Световна конференция за свобода на печата: Журналистиката претърпя радикални промени в последните месеци

151

Журналисти, правозащитници, учени и други експерти от цял ​​свят обсъдиха ключови изпитания, пред които е изправена медийната индустрия, в рамките на Световната конференция за свобода на печата, която се състоя на 9 и 10 декември. Ежегодното събитие, което съчетава дигитални eлементи и разговори лице в лице, се фокусира върху теми като културното многообразие в медиите, реакциите към глобалната пандемия, както и общественото доверие в журналистиката.

„Стрелката на компаса не се поместила толкова, колкото биха искали много от нас“, каза американската телевизионна журналистка и изпълнителна продуцентка Соледад О’Брайън, която проведе дебат за важността на многообразието в медийните компании. Панелът на О’Брайън се съгласи, че хомогенността на една редакция влияе върху хомогенността на нейните послания. Ако новинарските организации не са наясно със своите пристрастия и не разбират въздействието на отразяването си, те лесно биха могли да допринесат за очернянето или потискането на определени групи в обществото.

„Вашата работа е не само да показвате обществото, но и да го изобразявате по справедлив начин“, отбеляза журналистката и правозащитничка Кларис Гаргард. Тя подчерта ролята на прогресивната журналистика във времена, когато цялата индустрия преминава през фундаментални промени. В нейните очи обаче медиите не трябва просто да наемат жена или чернокож репортер или да пък бъдат единствено позитивни към една или друга група хора. „Това пречи на крайната цел“, каза Гаргард.

Рекламните компании също са изправени пред проблеми с многообразието, когато рекламират нови продукти на своите клиенти. Според Блейк Хароп, управляващ директор на Wieden & Kennedy, за марките е важно да представят обективно живота в истинския свят. Ако слушат препоръките на аудиторията си, агенциите могат да бъдат по-наясно с тенденциите в обществото, отколкото повечето новинарски редакции. Въпреки фундаменталните различия между рекламата и журналистиката, тези компании понякога могат да превъзхождат медиите по отношение на автентичното изобразяване на реалността.

В друга сесия журналисти от осем държави споделиха как пандемията е повлияла на отразяването, работния процес и приоритетите на техните новинарски организации. Медиите реагират по различни начини на предизвикателствата на COVID-19, който ги постави в трудна позиция, но също така накара публиката да преосмисли важността на добрата журналистика.

„Информацията почти се превърна в оръжие“, изтъкна Лифакане Наре от Zimfact, независима зимбабвийска онлайн платформа за проверка на факти. Zimfact е част от мрежа от африкански фактчекъри, които изследват популярни твърдения в дигиталното пространство и ги развенчават след консултация с експерти. Наре подчерта, че фалшивите новини и пропагандата са оказали голямо влияние върху битката срещу вируса през изминалата година. В допълнение към борбата с дезинформацията, някои журналисти се опитват и да дадат надежда на аудиторията си, като разказват как милиони хора преодоляват едни и същи изпитания.

„Не искахме да се състезаваме с водещите новини. Затова решихме да уловим историите на хората“, сподели Карл Хавиер, главен оперативен директор на PumaPodcast, новаторска подкаст мрежа във Филипините. Като се фокусира  върху човешки съдби, екипът на Хавиер показва въздействието на коронавируса от различен ъгъл. От PumaPodcast са променили начина, по който използват своите ресурси. Въпреки липсата на възможности за отразяване на терен, мрежата намира начини да забавлява и вдъхновява слушателите си по време на карантината.

В четвъртък, втория и последен ден на конференцията, участниците обсъдиха ролята на обществените медии, борбата с насилието в интернет, предотвратяването на атаките срещу журналисти, както и бъдещето на медийната индустрия.

Тази година не прилича на никоя друга в модерната история. Глобалната пандемия преобърна всеки аспект на обществения живот, като същевременно промени начините, по които хората стоят в крак с актуалните събития. Участниците обсъдиха радикалните промени, през които журналистиката преминава през последните месеци. Много от тях се фокусираха върху тенденцията все повече читатели да избират социалните мрежи пред традиционните издания като основен източник на информация. Затова участниците в дискусията разсъждаваха върху това как журналистиката може да бъде преосмислена, за да отговори на предизвикателствата на дигиталната ера и COVID-19.

„Много научни изследвания доказват, че в страните със силни обществени издания гражданите са не само по-добре образовани, но и по-добре информирани“, каза Сила Бенко, генерален директор на Шведското радио, която се включи в голяма дискусия за значението на обществените оператори във времена, когато медийното пространство става все по-комерсиализирано. „Като компания за обществени услуги, ние винаги трябва да работим от името на хората. Трябва да осигурим открито поле за дискусии, където да се чуят хиляди и хиляди гласове и да се споделят мнения.“

За много граждани такова поле идва и под формата на социални медии, където милиарди потребители разговарят ежедневно. Журналистите обаче се притесняват, че тези платформи никога не са могли да изпълняват адекватно ролята на пазители, защитаващи публиката от фалшиви новини и пропаганда. Поради глобалната здравна криза и президентските избори в САЩ, компаниите от Силициевата долина бяха принудени да взимат редакторски решения, както никога досега. „Това е огромна отговорност за тях. Не можем да приемем, че компании с такава власт могат да вземат редакторски решения. Наистина е опасно“, подчерта Кристоф Делоар, генерален секретар на „Репортери без граници“.

За Мариете Шааке, директор по международна политика в Центъра за киберполитика в Станфорд, винаги е трудно да се оцени прибързано предоставената информация вследствие на хакове, течове и предполагаеми слухове, които често се разпространяват онлайн и стават популярни. И фактът, че социалните медии играят фундаментална роля в политическия дебат в световен мащаб, оказва натиск върху техните екипи да бъдат по-отворени за това как се справят с подбирането на съдържание. „Занапред се надявам, че някои принципи за защита на свободата на печата, върховенството на закона и демокрацията, обществената безопасност и общественото здраве ще бъдат водещи по начин, който ще изисква повече прозрачност относно това как тези платформи влияят на нашето поведение”, каза Шаак.

Експертите се съгласиха, че в бъдеще ще има още пандемии и други кризи, за които журналистите трябва да бъдат подготвени. Това също така означава да се осигури по-добра защита срещу цензура, лични нападки и правителствено преследване. Друго важно условие за по-прозрачни новинарски медии е да се позволи на журналистите да отразяват събития на място и да получават достъп до документи с обществено значение. Това би помогнало да се възстанови доверието на гражданите в добрата журналистика, която остава жизнената сила на демокрацията.