Живот след снега: има ли визия за устойчив туризъм в българските планини

Климатичните промени вече пренаписват зимата. Българските курорти търсят път между изкуствения сняг и новите форми на туризъм

Десислава Лещарска

Темата накратко

• Климатичните промени водят до намаляване на снежната покривка и в българските планини.
• Това застрашава зимния туризъм в курортите под 1800 метра надморска височина като Боровец, Пампорово, Банско и Витоша.
• Някои курорти като Пампорово вече работят по стратегии за диверсификация, а други инициативи показват потенциала на местните общности да развиват устойчив планински туризъм.

Ще има ли сняг тази зима? Един въпрос, който звучи все по-тревожно през последните години. Зимите стават по-топли, по-непредсказуеми, с повече крайности и все по-малко сигурност в това, което доскоро смятахме за нормално.

Миналата зима беше „най-студената за последните шест години“, според данни на Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ). И все пак – тя отново се класира като „относително топла“ спрямо дългосрочната норма. Сняг имаше, но на тласъци – кратки студени периоди, прекъсвани от дъжд и високи температури. Така изглежда и зимата на бъдещето: нестабилна, непредвидима, сезон на контрастите.

Прогнозите за предстоящата зима 2025/2026 г. не дават особена утеха. Очаква се мек и влажен старт – повече валежи, но не задължително сняг, и евентуален студен пробив в средата на сезона. За курортите под 1800 метра това означава едно: несигурност.

Данни от научни публикации по темата за климата в планините са категорични*: снежната покривка в българските планини намалява, а сезонът се скъсява. В ниските и средновисоките части на Рила, Пирин и Родопите – именно там, където са най-популярните курорти Боровец, Пампорово, Банско и Витоша – снегът се задържа все по-кратко. Последиците вече са видими: по-кратък сезон, по-високи разходи за изкуствен сняг и все по-ясна нужда от нови идеи. Все повече експерти говорят за преосмисляне на планината – чрез алтернативни форми на туризъм, които могат да превърнат курортите в живи дестинации през цялата година.

Нещо трябва да се промени

Туристическата индустрия вече усеща, че зависимостта от сняг в планините не е устойчив модел. Все повече курорти търсят начини да се адаптират – чрез удължаване на сезона и нови форми на туризъм: планинско колоездене, пешеходен, еко и уелнес туризъм, фестивали, събития, културни маршрути. В Пампорово, Банско и Боровец има опити в тази посока, а надеждата е, че в следващите години Витоша ще се развие по един премислен и устойчив начин. Този процес, уви, е в начална фаза – далеч от системните решения, които виждаме в планините на Австрия, Италия, Словения, дори Румъния, Гърция и др.

„Проблемът не е само в липсата на сняг, а в липсата на визия – докато се опитваме да запазим стария модел на зимен туризъм, губим време“, казва доц. д-р Момчил Панайотов.

Той е категоричен, че планинските курорти у нас остават „тясно фокусирани“ върху зимата, дори когато се представят като четирисезонни. „Банско се рекламира като 4-сезонен курорт, но на практика това не е така; разчита се основно на зимния – при това съкратен сезон“, казва той – с уточнението, че там все пак се случват положителни неща като джаз и филм фестивалите например. Според него зависимостта от изкуствен сняг е огромна, а топлите декемврийски периоди през последните години често правят старта на сезона „битка с калта“. Резултатът – все повече българи избират алпийските курорти за Коледа и Нова година.

„Най-сериозната алтернатива, която се развива из Алпите, е байк туризмът – но доста по-различен от нашите уж байк паркове“, обяснява Панайотов. В много от по-ниските курорти в Австрия и Словения именно планинското колоездене вече е по-сериозното перо на приходите. Примерите Petzen и Saalfelden-Leogang показват, че „лятната планина“ може да бъде също толкова атрактивна, колкото зимната.

По думите на Панайотов един добре организиран байк парк може да е спасение за курорта – лифтовете продължават да работят, местата за настаняване също, а сезонът се удължава от късна пролет до есента. В Европа това е реалност; у нас – пожелания. 

Той посочва и други възможни посоки за развитие – добре маркирани пътеки с различна трудност, гъвкави цени за групи и семейства, детски паркове и др., които превръщат планината в предпочитано място за почивка през цялата година. „При нас това все още е рядкост. А цените не отговарят на реалността“ казва Панайотов и продължава: „През лятото курортите често са тъжна гледка – кал, камъни, неработещи съоръжения. Байк парковете са малко и трудни за начинаещи. На туристите с колела или раници все още се гледа като на неплатежоспособни клиенти, без да се осъзнава, че това са хора, които инвестират сериозно в екипировка и преживявания.“

Според него, ако планините се превърнат в места, които предлагат достъпна, разнообразна и добре поддържана инфраструктура за движение и почивка, за планинските ни курорти, ще има живот и след снега.

Има ли надежда?

След години на колебание българските курорти все пак започват да осъзнават, че бъдещето е свързано с все по-малко сняг,  а промяната е неизбежна. Плановете на някои от тях обаче звучат сложно и амбициозно.

Пампорово е сред местата, които се опитват да мислят стратегически. В обявените наскоро планове за развитие присъстват нови писти, водохващания и съоръжения за изкуствен сняг, като целта е да се свържат ски пистите на Пампорово и Чепеларе. Отделно от желанието да удължи сезона, курортът, разположен на 1650 метра надморска височина и съответно уязвим на климатичните промени – иска да се позиционира като дестинация за спа, уелнес и медицински туризъм. 

„Идеята е да надградим зимния продукт с уелнес и здравни услуги, които да се предлагат през цялата година”, коментира изпълнителният директор на дружеството София Цанкова. По думите й: „Родопите имат прекрасен климат и възможности за целогодишна активност и развитие. Искаме да създадем програми, свързани с профилактика и превенция, а не само да се изграждат болници”. 

Един от ключовите проекти в тази визия е изграждане на медицински център, който надгражда съществуващата база в Спа хотел „Перелик”. Към този проект се добавя и идеята за възраждане на термален център „Беденски бани“, където гостите ще могат да продължат своята рехабилитация.

„Пампорово има потенциал да бъде място не само за спорт, а за възстановяване, профилактика и активна почивка. Това е бъдещето на планинския туризъм – здравето като преживяване“, казва Цанкова и допълва, че намеренията им са да привличат посетители от арабските страни, тъй като „в тези региони лятото е тежко”.

Но промяната не идва само от стратегии и планове. Понякога тя започва отдолу – от хора, които просто обичат планината и искат да я направят по-достъпна. Такъв пример е инициативата MTB Смолян. Димитър Николов, неин основател, и екипът му изграждат и поддържат вело трасета с доброволен труд, организират превоз и събития и постепенно превръщат Смолян в притегателно място за любителите на планинското колоездене.

„Потенциалът е огромен. Имаме природа, която няма никъде другаде. Хора като мен има много в България – разпръснати сме, но имаме асоциация и се опитваме да правим неща, макар и с ограничени ресурси. За разлика от големите курорти, ние не разполагаме с финанси, за да направим трасета, достъпни за всички – с леки пътеки, с наем на колела, с инструктори. Затова поддържаме основно маршрути за хора с опит, като нас. Ако започне да се мисли в тази посока и се инвестира в инфраструктура, това може да стане индустрия, не просто хоби. По света има малки села, които решават да развиват планинско колоездене и само след няколко години процъфтяват“, казва Николов.

От мащабните планове за уелнес туризъм до малките байк общности в Родопите – промяната може да се случва едновременно „отгоре“ и „отдолу“. Това е и най-реалистичният път към устойчивост: мрежа от инициативи, които свързват бизнеса, природата и хората, за да създадат планина, която има бъдеще и след снега.

Добрите примери

Докато българските зимни курорти тепърва търсят посока за адаптация, в Централна и Източна Европа вече има успешни модели за това как една „зимна дестинация“ може да се превърне в целогодишно място за туризъм. 

Maribor Pohorje в Словения често се дава като модел, който София и Витоша биха могли да следват. Планинският масив се намира буквално до града, а курортът е изградил успешна симбиоза между градски и планински туризъм. През последните години летните посещения растат, включително и на чужденци, благодарение на байк парка, пешеходните маршрути и инициативата „Pohorje 365“, насочена към целогодишни активности. Това доказва, че дори курорт на сравнително ниска надморска височина може да бъде печеливш, ако предлага продукт за всеки сезон.

В Австрия веригата Saalbach–Hinterglemm–Leogang–Fieberbrunn – известна като Skicircus – е пример за пълна трансформация. През последните години броят на нощувките през май и юни расте с двуцифрени проценти, а днес дори над половината туристически поток се концентрира през летните месеци. Регионът инвестира последователно в инфраструктура за планинско колоездене, пешеходни маршрути и семейни активности. Така традиционният „мъртъв сезон“ се превръща в основен източник на приходи.

Сходна логика следва и Petzen – малък и доскоро западащ ски курорт в Каринтия, който се преоткрива чрез един от най-дългите „flow“ байк трейлове в Европа. Новите трасета, зони за начинаещи и събития за тийнейджъри и напреднали превръщат мястото в жива дестинация през лятото и есента. Курортът показва, че не е нужно да имаш огромни писти, за да привлечеш публика – нужно е да намериш своята ниша.

По-близо до нас, Poiana Brașov край град Брашов в Румъния също върви към целогодишен модел. Близостта до града осигурява постоянен поток от посетители, а хотелите и местните власти инвестират в лятна инфраструктура – от планинско колоездене до уелнес и фестивали. Това е пряк урок за София и Витоша: когато има достъп и визия, планината може да бъде част от градския живот, а не само зимна атракция.

Ако планинските ни курорти разчитат само на ски туризъм, това ще е пагубно за тях

Интервю с доц. д-р Момчил Панайото

Доц. д-р Момчил Панайотов е преподавател по дендрология в Лесотехническия университет. Председател е на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАСЕС), както и лектор по „Лавинна безопасност” с над 10 години преподавателски опит, пише книги и други помощни материали, а от 10 години е и доброволец към отряда на планинските спасители в София. 

Какви са наблюденията ви за климата и снежната покривка в планините през последните години? Забелязвате ли конкретни промени в началото, продължителността и качеството на зимния сезон?

Зимите стават все по-нестабилни. За съжаление стана тенденция есента в планините да продължава до началото на януари, често липсват сериозни валежи от сняг през декември и температурите са по-високи от обичайното за зима.

Това създава няколко вида проблеми  – на местата, на които няма инсталации за правене на изкуствен сняг, зимата започва с много плитка снежна покривка. Ако декември освен безснежен е и топъл, се създават и сериозни затруднения в правенето на изкуствен сняг. 

Подобни условия имат и ефект върху лавинната опасност. 

Как това се отразява на зимния туризъм и на хората, които се занимават с планински спортове?

Аз съм запален скиор, но вече семейството ни не планира ски ваканции в България по Коледа и Нова година. Много хора са така. Разходите са прекалено високи спрямо качеството на услугата при малко сняг и ограничени писти. Подобни ситуации създават трайно негативно мнение у чуждите туристи. 

Според вас нашите зимни курорти имат ли визия за това как да се адаптират към климатичните промени? Има ли примери, които бихте посочили като положителни или като пропуснати възможности?

Не виждам много добри практики. Очевиден е опитът за изграждане на инсталации за изкуствен сняг дори на висока надморска височина, но това не може да компенсира неблагоприятните климатични ситуации.

Липсва визия за развитие на алтернативни дейности в курортите, които да запълнят „незимните месеци“ или „не-зимите през зимата“.  Оправдания като „водата не стига“, „помпата точно сега се счупи“ показват зависимост от природни условия и липса на навременни инвестиции. 

Кои форми на туризъм имат потенциал да се развиват устойчиво?

Не е устойчиво да се разчита само на ски и сноуборд, ако ски сезонът е само три-четири месеца годишно.

Големите алпийски курорти отдавна развиват други активности. Масово изграждат байк паркове с маршрути за различни нива на трудност, докато у нас те са малко и често насочени само към напреднали. По-малко напредналите, децата и семействата – големият потенциален дял от посетители – са почти изключени. Почти няма добре поддържани тематични туристически маршрути, площадки за спорт за деца и други атракции, които да привличат гости и извън зимния сезон.

В ценовата политика също липсва адаптация. Например, в много алпийски курорти с настаняването получаваш гост-карта с безплатен транспорт и отстъпки за лифтове – мярка, която стимулира целогодишния туризъм.

Можем ли да си представим българските зимни курорти като целогодишни дестинации? Какво е нужно, за да стане това реалност?

Нашите курорти обичат да си слагат подобни рекламни надписи, но те не отговарят на действителността. Ски сезонът е кратък, после има пауза, а байк сезонът започва късно и свършва в ранна есен.

А условия има за много по-дълго използване. Ако се привлекат млади хора с визия и опит от чужбина, и им се даде шанс да развиват идеи, може да се постигне реална промяна.

Как виждате ролята на планинските водачи и местните общности в процеса на адаптация?

Голяма. Най-заинтересовани са именно местните общности. Те трябва да осъзнаят ролята си, да се интересуват, да пътуват и да „крадат занаят“ от добрите примери. Засега виждаме единични проблясъци, но не и устойчив процес.

Кои добри примери от чужбина ви впечатляват – курорти, които вече са намерили работеща формула за живот „след снега“?

Впечатляващи примери има в Източна Австрия и Словения – региони със сходни климатични предизвикателства като нашите. Там хората отдавна са осъзнали, че ниските зони на курортите са обречени и работят активно за развитие на алтернативи.

За някои от тези места летният сезон вече е по-силен от зимния.

Какво би означавало за българските планински курорти, ако продължим да разчитаме само на ски туризма?

Пагубно. Така природата ще изглежда все „по-виновна“, че няма надежден сняг, а натискът да се строят нови писти и съоръжения във високите части ще нараства – без реална нужда. Ски туризмът не може да е единствен приоритет. България е много надарена в това отношение, но масово инвеститорите виждат само пясък на плажа и сняг на пистите за по 2-3 месеца и нищо повече. Не осъзнават колко ценна и интересна природа имаме, с много на брой „горещи точки“ на биоразнообразие, не осъзнават колко много минерални води имаме и как това може да се ползва не само за сегашния тип „спа туризъм“ с големи хотели. Туризмът за природолюбители има невероятни темпове на растеж по света, но като че ли у нас все още заетите в бранша ги подценяват.

Има ли надежда – признаци, че нещата се променят в правилната посока?

Има хора с въображение, които могат да направят промяна, ако им се даде шанс. Засега обаче „конците се дърпат“ от хора без нужната визия или от такива, които вече не са склонни на сериозни промени. Не виждам особена инициатива и от страна на общините.

Препоръчително е дирекциите на националните и природни паркове да са по-активни – това е огромна възможност. Малко места в Европа могат да се похвалят с толкова добре запазена природа в планините, но ние не я използваме достатъчно активно като предимство.

// Капитал

По темата работи доц. д-р Момчил Панайотов

Материалът е изготвен в рамките на Климатична лаборатория, организирана от Асоциацията на европейските журналисти – България и платформата „Климатека“.