Бъдещият британски премиер Уинстън Чърчил е изпитвал много модерна неприязън към това да бъде критикуван от медиите, разкрива новата книга „Уинстън Чърчил: Живот в новините“, цитирана от Observer.

Вестникарска снимка от 1929 г. създава един от най-ранните примери за политик, който обвинява медиите, че правят фалшиви новини. Въпреки че самият той е работил като журналист, Чърчил има противоречиви отношения с пресата, която понякога хвали, а друг път напада.

Чърчил e разгневeн от снимка, публикувана на последната страница на Daily Herald от 4 юни 1929 г., която го показва на „Даунинг стрийт“, държащ книга със заглавие „Война“. Текстът под снимката гласи, че това е „една от любимите му теми“.

Чърчил, който до съвсем скоро е бил финансов министър в правителството на Консервативната партия (1924–1929), настоява, че фотографията е фалшива и нарежда на своя личен секретар Едуард Марш да напише писмо, изразяващо възмущение, до редактора на Herald Уилям Мелор.

„Очевидно вашият фотограф или някой от вашия офис умишлено е фалшифицирал или е подправил копие на снимката, публикувана в Daily Herald, с цел да напише преднамерен текст под нея“, се казва в писмото.

В отговор на жалбата Herald се обръща към конкурентно издание да разреши спора – десният вестник Morning Post, в който младият Чърчил работи като кореспондент три десетилетия по-рано. Експертите на Post разглеждат изпратени материали и се съгласяват единодушно, че не могат да открият в негатива на снимката нищо, което подсказва, че тя не е напълно автентична.

Оказва се, че фотографи на други вестници също са направили подобни снимки на Чърчил от малко по-различни ъгли. Въпреки че заглавието на книгата не е толкова четливо както в Herald, при внимателна проверка то се вижда достатъчно ясно.

Отказът му да отстъпи, когато е доказано, че греши, напомня на днешните политици, които определят критиката към тях като „фалшиви новини“.
проф. Ричард Той

Книгата, с която Чърчил е сниман, всъщност е наскоро издаден антивоенен роман. Изглежда, че бъдещият премиер просто е взел книгата и изобщо е забравил за това.

Чърчил отказва да се извини за невярното си обвинение, а само благодари на Herald за „уверението“, че въпросната снимка не е била подправена.

Това не се оказва достатъчно за Мелор, който изисква пълно и категорично оттегляне на жалбата и извинение. Чърчил отказва да отстъпи, като се аргументира с цялостната „оскърбителна кампания“ на Herald срещу него. Изданието обаче има последната дума, като публикува карикатура със следващата книга, която Чърчил трябва да прочете – „Маниерите на джентълмените“.

Левият вестник пламенно се противопоставя на подкрепата, която Чърчил изразява спрямо „белите” антиболшевишки сили в Руската гражданска война, докато е държавен секретар за войната и авиацията (1919–1921). Чърчил от своя страна заповядва Министерството на войната да не приема повече журналистите от Herald, тъй като тяхното издание публикува „пропаганда с практически нелоялен и подривен характер“.

„Оплакването на Чърчил за фалшификация и отказът му да отстъпи, когато е доказано, че греши, напомня на днешните политици, които наричат критиката срещу тях фалшиви новини. Разбира се, през цялата си кариера Чърчил периодично възхвалява пресата като здравословен фактор в политиката, защото тя обръща внимание на недостатъците на правителствата. Но атаката му срещу Herald не е единичен случай“, казва проф. Той.

Книгата показва как Чърчил, като инстинктивен политически шоумен и истинска световна знаменитост, използва медиите за постигане на драматични ефекти. Въпреки това, на моменти той желае да заглуши несъгласните, не винаги въз основа на легитимни съображения за национална сигурност, а защото се дразни от критика.

Отношенията между Чърчил и Herald по-късно се подобряват. През 1936 г. вестникът публикува статии, разкриващи, че Германия внася огромни количества материали, използвани за направата на оръжие. Чърчил смята, че това доказва подозренията му към нацисткия режим и дори в парламента се позовава на журналистическите разкрития, като похвалва вестника, че не спестява неприятни истини на своите читатели.

Спорът между Чърчил и Daily Herald е описан в новата книга „Уинстън Чърчил: Живот в новините“ (Winston Churchill: A Life in the News, Oxford University Press) на проф. Ричард Той от Ексетърския университет.