Независимостта и свободата все още са в основата на Европа

191

Сая Цаусиду, председателка на международната Асоциация на европейските журналисти

Публикувано в New Europe

…Накъде, Европо? Този въпрос ми напомня за онези свиващи стомаха теми за есе в училище като „Къде е православието?“. Скъпа очукана Европо, с дузината ти уморени звезди (помниш ли?), символизиращи единство, солидарност, хармония, и с твоите наложени лидери, прикрити зад очевидно безкрайната пандемия – всичките, изправени пред несигурно бъдеще, когато кризата с COVID най-сетне приключи.

Кои сме ние, какво да правим ние, европейците? И каква е новата роля на журналистите, притиснати в ъгъла от икономическите сътресения, които поражда брилянтното, но разяждащо изобретение интернет?

Аз черпя вдъхновение от времето, когато имаше само шест членки на Европейската общност. Смели и оптимистични колеги основаха Асоциацията на европейските журналисти преди 60 години, за да вземат активна роля в създаването на чувство за европейско съзнание, задълбочаване на разбирането за европейските дела и информирането на обществото за тях. Горда съм, че ръководя асоциация, която не е изпуснала от поглед тази цел, която е обикновена, но съвсем не лесна за постигане. Европа е това защо съществуваме и какво защитаваме.

Благодарение на COVID-19 и яростната кибератака от Русия и Китай европейските институции най-накрая се събудиха и осъзнаха, че е необходимо да защитават онова, което рискуваме да загубим. Отделянето на сериозни ресурси за борба с фалшивите новини бе добро начало. Повече оперативни средства идват с инициативи като Плана за действие за медиите и аудиовизуалните продукти (MAAP) и, да се надяваме, с ефективното законодателство на ЕС за борба с онова, което правилно се нарича „надзорен капитализъм” на технологичните гиганти.

Без да се безпокоят от каквото и да било друго, освен от печалба, технологичните гиганти през последните десет години се превърнаха в перфектен и очевидно неудържим проводник за манипулация на данни и дезинформация, използван от Борис Джонсън, Доналд Тръмп, Путин и други, включително ИДИЛ. В кратки срокове това изкара от релси демократичния процес и остави настрана достоверните новини.

Трудно е обаче да се преувеличи нуждата от надеждна информация по време на глобална пандемия. Огромна част, почти една трета, от медицинската „информация“ в мрежата е невярна или подвеждаща, показва наскоро проведено научно изследване. WhatsApp очевидно е любимият посредник за фалшиви новини, следван от Instagram и Facebook.

В практически план това означава, че трябва да се гарантира оцеляването на независимите медии, а обучението и насърчаването на млади журналисти и журналистки трябва да продължи. Това също е моя основна амбиция като председателка на АЕЖ.

Повечето от старите големи печатни издания са мъртви или умират. Новото поколение се нуждае от подкрепа да се учи не само на нови медии, но и как изглежда сериозната журналистика под каквато и да е форма. Следващото поколение трябва да бъде обучено и в изцяло нови умения. Сред тях са идентифицирането на триковете, използвани за всяване на обществено объркване, и как да се разобличават идиотски суеверия като QAnon. Почти също толкова важно е да се научим как да се противопоставяме на националистическите демагози, насърчавани от Russia Today и шовинистичните психози, които те провокират във Франция, Германия, Унгария, Австрия и почти навсякъде.

…Русия се превръща в модел за деспотични страни като Беларус и, страхувам се, Полша и Унгария. Москва ограничава не само собствените си журналисти, но и всички чуждестранни медии, които са обект на постоянно променящото се от 2012 г. руско законодателство за „чуждестранните агенти“. Те понасят огромни глоби, защото не приемат т. нар. „изисквания за обозначаване“.

Съвсем наскоро Москва обяви, че до месец ще забрани Twitter, ако не премахне „определено съдържание“. Руското правителство вече съди Twitter за публикации, подкрепящи уличните протести срещу затварянето на опозиционния лидер Алексей Навални. На 10 март руските регулатори се опитаха да блокират Twitter заради предполагаемо насърчаване на детска порнография, употреба на наркотици и самоубийства.

Европейците ходят насън край всичко това. Съществува, например, шокиращо приемане на безсрамната роля на Cambridge Analytica при манипулирането на референдума за Брекзит с прикритата помощ на Русия, което Тръмп приветства. С този провал ли започна мълчаливото приемане на една апатична, неевропейска по вид анти-свобода, която се предава пред идеята, че Европа е „просто сбор от неизбрани бюрократи“, както нашите врагове обичат да казват?

Европейският съюз се нуждае спешно от твърди, силни и надеждни медии, които да защитават него и неговите ценности. През 1962 г. това бе част от европейската идея. Аз настоявам, че независимостта и свободата все още са в основата на всяка Европа, която заслужава името си, и тя ще оцелее само ако действаме и мислим като европейци.

Шестгодишното председателство на моя предшественик Отмар Лаходински, дългогодишен австрийски/брюкселски кореспондент, беше образцово. Той говореше и пишеше за Европа, организираше семинари и работни срещи, канеше европейските комисари да говорят на нашите конгреси. Точно преди да поема поста, Отмар организира творчески и практически Zoom конференции със заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова и с новата представителка на ОССЕ за свободата на медиите Тереза ​​Рибейро. И двете срещи дават плод.

…Мисля, че почти толкова значима е транснационалната работа на АЕЖ, която искам да насърча. В България – страна, стояща упорито в дъното на класацията за свобода на европейските медии – Ирина Недева, нашата специалистка по борба с дезинформацията, организира неуморно уроци по медийна грамотност за нежурналисти. Тя е модел за този вид АЕЖ, който имам честта да ръководя.

Статията е публикувана в New Europe под заглавие „Waving not drowning“ – игра на думи със заглавието на стихотворението от британската поетеса Стиви Смит „Not Waving but Drowning“ („Не махах за поздрав, давех се“). Преведено със съкращения.