Видове на 200 милиона години се стапят до единични бройки за половин век
Мила Василева
Моруна, руска есетра, пъструга, риба шип, чига, атлантическа есетра – всичко това са видове дунавски есетри, които все още можете да видите в българските учебници от втората половина на XX век. В тях се казва, че всички тези риби плуват в българската част на Дунава. Днес обаче някои от тях вече ги няма тук, други са критично застрашени, а за това е виновна вредната човешка намеса в различните ѝ аспекти.
Да изчезнеш за 30 години
През 2025 г. моруната и руската есетра са критично застрашени, в опасност вече е и видът на чигата, за която в „Атлас по зоология” от 1993 г. на издателство „Просвета”* е записано, че по нашия бряг на реката тогава са се ловели до 50 000 чиги годишно.
По времето, когато е издаден учебникът, шипът е бил „много рядък вид в Дунав”.
През 2004 г. научен екип прави анализ на състоянието на есетровите популации и факторите, влияещи върху тях. Съставен е план за действие и са дадени препоръки за многообразие от дейности, включително реинтродукция на пъстругата и на шипа, който по това време вече е бил доста рядък.
Тъй като много от дейностите са недостатъчни, а други, в голяма степен зависещи от държавните администрации, са неефективни или не са проведени, в крайна сметка есетровите риби продължават да изчезват, а шип у нас вече няма, изчезнала е и атлантическата есетра.
Чигата пък е най-дребната от видовете есетра. На дължина може да бъде до 1,25 м, а тялото ѝ има вретеновидна форма с пет реда костни плочки и достига тегло до 16 кг. Тя се въди в големите реки-притоци на Черно, Каспийско и Азовско море, както и в реките, вливащи се в Северния ледовид океан. В България се среща само в Дунава.
От есетровите риби чигата е единствената, която прекарва целия си живот в сладководни басейни. Докато останалите есетри са т.нар анадромни видове – живеят в морето и се качват нагоре по речното течение само за да хвърлят хайвера си. Именно затова тя е единствената есетра, която се среща все още в сръбската част на реката, въпреки че и там е застрашена. У нас, тъй като сме по-близо до морето, все още плуват моруна и руска есетра, но вече са останали само отделни бройки рибки.
Грозни, но безценни – защо са важни тези грозни риби?
„Атлас по зоология” е първата книга, която прочетох в живота си. Сама не разбирах защо ми е толкова интересен, при положение че започва с някои от най-несимпатичните животни на света – черноморската акула и веднага след нея – дунавските есетрови риби.
С техните остри муцуни, наречени „рило” (точно както при свинете), с несиметрични опашки, така наречените костни плочки отстрани по тялото, които ги карат да приличат доста на праисторическите си роднини динозаврите. Особено като бебета са досущ като извънземни гущери. Атласът е пред мен и докато пиша това.
Но защо са ни важни тези грозни риби? Заради месото си – бяло, плътно и с ниско съдържание на кости. Но и заради нейния прословут и ценен хайвер. Тези риби се ловят въпреки забраните и са напът да изчезнат. БРЯГНЮЗ и преди е писал, че в една моруна може да има 20-30 килограма хайвер, който струва хиляди евро на черния пазар.
Есетрата – пазител на речното дъно
А как всъщност влияят те със съществуването си на екосистемата, на екоравновесието? Те самите са хищници и се хранят с ларви на насекоми, ракообразни и мекотели, като по този начин контролират популации и поддържат екологичния баланс на речното дъно.
Консумирайки по-дребните, те участват в рециклирането на мъртвите органични материали. По-точно, в търсенето си на храна по дъното, есетрите ровят в дънните отложения с мустачките си и същото това грозно рило, за което по-рано споменахме.
Това тяхно действие всъщност е не просто биологичен, а екологично-еволюционен процес, наречен биотурбация. С намаляването на техните популации намалява и интензивността на този процес в Дунава, което влошава качеството на дънните местообитания.
В България есетрите са ценни за биоразнообразието и поради това, че са едни от малкото видове, наричани “живи вкаменелости”, заради това, че са носители на 200 милиона години еволюция.
Всички начини, по които убиваме есетрите
Най-лесното е да вдигнем рамене и да кажем, че есетрите изчезват заради бракониерите, които ги ловят безмилостно. Работата е там, че ние също косвено допринасяме за трагичното измиране на есетровите риби в Дунава. Ако сме консуматор на луксозния черен хайвер, например, е препоръчително да се запитаме дали той идва от устойчив и контролиран развъдник, или е резултат от нелегален улов по нашата или друга част от течението на Дунава и други реки.
От друга страна, е важно да се проумее, че борбата с незаконния улов и търговия с хайвера на есетрите не включва само преследване, санкции и наказания от страна на органите на реда и обществено порицание. Нужно е да се вникне в проблема и да се разработят алтернативни поминъци за местните общности от рибари, които традиционно се занимават с това и които само преди 30 години са ловили по 50 000 чиги годишно.
От тяхна гледна точка е трудно да се разбере защо в дългосрочен план това вече не е устойчиво препитание. Експерти препоръчват да се работи пряко с тези хора, които се чувстват засегнати от забраната.
Но дори и да не сме консуматор на продукти от есетрите, нашето човешко поведение е възможно да ги засяга по други негативни начини. Замърсяването на дунавските води води до натрупване на тежки метали в телата им, особено предвид факта, че те живеят дълго и достигат полова зрялост късно, като това създава риска от излагане на токсини в продължение на години.
Още при изготвянето на Плана за действие за есетровите риби в българските акватории през 2004 г., съставителите отчитат натрупване на мед и никел в българския участък на река Дунав. През годините учените продължават да наблюдават натравяне на водата с тези токсини и макар че концентрациите им не са пряко смъртоносни за рибите, натрупването им води до повишени нива на кортизол в организмите им, което на свой ред увеличава различни видове заболеваемост.
Освен това наблюдения от проучвания показват, че това също води до намаляване репродуктивните им функции, като намаляване на плодовитостта, негативни ефекти върху успешността на оплождането, процента на излюпване, анормалната форма на репродуктивните органи и дори неуспешно размножаване при рибите. Това може да се отрази и на храната, която достига до хората – натровените с тежки метали риби предават тези токсини и нататък по хранителната верига, в това число обременен може да бъде и луксозният черен хайвер от тях.
Как климатът променя живота на есетрите?
- Температурата – ключов фактор за размножаването
Есетровите риби са силно зависими и към температурните условия. Те са ключови за периода им на размножаване, който задейства и тяхната миграция нагоре по течението. Промените в климата утежняват положението, като прибавят към съществуващите заплахи като замърсяването и прекъсването на миграционните пътища.
Ледовите явления през зимата не засягат водната маса на реката по цялата вертикала и за това нямат пряко влияние върху есетровите риби. Косвено влияние може да се предполага във връзка с променения хидрохимичен режим в периода на замръзване. Най-често това е промяна на количеството на разтворения във водата кислород.
- Ранното затопляне обърква естествения цикъл
Пролетното затопляне и късните топли есени обаче имат пряко влияние върху живота на есетрите. Есетровите риби в река Дунав, с изключение на чигата, са анадромни видове. Заради климатичните промени затоплянето започва да се случва все по-рано през годината при пролетно-мигриращите есетри, което може да доведе рибите да мигрират и да се размножат по-рано, а това пряко намалява процентните шансове на малките за оцеляване.
Самите яйца и новоизлюпените есетри също са особено уязвими към температурни отклонения. Ако водата се затопли прекалено рано или прекалено много, техните поведенчески реакции могат да се объркат, което създава риск за оцеляването им.
Освен това заради климатичните промени температурите се задържат високи за по-дълго, което влияе на есетрите, които мигрират през есенно-зимния период.
- Опасността от променените валежи и екстремните явления
Промяната в разпределението на валежите в Дунавската равнина също оказва влияние. Изместването на влажните и сухите периоди по нашите географски ширини и все по-честото редуване на суша с наводнения смущава размножителния период на рибите, но и унищожава техните естествени хабитати.
Един от рисковете при засушаването е да няма валежи и нивото на водата да падне тогава, когато рибите трябва да поемат по своя път нагоре по течението. Когато вали твърде силно и дълго в периода пък за размножаване, това може да доведе до отнасяне на хайвера им надолу по течението и отново намалени шансове за оцеляването на яйцата.
Истината е, че есетровите риби освен всичко друго са конкретно привързани към определени места. Учените са забелязали, че навлизайки нагоре по течението, те обикновено използват едни и същи локации да хвърлят хайвера си, дали инстинктивно ги намират за по-сигурни, или много добре усещат благоприятни условия за размножаването си.
Как да се борим за тях?
Влажните зони играят ролята на естествен филтър, като поддържат качеството на водите на река Дунав. Това е от решаващо значение за оцеляването на есетрите и техния хайвер.
Една от надеждите да спре измирането на есетровите риби в българския участък на р. Дунав е да се противодейства на влиянието на замърсяването и климатичните промени върху техния хабитат. В тази посока работи Институтът за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките (ИИКАВ-БАН), който координира трансграничния проект DaWetRest (съкр. от англ. – на бълг. „Възстановяване на дунавски влажни зони и заливни равнини чрез системни, ангажирани с общността, устойчиви, иновативни дейности“).
Макар че той не е съсредоточен конкретно върху опазването и спасяването на останалите в акваторията ни видове есетри, той е насочен предимно към възстановяването на екосистемите на влажните зони и заливните тераси. Тъй като именно там е естественото местообитание на тези речни риби, от възстановяването му зависи и тяхното оцеляване.
Фокусиран конкретно върху запазването на есетровите популации е трансграничният проект между девет дунавски държави MonStur, в който от българска страна участва WWF – България.
През юни 2022 г. по предложение на WWF България беше обявена защитена местност „Есетрите – Ветрен“.
Друга инициатива, която цели да помогне на тези риби, е LIFE Boat4Sturgeon. По този проект с европейско финансиране през пролетта на 2025 г. беше създаден първият по рода си плаващ развъдник за есетри. Той беше открит през април във виенската част на Дунава, а през август пусна 6500 малки руски есетри при Белене. WWF и преди е пускала малки рибки в Дунава, за да спре изчезването на есетрите.
Подобни мобилни развъдници са в процес на разработка и за река Кьорьош в Унгария и река Мур в Словения. Практиката показва, че вероятно това е един ефективен начин да се използват кораби и други плавателни съдове като генни банки в помощ на опазването на есетрите.
Есетрите са не просто риби, а живи свидетели на еволюцията, оцелели милиони години, за да стигнат до нас. Днес обаче изчезват за десетилетия – заради бракониерство, замърсяване и променящ се климат. Ако позволим това да се случи, губим не само вид, а част от историята и живота на река Дунав.
Все още има време да ги спасим – с отговорно отношение, законова защита и възстановяване на естествените им местообитания. Да съхраним есетрите означава да съхраним паметта на реката – и да покажем, че сме разбрали нещо просто, но дълбоко: че оцеляването на човека и на природата са едно и също нещо.
* Съставители: проф. Павел Ангелов и доц. Симеон Симеонов
Материалът е изготвен в рамките на Климатична лаборатория, организирана от Асоциацията на европейските журналисти – България и платформата „Климатека“.
