Текстът е сред победителите в конкурса „Да погледнем отвъд проблемите“, който подкрепя създаването на материали в жанра журналистика за решения и бе организиран от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) в партньорство с Transitions Online и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“.
Оля Стоянова
На 25 януари т.г. два хеликоптера прелитат над водопад Скакавица в Рила, за да транспортират алпинист, който е претърпял инцидент по време на курс по ледено катерене. Малко по-късно кадрите от спасителната акция ще обиколят всички медии. А в тази история, която може да се сведе до новина в три изречения – инцидент в планината, оказване на първа помощ и осигуряване на въздушен транспорт до болнично заведение, няма нищо кой знае колко необикновено.
През януари 2020 г. обаче в България няма нито един медицински хеликоптер, а да се изпратят две въздушни линейки за един случай е невъзможен лукс. В онзи момент обаче Банско е домакин на Световната купа по ски алпийски дисциплини за жени, а организаторите са наели два словашки хеликоптера за състезанието. Ирония има и в това, че пострадалият алпинист е Виктор Варошкин, първият лицензиран парамедик за хеликоптерно спасяване у нас. Веднага след подадения сигнал за инцидента към мястото тръгват планински спасители от отряда в Дупница. Те знаят, че им предстои поредната тежка акция в зимната планина и транспортиране на пострадал човек в продължение на часове.
„Бедрото ми беше счупено на три места“, казва Виктор Варошкин днес. Той е обучен във Високите Татри в Словакия за парамедик за хеликоптерно спасяване и работи у нас на тази длъжност в „Хели Ер“ близо 5 години. „Беше невероятен късмет, че инцидентът се случи час след приключване на ски купата в Банско, която беше охранявана от словаците. Без да се колебаят, вдигнаха два хеликоптера и дойдоха да ме евакуират. Част от екипажа беше същият, който преди години ме обучи“, разказва Виктор.
Истината е, че тази акция край Скакавица в Рила би трябвало да е съвсем рутинна – инциденти по пътищата, а и във високата планина се случват постоянно. „В Европа системата за въздушно спасяване е полирана до съвършенство. Както обичам да се шегувам – там хеликоптерите ги карат като жигули, на което ставам свидетел ежедневно, защото работя там като алпийски водач“, разказва Варошкин.
У нас ситуацията обаче е различна – от близо 60 години в България съществува хеликоптерно спасяване, но от година и половина липсва медицински хеликоптер за оказване на спешна помощ. През лятото на 2019 г. частната компанията „Хели Ер“, която почти пет години поддържаше две въздушни линейки, се отказа от тази дейност и продаде машините зад граница.
Какво би се случило, ако тази сцена се разиграваше в Карпатите вместо в Рила?
Пред Планинската спасителна служба в Румъния този проблем не стои. „Нямаме лични хеликоптери, но работим много добре с хеликоптерите на Главния инспекторат на авиацията. За спешните медицински случаи използваме червените хеликоптери Eurocopter EC135 и с тях планинските спасителни екипи достигат до ранените – понякога кацаме на земята, ако теренът го позволява, друг път изтегляме пострадалия с лебедка“, разказва проф. Сабин Корнойу, председател на Националната асоциация на планинските спасители в Румъния.
По думите му планинските спасители използват хеликоптери не само за въздушен транспорт на пострадали, но също и при акциите за издирване. „Всеки път, когато поискаме хеликоптер, го получаваме – разказва той. – Не се нуждаем от допълнителни одобрения, просто съобщаваме, че имаме случай в планината, който изисква въздушен транспорт, и най-близкият хеликоптер ни се изпраща. Разбира се, ако времето позволява полетът да се осъществи.“
За изграждането на HEMS – системата за въздушно спасяване и транспорт на пострадали от мястото на инцидента до специализирано здравно заведение, обаче са необходими години. По-точно 30 години, ако вземем опита на Румъния.
Защо системата работи в Румъния
У нас, както и в Румъния, работи единният номер на Европейския съюз за спешни повиквания 112. Това е идеята му – чрез него хората да се свързват директно със службите за спешна помощ като полиция, спешна помощ, пожарна, планинска спасителна служба. У нас обаче липсва обща система и всеки случай се пренасочва към съответната институция, която след това изпраща екип на мястото на инцидента според възможностите си.
Въздушното спасяване вече не е включено в сметката, освен ако чрез сложни процедури не се вземе решение да се изпрати военен самолет или хеликоптер. Но обикновено тези преговори между институциите отнемат време – ценно време, през което планинските спасители и линейките вече са тръгнали на път.
Спешната помощ в Румъния има друга структура – SMURD, или Служба за интегрирана бърза медицинска реакция, която включва лекари, парамедици, пожарникари, пилоти. 30 години след основаването си, SMURD е публична структура за оказване на първа помощ и в нея участват няколко звена – авиационните структури на въздушния превозвач на Министерството на вътрешните работи, Главната авиационна инспекция, Министерството на здравеопазването, а също и местната власт, планинска спасителна служба, пожарна, както и регионалните и окръжните спешни болници. Звучи сложно, но всъщност
става дума за добре работеща система на координация.
В Румъния съществува Интегриран координационен център, който събира цялата информация и я представя на Департамента за спешни ситуации, създаден през 2014 г. При всяко голямо произшествие или инцидент, който изисква незабавна реакция, този департамент взима решение как ще се действа. Подчинен е на Вътрешното и Здравното министерства, а също и на Националния комитет за спешни ситуации, ръководен от министър-председателя на страната.
По думите на д-р Раед Арафат – човекът, който стои зад реформата на спешната помощ в Румъния и който дълги години е държавен секретар на Националния комитет за спешни ситуации, SMURD се намесва във всяка ситуация, при която животът на пациентите е застрашен – от пътни произшествия, планински инциденти до евакуации, където времето за реакция е от съществено значение.
Статистиката показва, че през 2017 г. SMURD е оказала помощ при 345 520 спешни случая, от които 321 971 са били с възрастни хора и 32 348 – с деца. Това означава, че средно 947 спешни случая са били обработвани на ден. Румъния има договор с Молдова за въздушен транспорт на пациенти в критично състояние в болниците в Молдова, така че бройката може да бъде и по-голяма.
Как започва промяната в спешната помощ в Румъния
Началото е през 90-те години, когато ставят ясни недостатъците на действащата система – централизация на спешните центрове, губене на време пациентите да бъдат транспортирани до тях, различни телефонни номера, от които трябва да бъдат повикани полиция, пожарникари или спешна помощ.
Има я, разбира се, и трудната организация на различните служби и дори нежеланието да работят заедно. Но началото е поставено със създаването на множество общи координационни центрове във всички области, в които работят диспечери от различни звена. Тези диспечери получават сигналите и след това решават какъв екип да изпратят на мястото на инцидента.
Днес почти навсякъде екипите на спешната помощ, на SMURD и на пожарната служба са събрани на едно и също място, в една и съща сграда. А решението да се изпрати хеликоптер за конкретен инцидент се взима от оперативен дежурен в координационния център и не е необходимо разрешение или съгласуване с отделните институции. Това позволява времето за реакция да бъде максимално съкратено.
Една от следващите стъпки по създаването на тази добре работеща система е пожарникарите да бъдат обучени за парамедици, а с времето се работи за постигането на стандартизация – например линейките за спешна помощ и автомобилите на пожарната служба да имат еднакво стандартно оборудване, което да е достатъчно при всички случаи, независимо кой екип се окаже на мястото на даден инцидент.
Разбира се, първият център на SMURD в Търгу Муреш през 90-те години не разполага с хеликоптери, но се наемат машини от частни оператори – дори от Министерството на вътрешните работи и Министерството на националната отбрана, когато има критичен пациент, който трябва спешно да бъде транспортиран до отдалечена болница. Това е описано в доклада „Социалното влияние на системата за въздушно спасяване на SMURD в Румъния“, изготвен от Габриел Яри и Михай-Андрей Муреан от Генералния инспекторат по авиацията към Министерството на вътрешните работи от 2018 г. От документа става ясно, че използването на въздушен транспорт е увеличило шансовете за оцеляване на критичните пациенти.
Според данните в доклада още през 2003 г. SMURD успява да сформира свой флот, съставен от десет хеликоптера и два самолета. Създадени са и седем въздушно-медицински бази с хеликоптери и необходимото за тяхното обслужване. Осмата база е отворена по-късно в град Жибоу в Северозападна Румъния, като местата са избрани така, че да покриват територия в рамките на 25-минутен полет.
В документа е посочено още нещо – освен че въздушният транспорт е най-добрият вариант при спешната медицина, той изгражда и положителен образ на спешната помощ в Румъния, радва се на обществена подкрепа, която се изразява включително чрез увеличение на направените доброволни дарения към SMURD и едноименната фондация. Проучване от февруари 2017 г., обхващащо извадка от 750 лица на възраст над 18 г., показва, че доверието към SMURD е 95%, което поставя организацията на първо сред най-уважаваните от румънците институции.
Друг доклад от 2018 г. – „Системата за въздушно спасяване в Румъния“, посочва, че се наблюдава „динамично увеличаване на броя на въздушно-спасителните мисии в Румъния, като повечето акциите се изпълняват от базите в Търгу Муреш и Букурещ“. Ако през 2013 г. са извършени 361 въздушни спасителни акции от центъра в Търгу Муреш, то през 2016 г. броят им вече е 756. В центъра в Крайова през 2013 г. са имали 286 въздушни акции, а през 2015 г. и 2016 г. са съответно 550 и 539. От спешния център в град Галац през 2014 г., когато е открит, са извършили 104 въздушни мисии, а през 2016 г. техният брой е 551.
Всичко ли върви толкова гладко
През годините медиите понякога критикуват SMURD – особено след няколко инцидента с медицински хеликоптери, които катастрофират и екипажите загиват, както и след инцидента през октомври 2015 г. в нощен клуб в Букурещ, при който има над 20 загинали и близо 200 ранени. Критиките срещу SMURD са, че не са действали достатъчно бързо, обикновено се осъжда използването на стари летателни машини, чуват се недоволства за прекомерното натоварване на служителите, за недобрата организация, а често и упреци, че липсват достатъчно въздушни линейки.
Докладът от 2018 г. отчита, че за да работи SMURD по-ефективно, трябва „да се увеличи броят на въздушните бази и се повиши нивото на подготовка както на пилотите, така и на медицинския екип.“ В препоръките се отбелязва още, че трябва да има по-добре оборудвани хеликоптери с възможност за кръвопреливане в случай на тежки хеморагични шокове. Посочено е, че трябва да се положат усилия да се задържат младите кадри.
За създаването на тази система за спешна помощ обаче румънците използват чужд опит от Франция и Великобритания, дарения на техника и консумативи от британското правителство, Фонда „Ноу Хау“, Ротари клуб и други, включително обучения на екипи от Кралската клиника на Единбург. Днес като недостатък се отчита, че дори да се използват въздушни линейки, много малко болници имат собствено пространство за кацане, и това удължава времето за транспортиране на пострадали хора в рамките на града. Препоръчва се и създаването на повече площадки за кацане в близост до болници, както и да се купят хеликоптери, пригодени със специално оборудване за издирване и акции в планината.
Втората част от статията може да прочетете тук: „Въздушното спасяване в България: всичко е в сферата на обещанията“
Текстът е публикуван първоначално в „Дневник“.
