледат накриво. Общо взето всички официални лица са недоволни от нас“, споделя журналистът.

С работата си Иван Атанасов и екипът му продължават да се борят за прозрачност и осведоменост в региона. Междувременно, по думите на журналиста, всички основни рекламодатели на „Сакар нюз“ са обект на тормоз от страна на властта. Желанието на Атанасов е натискът върху тези фирми да спре, за да могат свободно да подкрепят изданието.

Виж по-малко…

 Желязкова работи като журналист от 1987 г. Ръководила е екип на регионалния вестник „Шуменска заря“, била е кореспондент на БТА. Има опит като директор на местната „Телевизия Шумен“, като автор и водещ на телевизионни предавания и като кореспондент на национални телевизионни канали. 

Дияна Желязкова споделя, че избира журналистиката основно от любопитство – в края на 80-те, когато започват да се повдигат завеси, да се разкриват тайни. „Бях любопитна да разбера повече. И ме беше яд на властта, която години ни е лъгала. Останах в професията по същата причина – защото някой трябва да казва на хората това, което властта иска да скрие“, спомня си Желязкова.

Най-важният принцип в работата за нея е достоверността. „Журналистиката е сериозно занимание. В този смисъл трябва да сме достоверни, като лекар с диагноза. С удоволствие спазвам правилото да съм коректив/опозиция, а не говорител на властта“, споделя професионалните си принципи журналистката. Много обича да защитава правото на лично мнение. Разтревожена е от факта, че много сайтове действат като пропагандни машини.

Желязкова пише основно за корупция, злоупотреба с власт и положение в града и региона. „Основният отзвук от тези текстове е интересът. Хората често ми казват: „Добре че си ти, да има кой да огласи тези неща, да стават обществено достояние.“ За жалост, повечето медии имат договори за информационно обслужване с общините, затова нищо критично към местната власт и местните управляващи не може да се прочете“, разказва тя.

В нейното издание Radian.bg се пише много за водата, защото Шумен, по думите на главната редакторка, върви по пътя на Перник, но на града няма откъде да се пусне вода, за разлика от Перник. Забелязва, че освен тях никой не пише за това. В сайта се публикуват и много човешки, лични истории, които също се радват на широк обществен отзвук.

Отправяйки поглед назад към по-ранните години на кариерата си, Дияна Желязкова си спомня как в края на 90-те, още когато работи в „Шуменска заря“, подпалват служебната кола на изданието заради неин коментар. Случаят остава неразкрит и до днес.

Виж по-малко…

Благодарение на този кадър следващата пролет репортерът на „Ройтерс“ става първият българин – носител на „Пулицър“. Ненов печели наградата заедно с колегите си от агенцията и фоторепортери на „Ню Йорк Таймс“.

Стоян Ненов е част от екипа на „Ройтерс“ вече 17 години. Макар да е отразявал редица горещи събития, разказва, че приоритетът му не е политическата или военната фотография. Голямата му страст се крие в човешките истории. Ненов обича да заснема епизоди от живота на обикновените хора, особено в различни краища на България.

„Професията ми ме изгради като личност. В личния си живот се опитвам да давам пример на човек, който разбира, че всяка ситуация има две страни, а понякога и повече“, казва той. 

Фотографът подчертава важността на плурализма за обществената информираност. Осъзнава тежестта и отговорността на професията си. Снимката често остава в съзнанието на читателя като есенцията на всеки новинарски репортаж. Ненов винаги работи с амбицията да представи света в истинската му светлина:

„В ерата на постистината безпристрастното отразяване на събития има огромен смисъл и значение. Ако се стигне до „моята истина е по-голяма от твоята истина“, нещата загрубяват. Затова има нужда от безпристрастно отразяване.“

Виж по-малко…

След като губи паспорта си, Кенаров прекарва шест дни в ареста в град Мозир, преди да бъде освободен. Това преживяване му позволява да обрисува живота в една от бившите съветски републики от различен ъгъл.

Елементът на изненадата има ключова роля в работата на Димитър Кенаров – журналист и писател на свободна практика, публикувал материали в редица авторитетни световни издания. За него е важно да представя актуални теми през непознати личности и да посещава места, останали извън обсега на медийното внимание. Именно възможността да пътува разпалва интереса му към репортерската професия. А тя му отваря вратите към срещи с хора от всички краища на света.

„По някакъв начин да намирам себе си в някакви истории, пишейки за други хора – казва Кенаров. – Не мога да кажа, че се занимавам с журналистика от някакви високи идеали. Моят идеал по-скоро е да не вредиш. Да правиш нещо добро, но и да откриваш себе си в това.“

Димитър Кенаров, който е автор и на две стихосбирки на български, обича да навлиза дълбоко в сюжети от реалния живот. Чрез тях се старае да разчупва стереотипите, които западните общества имат за по-слабо развитите нации. Този подход отличава репортажите му от типичното отразяване в дигиталната ера. Но журналистът признава, че дори най-оригиналните и качествени материали понякога се губят в шума на съвременната медийна среда:

„Това е може би едно от предизвикателствата на журналистиката в сегашния момент. Точно този шум. Не е цензурата, а по-скоро абсолютната множественост на информацията.“

Виж по-малко…

Резултатите, на които попада, за пореден път му напомнят защо в България преобладава враждебното отношение към него и близките му.

„Клиповете, които излизат, са унизителни за ромската общност – споделя той. – Показват се предимно хора, които не могат да говорят добре български. Или взимат някакъв клошар, с когото се подиграват, като го карат да казва трудни думи.“

Дико Йорданов е свикнал с тази нагласа, но отказва да се примири с нея. Израснал в село Драчево, 26-годишният влогър и автор на популярен „Ютюб“ канал за ромска култура, завършва средното си образование в Средец, а по-късно следва археология в СУ „Св. Климент Охридски“. Още като дете постепенно започва да обръща внимание на начина, по който обществото възприема третата най-голяма етническа група в България.

„Хората масово гледат негативно на това, че си от ромски произход. Не ти дават шанса, който трябва всеки човек да получава – казва той. – Не искам другите да се страхуват от нас, защото не сме толкова затворена общност, колкото ни представят в медиите.“

Йорданов вярва, че традиционните новинарски организации носят основна вина за липсата на разбирателство между роми и българи. Според него повечето издания умишлено поддържат отрицателния образ на малцинствата и рядко показват добри примери от тяхното ежедневие. Именно тази липса на обективно отразяване го вдъхновява да покаже другото лице на ромите, създавайки собствена виртуална платформа.

„Основната цел на канала е да се популяризира ромската култура. Искам хората да се запознаят с нея от първо лице – казва Йорданов, който разбира отговорността си като публична личност. – Никога не съм се стремял да бъда медиатор или пример за подражание. Но явно дейността ми постепенно ме превръща в мост между едната и другата общност. Много хора започнаха да ме определят така.“

За половин година от публикуването на първия си видеоклип Дико Йорданов вече е събрал почти 5000 абонати. Голямата му амбиция е каналът му да се превърне в пространство за свободно обсъждане на ромската култура, в което се показват различните гледни точки.

Виж по-малко…

В средата на септември 2020 г. Борисов пристигна в Кърджали, за да участва в освещаването на разширение на манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча“. Вместо към него обаче Байрямова реши да привлече общественото внимание към скандала с къщата в Барселона и разследването на властите в Каталуня, което се опитва да установи дали премиерът е свързан с „международна схема за пране на пари“.

Борисов вече беше отрекъл да притежава имоти в Барселона и да е замесен в подобна схема, а на питането на Байрямова също отговори с категоричното: „Не, абсурд.“ За журналистката тези ситуации не са непознати. В последните три десетилетия Вилдан Байрямова често е излизала от рамките на типичното медийно отношение към институциите у нас. Тя прави първите си стъпки в професията в малотиражния заводски вестник на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали, а по-късно работи за повечето водещи български издания. Сега е част от екипа на разследващия сайт „Биволъ“ и колумнист на „Дойче Веле“.

„Аз съм пълно перде. Мен трудно може да ме стресне нещо“, казва Байрямова за навика си да отправя неудобни въпроси към властимащите. Но както други свои колеги в регионални медии, тя също е изправена пред множество предизвикателства като местен кореспондент: „Всички ме гледат изпод вежди. Това не ми пречи да си задавам въпросите, но е много потискащо да работиш по този начин.“

Байрямова често разказва историите на турската общност в България. По думите ѝ, етническите турци, особено в селата, обикновено посрещат репортерите с недоверие и страх. Журналистката критикува медийния подход към тази част от родното население. Според нея има огромна неяснота за живота и проблемите на турците у нас:

„Тази общност си има своята интересна етнокултура. Да не говорим за историята ѝ, свързана с „Възродителния процес“. Липсата на отразяване създава изкривена представа за тези хора. Да не говорим за омразата от страна на българи националисти. Не можеш да мразиш нещо, което не познаваш изобщо.“

Желанието на Вилдан Байрямова да хвърля светлина върху корупционните практики в България и да разказва за трудностите на хора от различни краища на страната поддържа любовта ѝ към журналистиката. Казва, че ще продължава да се занимава с тази професия до края на живота си:

„Някаква страст е това. Не мога без нея. Не мога да не знам какво се случва, защо се случва и кой го прави. И да не го изнеса някъде, независимо в коя медия съм. Не мога да мирясам.“

Виж по-малко…

Такава е била и първоначалната амбиция на Димитър Панайотов, който с помощта на колеги студенти в СУ „Св. Климент Охридски“ основава независимата платформа за авторска журналистика през бурното лято на 2013 г. 

„Винаги съм се интересувал от култура – да чета книги, да гледам филми. Реших да създам нещо, което на мен лично ще ми бъде интересно“, спомня си 28-годишният Панайотов. 

Седем години по-късно „Под моста“ вече не е просто студентско издание. Главният редактор признава, че предвид изобилието от културни инициативи, сайтът отдавна не е единственият по рода си в българския медиен пейзаж. Но екипът му продължава да се отличава с цялостния си подход към произвеждането на съдържание. 

„Под моста“ разчита предимно на млади автори и оригинални материали. В продължение на няколко години медията развива и стажантска програма в сътрудничество със Софийския университет. По този начин изданието се противопоставя на широкоразпространената „копи-пейст журналистика“.

„Сайтът дава поле на изява на страшно много млади хора – споделя Панайотов. – Особено горди сме, че за седем години сме публикували над 4000 материала и сме работили с над 200 автори. Много от тях са били част именно от стажантската ни програма. Благодарение на нея те са развили умения, които после да им послужат в други издания.“

По думите на главния ѝ редактор, медията е напълно независима. За Панайотов, чийто приоритет винаги са били алтернативните медийни проекти в дигиталното пространство, тази свобода е колкото предимство, толкова и предизвикателство. Екипът е срещал редица трудности при финансирането на дейността си. Но благодарение на страстта им към журналистиката, както и на читателската подкрепа, „Под моста“ остава популярна платформа за любопитни дискусии и автентични гледни точки.

„Това говори за нашата упоритост и постоянство. Да, имали сме периоди, в които сме били демотивирани. След някоя друга седмица обаче намираме сили и продължаваме да развиваме тази платформа“, казва Димитър Панайотов.

Виж по-малко…

Постепенно обаче дискусиите им за новостите в света на медиите и технологиите прерастват в нещо далеч по-значимо.

В рамките на три години „Говори ѝнтернет“ еволюира в една от водещите алтернативни медии в България. Разговорите между Петков, Еленков и дългия им списък от гости отдавна не се ограничават до иновациите в дигиталния свят, а редовно засягат и въпроси като половата осъзнатост, правата на ЛГБТИ обществото и предизвикателствата в живота на трансхората. 

„За много хора ние сме екстремно либерални. Но за нас и мнозинството от аудиторията ни това е нормалното – казва Петков. – Явно имаше нужда от медия, в която тези теми да получат гласност.“

За водещите на предаването бизнесът не стои на преден план. Редакционната им политика не се определя от масовия вкус, а от интересите на нишовата им аудитория, която ги подкрепя с дарения. Според Петков има две причини слушателите на „Говори ѝнтернет“ да избират подкаста пред традиционните медии. Първата се крие в желанието им да се информират в дълбочина по теми, които по принцип отсъстват от националния ефир. От друга страна, предвид ограниченото си време, съвременната публика иска сама да определя кога да консумира медийно съдържание. Подкастът пасва отлично на подобни предпочитания. 

Въпреки тази успешна формула, Петков и Еленков не се притесняват да нарушават собствените си правила. В мрежата на „Говори ѝнтернет“ вече има пет различни предавания, чийто формат наподобява този на оригиналното токшоу. Наред с тях обаче двамата развиват и чисто новинарски подкаст. За разлика от останалите продукции, нов епизод на „Ден“ излиза всеки делничен следобед и в рамките на осем минути разказва за най-важните актуални събития. Емисиите се подготвят от специален екип журналисти. Това е първият по рода си радиопроект у нас.

„Подкастът „Ден“ е основан изцяло на факти. При него няма мнение или оценка на дадено събитие – казва Петков. – Ролята на това предаване е да информира, а нашата аудитория сама преценява значението на новината. Те нямат нужда да им бъде превеждано или рационализирано.“

На фона на експлозията от нови подкасти през последната година в България Петков вярва, че този формат ще придобие още по-сериозна популярност в близко бъдеще. Той обаче не бърза да прогнозира какъв ще бъде дългосрочният ефект на продукции като „Говори ѝнтернет“ върху родния медиен пейзаж. Според него голямата промяна би дошла, когато подкастите се превърнат в бизнес, подкрепен от рекламодатели и лоялна публика. Засега подобни проекти у нас, изглежда, играят периферна роля в дигиталния свят, но имат поводи за оптимизъм.

Виж по-малко…

Известният разследващ журналист, извадил наяве именно ключови факти за българския подземен свят – Слави Ангелов, бе пребит с метални пръти пред дома му. Показен акт, който хвърли в шок не само медийната гилдия, но и широката общественост. 

По думите на самия Ангелов, по-скоро животът е този, който ще накаже поръчителите на покушението, а не правосъдието. „Но може би държавата в този случай ще ме опровергае“, добавя той с надежда в предаването „Лице в лице“ по bTV през април.

За съжаление, към днешна дата прогнозата му се оказва вярна – обвинени са извършителите, но не и поръчителите на нападението над журналиста, което напомни на цялата общност, че не е имунизирана срещу физически атаки. 

Слави Ангелов е главен редактор на вестник „168 часа“. Дълги години работи като шеф на криминалния отдел на в. „24 часа“, а преди това е репортер във в. „Континент“. Следи процесите в подземния свят в България от 1994 г. Важни детайли за полицейската работа, мафията, различни агенти и покушения Ангелов разкрива в документалните си книги „Наглите. Документално разследване“, „Взлом“, „9 милиметра. Истинската история на българската мафия“. Действителните случаи са част от сюжетните линии в сериала на БНТ „Под прикритие“. От 2011 г. до юни 2016 г. той е консултант на всичките 5 сезона на сериала.

„Влязох в професията през януари 1994 г., в разгара на гангстерските войни в България. Станах криминален репортер случайно, но се случи влюбване от пръв поглед. Винаги съм проявявал силен интерес към най-тежките форми на организирана престъпност – наркотрафик, отвличания, поръчкови убийства. За мен най-важно е било да подредя максимално достоверно и до най-малките детайли историята в разследването, като за целта винаги се стремя да събирам достоверна информация не само от официални източници, но и от самия престъпен свят. Рисковете, с които е свързано това, правят работата много по-интересна и истинска“, разказва Слави Ангелов.

Заради публикациите си многократно е имал проблеми с различни държавни институции. „Разпитван съм много пъти в полицията, в следствието, в цивилната и във военната прокуратура, за да издам източниците си на информация, но никога не съм го правил“, казва Ангелов. Заради негови изобличаващи публикации корумпирани служители на МВР, спецслужбите и митниците са завеждали срещу него общо три съдебни дела. Всички те са спечелени от журналиста на всички инстанции, като в съдебната зала е доказвано отново, че изложените факти в статиите му са 100% достоверни.

„Получавал съм многократно заплахи от престъпници, разследвани и осъдени за отвличания и убийства, от известни босове от престъпния свят, от гангстери, замесени в наркотрафик и сводничество. Винаги съм търсел директна среща с тях за изясняване на позициите си“, обяснява Слави Ангелов.

Най-много цени следните свои разследвания, публикувани във в. „24 часа“:

• „Убити наемни убийци“ (2005 г.) – за това как функционира тайният свят на мокрите поръчки в България и как често килърите биват премахвани, за да се прикрият следите до поръчителите;
• „Бегълци в Кения“ (2006 г.) – за група българи, издирвани за различни престъпления в България, които той открива и заснема как развиват хазартен бизнес под чужди самоличности в Кения, Африка. След публикациите му те са обявени за издирване с червена бюлетина на Интерпол;
• „Дръзката кражба на 600 кг кокаин“ (2004 г.) – за голяма кражба на наркотици в България, която става причина за преразпределяне в престъпния свят, за убийствата на петима мъже и за 8 кървави бомбени атентати в страната.

Споменава и няколко документални филма, сред които „Корупцията в МВР“ и „Източване на кредитни карти“ от 2014 г., излъчени в поредицата на БНТ „На прицел“, както и „Защитен свидетел“ (2020 г.), излъчен по „Нова телевизия“.

Виж по-малко…

За кратко в началото член на екипа е и Цветозар Томов. Постоянни сътрудници и автори в сайта са Ясен Бориславов, Юрий Проданов, Ралица Ковачева, Пепа Витанова, Александра Гюзелева и др.

„Подзаглавието на сайта ни е „Хроно-синкластичен инфундибулум“. По думите на Кърт Вонегът, това са местата, където всички различни видове истина застават заедно по местата си толкова хубаво, колкото частите в слънчевия часовник на татко ви. Тези места наричаме хроно-синкластични инфундибулуми. Във Вселена вероятно съществуват хиляди хроно-синкластични инфундибулуми…“, обяснява един от създателите на „Редута.бг“ Стойко Тонев.

Той добавя, че на сайта всеки от авторите публикува своите истини, доказва ги и е прав, без да пречи и на останалите да са прави. „Затова ние нямаме никаква обща платформа, нямаме никаква споделена идеология, нямаме общи политически пристрастия и ограничения. Всеки е прав и в правото си да пише това, което мисли. Ограничават ни само общочовешките ценности в морално отношение и евро-атлантическите ценности в политическо отношение“, категоричен е Тонев.

В „Редута.бг“ няма главни редактори, собственици и „изобщо представители на кастата, която борави с абсолютната истина“. „Всички сме и автори, и главни редактори на своите текстове, и собственици на сайта. Всеки сам решава по коя тема да пише, как да го напише и кога да го публикува. Работата на „главния редактор“ се свежда до работата на администратор – да качва текстовете на сайта. Всичко останало е право и задължение на отделния автор. Това се отнася и за постоянните ни сътрудници. Затова избираме прецизно хората, които каним да пишат за нас“, казва Стойко Тонев.

„Редута.бг“ се финансира по два начина: съвместни проекти с Фондация „Америка за България“ и от дарения от читатели.

Стойко Тонев (с псевдоним Тони Филипов, д-р) е завършил социология в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по политология. Бил е главен редактор на в. „Новинар“, зам.-главен редактор на „Монитор“ (но много преди да стане собственост на Делян Пеевски – бел. ред.) и „Експрес“. Автор на пет книги и множество статии в различни български издания. Води рубриката „Из делниците на един луд“, която излиза от 2002 г. в различни вестници и сайтове. 

Текстовете на медията привличат вниманието на аудиторията с откритата си позиция и аналитичен подход и често са препечатвани от много централни медии заради силното им послание, а също и поради факта, че са повод за дискусия.

Виж по-малко…

Така дългогодишният телевизионен журналист Веселин Дремджиев обяснява философията на разпространението на предаването си „Денят“, което предлага коментарно-аналитичен поглед върху актуалните събития от България и света.

За да може предаването, което вече пет години се отличава с критичния си тон, да достигне до максимално голяма аудитория извън мейнстрийм медиите, то се излъчва по телевизионните канали ТВ+ и TV1, както и в „Ютюб“ и чрез излъчване на живо във „Фейсбук“. Новинарският сайт „Дневник“ също качва избрано съдържание от „Денят“. „Формално покритието е доста голямо“, смята Дремджиев.

Той започва кариерата си като репортер в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио и вестник „Отечествен фронт“. Журналистическият му път преминава през вестник „Народна младеж“, Българската национална телевизия, където е водещ на „По света и у нас“, както и през Радио „Франс Интернасионал“, Ефир 2, ТВ7. Преди да даде старт на „Денят“, работи като директор на новините в телевизия „България он ер“ и води коментарното предаване „Денят ON AIR“.

„Това, което винаги съм се опитвал да правя, е новините да се дават с коментар“, обяснява журналистът, допълвайки, че взаимства модела от големите новинарски канали в Европа.

По думите му, причината предаването му вече пет години да се излъчва извън ефира на големите медии в страната, е пряк резултат от медийния пейзаж в България: „Колкото по-големи са медиите, толкова по-голям е натискът.“

Според него в крайна сметка „съдържанието е царят“, а пътят то да стигне до своите потребители е именно чрез социалните мрежи, които предлагат голямо и обективно измеримо покритие.

Както и други утвърдени журналисти в страната, той споделя мнението, че един от проблемите на средата е отрязаният достъп на критични водещи до властта, което е „стар прийом“, пренесен в днешната реалност до степен, в която властимащите вече не дават пресконференции. „Това, което виждаме, са интервюта тип захарен памук, в които едни хора отиват да изкажат определени тези“, коментира той.

Веселин Дремджиев споделя, че е намерил начин да финансира проекта си чрез привличане на рекламодатели, които „не се притесняват“, както и от дарения от зрители. Той обаче не е оптимист за устойчивостта на модела, в който независими журналистически проекти се финансират директно от своите потребители: „На малък пазар като българския не може да има 50 проекта, които да искат от гражданите да ги подкрепят. Ако имаш 8-9 милиона души в България и чужбина, не можеш да използваш методите на един англоезичен или рускоезичен пазар.“

Журналистът е сдържан и по отношение на прогнозите за бъдещето на медийния пазар у нас, както и за собствения си проект: „Коронавирусът показа, че хоризонтите са ограничени, а това има и своите положителни страни. Хората живеят тук и сега и не отлагат решенията си за след 6 месеца или след 6 години.“

Виж по-малко…

На 31 март обаче изненадващо се появи ново политическо предаване по телевизионния канал ТВ1, известен най-вече с излъчването на качествена класическа, оперна и джаз музика – „Алтернативата“, с участието на популярните лица от екрана Милен Цветков и Генка Шикерова.

Новият проект стартира със силната заявка да бъде предаване „от независими и мислещи журналисти за независими и мислещи зрители“. За съжаление, началото му бива белязано от трагичен инцидент – смъртта на Милен Цветков в катастрофа в София на 19 април, която разтърси не само медийната общност, а и цялото българско общество. По думите на продуцента на предаването Люба Ризова, загубата на обичания журналист, известен с острия си стил, е от събитията, които те белязват за цял живот. Въпреки шока екипът на предаването намира сили да продължи, разширявайки се с водещи имена като Миролюба Бенатова, Светла Петрова, Емилия Милчева, Лили Маринкова и Калин Манолов.

По думите на Ризова, „Алтернативата“ се ражда не въпреки, а в резултат от пандемията: „С идването на CОVID дойде и нуждата от алтернатива на говоренето. Върнахме се 30 години назад, когато имаше една телевизия и от нея говореше властта. Сега има много повече телевизии, но те ретранслират говоренето на властта.“

„А демократичните общества, в които има различно говорене, са тези, които имат капацитета да се справят с трудни ситуации“, допълва продуцентката, която има дълъг стаж във водещите частни телевизии NOVA и bTV.

И така се появява предаването, продукция на ТV1 и Фондация „Алтернативи и анализи“, създадена от покойния вече политически анализатор Алекс Алексиев и дипломата и бивш посланик в Москва Илиян Василев. В началото то стартира „на мускули“ със средства на организацията, но през юни екипът му се обръща за подкрепа към зрителите – и до момента успява да се издържа чрез краудфъндинг. Практиката независими медии и журналистически проекти да се издържат чрез намиране на малки дарения от лоялни потребители отдавна е наложена в световен план, но у нас все още има сравнително слаба популярност.

„Друго е, когато нямаш някой зад гърба си, но го има и моментът, че който плаща, поръчва музиката. Тук имаме много безименни хора, които поръчват музиката, и според мен това е бъдещето“, смята Ризова.

Ако интересът към различните гледни точки и аналитичния поглед към събитията е това, което обединява аудиторията на „Алтернативата“, водещите на предаването споделят още нещо: всички те са безспорни имена и таланти, лишени от ефир.

За разследващата журналистка Миролюба Бенатова, която напусна NOVA заедно с Генка Шикерова скоро след като телевизията бе придобита от бизнесмена Кирил Домусчиев през 2019 г., решението да стане част от предаването идва спонтанно. „Отне ми време да реша дали виждам още смисъл в журналистиката. Реших да се присъединя, когато осъзнах, че с тази професия имаме още какво да си кажем“, разказва тя, допълвайки, че загубата на колегата ѝ Милен Цветков също е имала катализиращ ефект.

За периода си далеч от телевизионния екран тя споделя, че никога не е спирала да бъде в активен контакт с аудиторията си, тъй като само във „Фейсбук“ последователите ѝ са 70 000 човека. Не са спирали и сигналите за проблеми от граждани.

Скоро след дебюта на Бенатова в „Алтернативата“ идва и знаковото ѝ интервю с председателя на Националния оперативен щаб за борбата с COVID-19 Венцислав Мутафчийски, в което той изрече черната си прогноза, че очаква „много хора да измрат, яко да измрат“. Разговорът предизвика буря от реакции, като журналистката получи немалко обвинения в тенденциозно отношение към генерала. „Реакцията е тъжна, защото видях каква поляризация има в българското общество. Хората все повече са свикнали да чуват само своя глас и да го смятат за обективен. Това е проблем за опитите за предоставяне на неутрален журналистически поглед“, коментира Бенатова.

Като друг знаков момент за предаването журналистката определя гражданските протести, които избухнаха през лятото, отваряйки пред екипа възможността да разгърне репортерския си потенциал: „Макар и да сме в периферията, успяхме да покажем, че сме добри репортери, независимо дали сме в голяма медия, или не. Просто защото сме добри репортери.“

Бъдещето на предаването Бенатова вижда именно в правенето на повече репортажна журналистика, която в момента е силно затруднена заради пандемията. „Надявам се COVID да не стане поредният инструмент за спиране на достъп – до места, до личности, до събития“, казва тя.

Именно ограниченият достъп до публични лица, по думите ѝ, е основното предизвикателство пред „Алтернативата“, а не финансирането. Тя разказва, че предаването многократно е пускало заявки за интервюта до всички институции и партийни ръководители, но никой не се е отзовал. „Когато не идва отсрещната страна, с която да се проведе критичен разговор, това е лост за маргинализиране на такива проекти“, смята Бенатова, според която това е тенденция, превърнала се норма за последните 10 години. Тя подчертава, че „несвободата на медиите е в това, че няма възможност различни водещи да водят различни разговори с хората от властта“.

Това, което журналистката иска да вижда в обществения живот, е повече плурализъм на мнения. „Иска ми се да имаме необходимост – и като професионалисти, и като личности, да чуваме не само своя глас. Спорът трябва да е възможен, защото когато стане невъзможен, може да се стигне и до много по-тежки конфликти“, убедена е Миролюба Бенатова.

Виж по-малко…