Това изявление е изготвено от Международния прес институт (International Press Insitute – IPI) като част от Механизма за бързо реагиране в областта на свободата на медиите (MFRR) – общоевропейски механизъм, който проследява, наблюдава и реагира на нарушения на свободата на печата и медиите в държавите членки на ЕС и страните кандидатки, финансиран от Европейската комисия, от който и АЕЖ е част.
Международният институт за печата (IPI), заедно с подписалите се под него организации за свобода на печата, свобода на изразяването, права на човека, журналисти и медии, изразява сериозна загриженост във връзка с неотдавнашната ескалация на нарушенията на свободата на медиите в Турция, която бележи тревожно начало на новата година. Честото използване на произволни арести, задържания, мерки за съдебен контрол и присъди представлява екзистенциална заплаха за независимите медии, демократичния дискурс и основните права на човека в страната.
Турция трябва да гарантира, че практиките ѝ са в съответствие с международните стандарти за защита на свободата на изразяване и свободата на печата, както и със защитата, залегнала в собствената ѝ конституция, за да защити основите на демокрацията и правата на човека.
Само през януари 2025 г. бяха арестувани най-малко девет журналисти, шестима бяха осъдени на затвор, петима бяха задържани, срещу 23-ма бяха проведени разследвания, а един се сблъска с полицейски органичения. Ето хронология на обезпокоителното ускоряване на нарушенията на свободата на печата през последния месец (изброяването не е изчерпателно):
- На 2 януари властите започват разследване срещу журналистката Аслъхан Генчай за репортажа ѝ за корупцията в Хатай. Те блокираха достъпа до статията ѝ и я обвиниха в множество престъпления, включително в нарушаване на закона за дезинформацията – очевиден опит да се потисне разследващата журналистика.
- На 7 януари Главната прокуратура в Анкара започна разследване срещу 21 журналисти, които са отразявали последното заседание на процеса в Кобани. Журналистите са изправени пред потенциални глоби за предполагаемо неразрешено снимане – ход, който на практика криминализира рутинното репортерско съдебно отразяване.
- На 17 януари в резултат на координирани репресии в няколко града бяха задържани шестима журналисти – Рейхан Хаджъоглу, Некла Демир, Рахиме Карвар, Ведат Оруч, Велат Екин и Ахмет Гюнеш. На тях им бяха отказани основни човешки права, включително достъп до адвокатска помощ, и впоследствие те бяха арестувани на 20 януари, без да бъдат записани показанията им. Единственото оправдание на властите изглежда е тяхната законна журналистическа дейност. (Бележка: Ахмет Гюнеш беше освободен на 4 февруари.)
- На 21 януари кореспондентът на телевизия Rudaw Равин Стерк Йълдъз се сблъсква с полицейска намеса, докато документира задържане в истанбулския квартал Бейоглу. Въпреки че ясно се е представил като журналист, той е бил възпрепятстван да документира публичния инцидент.
- На 23 януари в резултат на обезпокоителна присъда петима журналисти – Якуп Четин, Ахмет Мемиш, Джемал Азми Кальонку, Юнал Таник, Йеткин Йълдъз, Гьокче Фират Чулхаоглу – получиха тежки присъди – от 25 месеца до над шест години затвор – по дело, свързано с тероризъм, въпреки липсата на надеждни доказателства.
- На 24 януари арестът на журналистката Ейлем Бабаигит за пореден път показа произволното използване на обвиненията в „членство в организация“.
- На 28 януари задържането на журналистите Баръш Пехливан, Седа Селек и Серхан Аскер след излъчването на записан телефонен разговор с вещо лице поражда опасения относно ограниченията при отразяването на въпроси от обществен интерес. Съдът освободи Седа Селек и Серхан Аскер с мерки за съдебен контрол.
- Започването на 28 януари на разследване срещу колумнистката на T24 Ширин Пейзин за предполагаема „терористична пропаганда“ чрез публикации в социалните медии показва тревожно разширяване на наблюдението и криминализирането на онлайн изразяването.
- На 28 януари журналистката Сафие Алагаш, бивш редактор на новините в прокюрдския вестник JINNEWS, беше осъдена на шест години и три месеца затвор. Алагаш вече е прекарала една година в следствения арест и в момента е на свобода в очакване на обжалване.
- На 29 януари главният редактор на Halk TV Суат Токташ, програмният координатор Кюршад Огуз и журналистът Баръш Пехливан бяха задържани заради излъчването на записан телефонен разговор с вещо лице. Докато Pehlivan и Oğuz бяха освободени по силата на мерки за съдебен контрол, Токташ беше арестуван, като властите се позовават на риск от бягство и потенциална манипулация на доказателства, което показва, че се използват произволни критерии за задържане. Halk TV, един от най-големите частни телевизионни канали в Турция, е признат за критичната си програма.
Решенията на регулатора за радио и телевизия застрашават свободата на печата. Регулаторът на радио и телевизионните програми в Турция RTÜK демонстрира обезпокоителни действия срещу критични медии. Точно преди задържането на журналисти заради излъчването на записан телефонен разговор, председателят на RTÜK предупреди за потенциалните последствия за медиите и журналистите във връзка със същото предаване – като така даде ефективен сигнал за предстоящите репресии. В изявлението си той разкритикува Halk TV за това, че е записала и излъчила телефонен разговор с вещо лице без разрешение и че се е опитала да повлияе на текущо съдебно производство.
Този инцидент отразява по-широк модел на регулаторен натиск върху критичните медии. През 2024 г. RTÜK налага 24 забрани за излъчване, които водят до глоби на обща стойност 81,5 млн. турски лири (приблизително 2,2 млн. евро или 2,3 млн. долара), като по-голямата част от тях са насочени към медии, критикуващи правителството.
Системното използване на регулаторни правомощия за наказване на критични медии поражда сериозни опасения относно независимостта на регулирането на излъчването и неговото въздействие върху медийния плурализъм в Турция.
Неотдавна, след опустошителния пожар в хотел в Болу, който избухна в ранните сутрешни часове на 20 януари 2025 г. и отне живота на 78 души, председателят на RTÜK нареди на медиите да отразяват единствено информация от официални източници. Малко след тази директива Вторият наказателен мирови съд в Болу наложи забрана за излъчване на репортажи за бедствието по искане на Главната прокуратура в Болу.
Мерките за съдебен контрол: нов инструмент за цензура
Въпреки че изглежда, че броят на журналистите в затвора е намалял, това прикрива тревожна промяна към използване на мерки за съдебен контрол – като забрани за пътуване, редовни проверки в полицейските участъци и домашен арест – като алтернативни средства за ограничаване на свободата на медиите. Тази тенденция представлява също толкова антидемократична практика, насочена към контролиране на свободата на движение и изразяване на журналистите. Системното прилагане на тези мерки, съчетано с нарастващата онлайн цензура, изглежда замества традиционното задържане като метод за заглушаване на независимата журналистика.
Неотдавнашни случаи са пример за този модел. Макар че журналистите се освобождават по силата на мерки за съдебен контрол скоро след задържането им, произволното налагане на забрани за пътуване, домашен арест и други ограничения продължава да възпрепятства способността им да изпълняват ефективно професионалните си задължения. Тези мерки, първоначално замислени като извънредни средства за осигуряване на съдебно производство, все по-често се използват като оръжие за създаване на смразяващ ефект върху свободата на печата.
В светлината на тези крещящи нарушения на свободата на медиите в Турция, настояваме турските власти да спазват принципите на правосъдието, да освободят журналистите, подложени на произволни арести и задържания, и да гарантират жизненоважната роля на журналистиката за насърчаване на дебатите по въпроси от обществен интерес и демокрация.
Подписани:
International Press Institute (IPI)
Association of European Journalists (International)
Association of European Journalists in Belgium (AEJ Belgium)
Association of European Journalists in Bulgaria (AEJ Bulgaria)
Association of Journalists (GC)
Bulgarian Helsinki Committee
Catalan PEN
Center for Media, Information and Social Research of Georgia (CMIS)
Coalition For Women In Journalism (CFWIJ)
Danish PEN
European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF)
European Federation of Journalists (EFJ)
Freedom House
Foreign Media Association (FMA Turkey)
Georgian Charter of Journalistic Ethics
IFEX
Index on Censorship
International Federation of Journalists (IFJ)
Irish PEN/PEN na hEireann
Kurdish PEN
Media and Law Studies Association (MLSA)
Media and Migration Association (MMA)
Media Development Foundation (MDF)
Netgazeti / Batumelebi
OC Media
P24 Platform for Independent Journalism
Armãn PEN
PEN America
PEN Centre of Bosnia & Herzegovina
PEN Esperanto
PEN International
PEN Melbourne
PEN Norway
PEN Québec
PEN Sweden
PEN Türkiye
Progressive Journalists Association (PJA)
San Miguel PEN
South East Europe Media Organisation (SEEMO)
Vietnamese Abroad PEN Centre
Yapay Gündem
