Медийната свобода в Сърбия остава в низходяща спирала, белязана от рекордни нива на физическо насилие срещу журналисти, смъртни заплахи и онлайн клеветнически кампании, тревожна безнаказаност и засилен политически контрол върху медийната среда. Това е основният извод на нов доклад, изготвен съвместно от партньорските организации на Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналистите и Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR).
След срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад през ноември 2024 г., което предизвика най-мащабните протести в историята на Сърбия, положението с безопасността на журналистите се влошава с тревожна скорост. През 2025 г. Сърбия отчете най-високия брой документирани инциденти в Европа според платформата Mapping Media Freedom — 209 случая, засягащи 359 медийни работници, повече от два пъти повече спрямо 2024 г. Сред тях са 44 случая на физически нападения, 48 нападения над имущество, 130 случая на словесна злоупотреба, 40 случая на цензура и 12 правни инцидента.
Институционалният отговор остава недостатъчен, като полицията все по-често се превръща в защитник на извършителите на нападения над журналисти.
Въпреки отчетеното 367% увеличение на физическите нападения над журналисти през 2025 г. спрямо предходната година, съдебната система е издала едва три присъди за подобни престъпления — нито една срещу полицейски служител. Държавни служители, включително президентът Александър Вучич, допринасят за враждебната атмосфера чрез публични изявления, дискредитиращи журналисти, което подхранва тормоза срещу тях.
Докладът отбелязва и системна криза в плурализма на медиите: продължаващото придобиване на медии от мажоритарно държавната Telekom Srbija, дългогодишната дисфункция на Съвета на Регулаторния орган за електронни медии (REM) — вече повече от 18 месеца без кворум, както и зачестилите стратегически съдебни дела срещу обществено участие (SLAPP), поставящи Сърбия на трето място в Европа по техния брой.
Развитията около продажбата на медийните активи на United Group, включително N1 — последният голям критичен към властта телевизионен канал — допълнително засилват опасенията за бъдещето на независимата журналистика в страната.
Докладът е резултат от мисия за медийната свобода в Белград, която се проведе в периода 26–27 март 2026 г., с участието на ARTICLE 19, Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Европейския център за свобода на пресата и медиите (ECPMF), Европейската федерация на журналистите (EFJ), Международния институт за пресата (IPI), „Репортери без граници“ (RSF), Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT), Индекса на цензурата и Комитета за защита на журналистите (CPJ). Местен партньор в мисията е Независимата асоциация на журналистите в Сърбия (NUNS).
По време на визитата делегацията се срещна с журналисти и редактори от печатни, онлайн, телевизионни и разследващи медии, медийни сдружения и синдикати, представители на сръбската обществена телевизия RTS, Adria News Network, председателя на Народното събрание Ана Брнабич, главния прокурор и представители на Министерството на вътрешните работи и полицията, както и с посолства и международни организации. Президентът Вучич не бе на разположение за среща, а исканията за срещи с министър-председателя и министъра на правосъдието останаха без отговор. На 27 март делегацията проведе пресконференция на мястото на убийството на журналиста Славко Чурувия в Белград.
Мисията установи дълбоко недоверие сред журналистите и гражданското общество към правителството и публичните институции, както и засилващи се призиви за по-решителна намеса от страна на ЕС и международните партньори, разглеждани като ключов външен фактор, способен да окаже реален натиск върху сръбските власти.
Докладът съдържа конкретни препоръки към правителството, парламента, полицията, прокуратурата, Конституционния съд, RTS, социалните медийни платформи и международната общност за преодоляване на кризата с медийната свобода в Сърбия.
Пълният доклад е достъпен тук.
