Днес, 9 ноември 2026 г., светлините в московската редакция на „Новая газета“ угаснаха. След повече от 30 години един от най-важните независими вестници в Русия е принуден да затвори. Последната му декларация е озаглавена: „Ние бяхме унищожени“.
Тези думи не трябва да се тълкуват като метафора. Те описват систематичното унищожаване на независимата журналистика от страна на държава, в която разкриването на истината се превръща във все по-опасно действие.
Затварянето е кулминацията на години на репресии: блокирани уебсайтове, отнети лицензи за издателска дейност, конфискувани печатни съоръжения, обиски, наказателни производства, финансова изолация, както и обявяването на вестника и на повече от 100 от неговите журналисти и сътрудници за „чуждестранни агенти“.
Руското законодателство за „чуждестранните агенти“ се превърна в един от най-мощните инструменти в тази машина. Под претекста, че защитават националния суверенитет от чуждестранна намеса, властите създадоха система, която стигматизира независимите журналисти, налага ограничителни задължения, застрашава професионалното и финансовото им оцеляване и превръща практически всяка форма на публично несъгласие в наказуемо деяние. Тук не става въпрос за прозрачност. Става въпрос за сплашване, изключване и цензура.
Думите на Вера Политковская, дъщеря на убитата журналистка Анна Политковская, в интервю с Ирина Недева, вицепрезидент на AEJ (International), за Българското национално радио в Страсбург, дават особено показателна представа за това в какво се е превърнала тази система.
„Всичко е замислено така, че хората да мълчат и да не правят нищо“, заяви Вера пред БНР, описвайки все по-рестриктивните закони, насочени срещу всеки, чиито възгледи се различават от официалната версия. Примерът ѝ е ужасяващо прост: „Мога да стоя там с празен лист в ръка и да ме арестуват за това“.
Това е реалността, която се крие зад етикета „чуждестранен агент“. Става дума за система, създадена не само за да наказва журналистите след публикуването на материалите им, но и за да всява страх в хората, преди те да са успели да изразят мнението си.
Има и друга, дълбоко лична причина, поради която закриването на „Новая газета“ има толкова голямо значение. Това беше вестникът на Анна Политковская, чиито смели разследвания относно войната в Чечня, изтезанията и държавното насилие предизвикваха Кремъл много преди мнозина в Европа да са готови да признаят опасността.
Двадесет години след убийството на Анна Политковская не се стига до разкриване на цялата истина. Поръчителят му така и не беше идентифициран. Вера Политковская заяви пред БНР: „Напълно съм убедена, че поръчителят на убийството се ползва с нечия защита.“ Тя добави, че истината няма да излезе наяве, докато сегашната система в Русия не изчезне, не се срине или не се преобразува.
Думите ѝ превръщат закриването на вестника в нещо още по-тревожно: институцията, която предостави на Анна Политковская трибуна за разкриване на злоупотреби, сега самата бива заглушена от същата репресивна система.
Вера също така напомня на европейците нещо, което не трябва да забравяме: не може просто да се очаква от хората, които се противопоставят на войната и авторитарното управление в Русия, да оказват съпротива, без да осъзнават рисковете, пред които са изправени. Както тя самата каза: „Хората с опозиционни възгледи, които живеят там, на практика могат да се считат за заложници на системата“.
За Асоциацията на европейските журналисти това не е просто поредното закриване на вестник. Това е предупреждение за това какво се случва, когато една държава успее да разруши институциите, които държат властта под отчет. Това е и напомняне за нашата отговорност към независимите руски журналисти, включително и тези, принудени да живеят в изгнание, които продължават да информират публиката въпреки забраните, блокировките и заплахите.
Вера Политковская отправи един пряк призив към европейските политици: на руските журналисти, работещи в Европа, трябва да се даде възможност да извършват работата си без пречки. Техните репортажи остават жизненоважен източник на информация за хората в Русия, където контролираните от държавата медии и пропагандата все повече доминират в общественото пространство.
Изразяваме солидарност с журналистите от „Новая газета“ и с всички независими руски журналисти, които продължават въпреки персоналния риск да упражняват своята професия по свободен начин.
Един нюзрум може да бъде затворен. Един вестник може да бъде лишен от лиценза, помещенията и финансовите си средства. Журналистите могат да бъдат обявени за чуждестранни агенти и принудени да отидат в изгнание. Но истината, която са документирали, не става по-малко вярна само защото държавата е забранила публикуването ѝ.
Анна Политковская плати с живота си за това, че защити този принцип. Двадесет години по-късно дъщеря ѝ все още търси истината. А днес вестникът, който разпространяваше гласа на майка ѝ, е принуден да мълчи.
Затварянето на „Новая газета“ не трябва да затваря очите и вниманието на Европа към нарушаването на всички принципи в една репресивна система и най-вече заглушаването на свободата на журналистическа критика на режима.
Ирина Недева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ)
