Акценти от петата конференция „Нови хоризонти в журналистиката“ в София
В епоха на нарастваща дезинформация, политически натиск и изкуствен интелект петото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“, която се проведе през април 2025 г. в София, се превърна в международен призив към действие. Основният въпрос „Кой разказва историята?“ обедини журналисти, представители на медиите и защитници на свободата на словото.
За силата на добрия разказ
Конференцията беше открита от Зак Мулинакс, изпълнителен директор на World Press Institute (WPI), който приветства участниците на конференцията, организирана за пета поредна година в партньорство с Фондация „Америка за България“ (ABF) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).
Десислава Тальокова, изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“, адресира директно темата на събитието: „Кой разказва историята? Това е въпросът на всички въпроси в днешната журналистика“. Тя подчерта, че изкуствения интелект е едновременно възможност и риск. Тази технология ще повиши ефективността, но съществува и опасност да измести човешката същност на журналистиката. „Професионализмът, страстта и почтеността на журналистите, на хора като вас – това е истинската стойност“, заяви тя.
Мария Черешева, председателка на АЕЖ-България, разказа как наскоро е била поканена от американски журналисти, за да сподели своя опит за работа във враждебна към журналистите среда. „През по-голямата част от професионалната ми кариера нещата се случваха по обратния начин – аз се учех от хора, които работят в свободни и проспериращи медийни среди.“ Сега, когато политическите ветрове са променени, колегите по света трябва да се подкрепят по-активно от всякога. Тя описа ежедневните предизвикателства, пред които са изправени журналистите: политически натиск, икономически контрол, тормоз и съдебни заплахи. Въпреки всичко, тя отбеляза: „Много от нас все още стоят изправени. И настоявваме да запазим правото си да разказваме историите, които властимащите не искат да бъдат чути“.
Дейвид Макдоналд, председател на WPI, направи равносметка на въздействието на журналистическата стипендия, която организацията реализира през годините: „Това ще бъде 60-ата година на нашата стипендия в САЩ. Над 600 журналисти от 100 държави вече са участвали… Програмата не е просто обучение, а преживяване“, подчерта той.
Миналогодишната стипендиантка на WPI от България Ралица Фичева сподели личната си история. Тя описа пътуването си в САЩ през 2024 г. като трансформиращо: „Имахме привилегията да пътуваме из една демократична Америка – чиято същност като такава е под заплаха в момента“. За нея стипендията е донесла не само професионално развитие, но и усещане за общност: „Открихме не просто обогатяване със знания и умения, а и ново семейство“. Фичева обяви името на българската стипендиантка за 2025 г.: Джанан Дюрал, международна редакторка в Българската национална телевизия (БНТ).
Емпатията като инструмент за преосмисляне на журналистиката
Емоционален връх по време на конференцията беше речта на Арва Деймън – носителка на журналистически награди, бивша кореспондентка на CNN и основателка на хуманитарната организация INARA. С богат опит от две десетилетия в отразяването конфликтни зони, тя говори с дълбока емоционалност за ролята на емпатията. Деймън подчерта, че липсващият елемент в журналистиката, политиката и начина, по който възприемаме света, е именно съпричастността – особено в нейния дълбок, емоционален смисъл.
Тя обясни как травмата не просто се предава между поколенията, а променя начина, по който възприемаме и реагираме на света. „Това, което трябва да разпознаваме като журналисти, е кои фактори вече са оформили нашата гледна точка и как да преодолеем това влияние, за да бъдем по-добри разказвачи. Вярвам, че най-големият ни провал е неспособността ни да разбираме истински другите и това, което ги мотивира.“
Нейната мисия в журналистиката започва с желанието да преодолее неразбирането и манипулацията. „Всички ние сме манипулирани – всеки ден, навсякъде“, каза тя. Това се случва чрез кампании за дехуманизация, пропаганда, дезинформация, които рушат способността ни да бъдем емпатични.
„Без емпатия не можем да бъдем отворени към емоционалната история на другите“, подчерта Деймън. Според нея журналистите трябва да осъзнаят собствените си предразсъдъци и емоционални бариери, за да разказват по-истински и човешки истории. „Трябва да пробием тази стена“, каза тя. Деймън оспори мита за неутралността: „Идеята, че сме неутрални, е илюзия“. Вместо това призова журналистите да бъдат справедливи и да имат човешки подход. „Новините имат стойност само в контекста на човечността – и това все още си заслужава да бъде защитавано.“
Кризата като момент на избор
Разговорът за идентичността и бъдещето на журналистиката продължи с вдъхновяващата реч на българската журналистка Йоанна Елми. Според нея професията е изправена пред дълбока криза: „Журналистиката е станала епицентър на криза на призванието“. Все по-малко млади хора влизат в нея, а много напускат заради по-сигурни кариери в сверите на PR-а или маркетинга.
Елми призова за отворена промяна, но и за запазване на ценностите, изградили добрата журналистика, а именно вслушване, емпатия и разказване на истории. Тя отбеляза, че много традиционни журналисти гледат надменно на инфлуенсърите и създателите на съдържание, въпреки че те често са по-близо до аудиторията. „Всяка криза е възможност“, каза тя. „Това, което изглежда ново, е просто добре забравеното старо.“
Йоанна Елми сподели как тя сама се е чувствала несигурна, когато през 2017 г. навлиза в професията: „Дали бях репортер, активист, граждански журналист или инфлуенсър?“. Въпрос, който според нея отразява по-широката криза на идентичността в цифровата епоха. „Младите нямат търпение“, заключи тя, „а ние се борим да разкажем истински истории в свят, където 15-секундно видео често е по-силно от дълъг анализ.“
