Journalism, media,
and technology trends
and predictions 2025
Медиите се подготвят за редица предизвикателства през 2025 г., които вероятно ще включват нови атаки от страна на враждебно настроени политически лица, продължаващи икономически затруднения и битки за защита на интелектуалната собственост пред лицето на агресивни платформи, управлявани от изкуствен интелект (AI). Промените в търсенето в частност ще се превърнат в сериозен проблем за медийния сектор, който вече губи трафик от социалните мрежи и се опасява от спад от трафика от търсачките поради това, че AI интерфейси започват да генерират „репортажоподобни“ отговори на запитвания за новини. Американските избори също подчертаха нарастващата сила на алтернативната новинарска инфраструктура, която включва пристрастни фигури и създатели на съдържание, работещи често извън журналистическите норми. За тях понякога се твърди, че вече са надминали традиционните медии както по влияние, така и по доверие.
Въпреки тези трудности много традиционни медии остават оптимистични за предстоящата година – макар и не непременно за самата журналистика. Несигурните времена обикновено са добри за бизнеса, а перспективата за „отприщването на Тръмп“ може да доведе до скок в уеб трафика и дори в абонаментите. Но това далеч не е гарантирано.
Едно от ключовите предизвикателства ще бъде да се възстанови връзката с аудиторията, която през последните години е загубила навика да потребява новини, и да се намерят начини за привличане на следващото поколение. Много медии ще се стремят да подобрят качеството на собствените си уебсайтове, да създават по-персонализирано новинарско съдържание и да инвестират допълнително в аудио и видео. С оглед на бързите промени в потребителските очаквания осъществяването на тези промени при спазване на основните журналистически ценности ще бъде ключово за поддържане на баланса през предстоящата година.
Как медийните експерти виждат предстоящата година
Това са основните изводи от проучването на сектора, проведено от Института „Ройтерс“. Използвана е стратегическа извадка с 326 специалисти от 51 страни.
- Само четирима от десет (41%) респонденти в извадката, включваща редактори, изпълнителни директори и дигитални мениджъри, изразяват увереност относно перспективите за журналистиката през следващата година, като един от шест (17%) заявява ниска увереност. Изразените притеснения са свързани с политическа поляризация, увеличаване на атаките срещу медиите и завладяването им – всички те в комбинация се считат за значителни заплахи за способността на журналистиката да функционира свободно.
- По-позитивно е, че малко над половината (56%) от анкетираните изразяват увереност относно собствените си бизнес перспективи, което представлява значителен скок спрямо миналогодишните данни. Много медии очакват увеличаване на трафика вследствие на очаквания хаос около второ президентство на Тръмп; други съобщават за продължаващ растеж на онлайн абонаментите, докато трети смятат, че бързият растеж на ненадеждно съдържание, генерирано от AI, може да върне аудиторията към медиите, на които може да се има доверие.
- В същото време около три четвърти (74%) от анкетираните изразяват загриженост относно потенциален спад в трафика от търсачките през тази година. Данните от анализа, предоставени от Chartbeat, показват, че общият трафик към стотици новинарски сайтове от търсенето в Google засега остава стабилен, но издателите се страхуват от разширяването на AI-генерираните резюмета за важни новини. Това идва след големи спадове в трафика към новинарски сайтове от Facebook (67%) и Twitter (50%) през последните две години.
- В отговор на тези тенденции медиите ще положат повече усилия тази година за изграждане на отношения с AI платформи като ChatGPT и Perplexity (които активно ухажват висококачествено съдържание в замяна на цитати и/или пари). С оглед на това, че потребителското внимание се насочва се към видео съдържание, повече усилия на издателите ще бъдат насочени към YouTube и TikTok (въпреки възможната забрана в САЩ в началото на 2025 г.), както и към Instagram.
- За разлика от тях, настроенията на медиите към X/Twitter се влошават вследствие от политизацията на мрежата под ръководството на Илон Мъск. The Guardian, Dagens Nyheter и La Vanguardia са сред тези, които са спрели да публикуват в платформата, като Bluesky се явява основен бенефициент. Инструментът Google Discover става все по-важен, макар и нестабилен, източник на трафик, който е станал значим за много новинарски организации през последната година.
- В по-широк план абонаментът и членството остават най-големия фокус на приходите (77%) за издателите, изпреварвайки дисплейната (69%) и „естествената“/native реклама (59%). По-голямата част от медиите вече разчитат на три или четири различни потока на приходи, включително събития (48%), партньорски/affiliate услуги (29%), дарения (19%) и свързани бизнеси (15%).
- Използването на AI технологии от новинарските организации продължава да се увеличава във всички категории, като автоматизацията на бекенда/администрацията се счита за особено важна от респондентите (60%), много от които са въвели набори от AI инструменти за извършване на нови работни процеси. Преобладаващото мнозинство (87%) от медийните специалисти заявява, че редакциите са напълно или донякъде трансформирани от Gen AI.
- През 2025 г. употребите на AI, насочени към аудиторията, вероятно ще се увеличат, като издателите ще се насочат към персонализиране на форматите с цел повишаване на ангажираността. Повечето специалисти заявяват, че активно ще проучват функционалности, които: превръщат текст в аудио (75%), предоставят AI резюмета в началото на статиите (70%); превеждат новини на различни езици (65%). Над половината (56%) от анкетираните възнамеряват да проучват също функционалности, свързани с чатботове и интерфейси за търсене с изкуствен интелект.
- Разделени са мненията за това дали насочването на аудиторията към „инфлуенсъри“ и „създатели на съдържание“/creators оказва положително или отрицателно влияние върху журналистиката. Около една четвърт (27%) от анкетираните имат отрицателно мнение, но други (28%) са по-позитивно настроени, като смятат, че новинарските организации могат да научат много по отношение на творческия подход при разказването на истории и изграждането на общности.
Думи и изрази, които може да чуваме по-често през 2025 г.
AI Slop/„AI помия“
[/ ai slɔp /'] съществително
Понякога се използва и просто slop. Нискокачествена медия – включително по отношение на текст и изображения – създадена с помощта на технологиите за генеративен изкуствен интелект. Широко се използва в заглавия, предупреждаващи за опасностите от такова съдържание в сравнение със стойностната журналистика.Agentic/„агентурен“
[/əˈd͡ʒɛn.tɪk/] прилагателно
Който действа като агент; способен да действа самостоятелно или от името на друг. Терминът ще се използва все по-често тази година в контекста на генеративните AI агенти, които проявяват инициатива и предвиждат нуждите ни.Brain Rot/„мозъчно гниене“
[/ˈbrein rɔt /] съществително
Предполагаемо влошаване на умственото или интелектуалното състояние на човек в резултат от прекомерна консумация на материали (особено онлайн), които се считат за тривиални или безсмислени. Дума на 2024 г., избрана от Oxford University Press.Influencer/„инфлуенсър“
[/influɛncɛr'] съществително
Човек, който е в състояние да повлияе на потреблението, начина на живот или политическите предпочитания на онлайн аудиторията, като създава ангажиращо съдържание в социалните мрежи. Често се използва пренебрежително от страна на журналистите в контекст на новини.
Reuters Institute for the Study of Journalism: Journalism, media, and technology trends and predictions 2025
* Изображението е генерирано с помощта на изкуствен интелект от OpenAI чрез платформата DALL-E.
