Ваксинирани ли сме срещу дезинформацията?

217
Илюстрация: Пеню Кирацов

Петър Галев

Петър Галев е медиен анализатор с дългогодишен опит в изследването на социалните и традиционните медии. Като част от екипа на агенция “Персептика” участва в изготвянето на редица доклади, разглеждащи в дълбочина медийната страна на важни социални и политически проблеми.

На 1 август хиляди германци, несъгласни с ограничителните мерки, наложени от немското правителството в борбата с коронавируса, излязоха на протест по улиците на Берлин. В момент, когато случаите на заразата в страната се увеличават, демонстрантите, сред които имаше крайнодесни привърженици и противници на ваксините, определиха пандемията като “най-голямата конспиративна теория” и обявиха края ѝ. Някои от тях носеха плакати с надписи против ваксината срещу COVID-19, въпреки че такава все още не съществува. “Денят на свободата” – името, избрано от организаторите за надслов на демонстрацията, зловещо повтаря заглавие на един от най-известните пропагандни филми за възхода на Третия райх. И въпреки че взелите участие в протеста бяха много по-малко от обявените от организаторите 1,3 млн. души, е логично да се запитаме дали отричането на ваксините и отхвърлянето на науката няма да се превърнат в следващата форма на колективна заблуда, която да нанесе неочаквано големи поражения на човечеството.

Въпросът за безопасността на ваксините не е нов. В края на миналия век една статия на гастроентеролога Андрю Уейкфийлд спекулира с твърдение за възможна връзка между ваксината за морбили, заушки и рубеола (известна като МРП) и аутизма при децата, като става повод за зараждането на движението против ваксините. Макар статията отдавна да е оборена, а лицензът на Уейкфийлд – отнет, призивите за отказ от ваксиниране продължават да се радват на немалка популярност по целия свят.

Дебатът за ваксините би придобил нов смисъл, ако се окаже, че възможен изход от настоящата пандемия от COVID-19 е създаването на ваксина. В този случай силен отпор и отказ на значителна част от обществото да се ваксинира биха компрометирали основната цел, а именно постигането на колективен имунитет. Евентуална ваксина срещу вируса би премахнала заплахата от него единствено ако мнозинството от населението е ваксинирано. Така биха били предпазени и онези, които по различни медицински и обективни причини не могат да бъдат ваксинирани.

В България дезинформация по адрес на ваксините се разпространява основно в социалните медии и най-вече във Facebook, където от години съществуват групи против ваксините. Някои новинарски сайтове също са проводници на подобни настроения, но това са по-скоро маргинални източници като Skandalno.net, Pogled.info, Otizvora.com, които разчитат не толкова на реални читатели, колкото на трупане на популярност във Facebook. Именно чрез социалните мрежи дезинформацията за ваксините достига до голям брой българи и подрива един от най-сигурните начини за излизане от настоящата кризисна ситуация.

От близо и далеч

Една от първите статии по темата за потенциална ваксина срещу новия вирус е от 21 януари, когато медиите съобщават, че е започнало разработването на такава ваксина. Въпреки че към тази дата има информация, че учени в няколко страни търсят лекарство срещу новия вирус, у нас публикациите, че това се случва в САЩ, са само три. Други 30 статии съобщават, че Русия разработва ваксина, и то веднага след появата на първия случай в страната. Преди това се публикуват единствено препоръки на РЗИ за имунизация с противогрипна ваксина преди посещение в Китай, където се смята, че има „взрив на пневмония“.

Слуховете, че големите фармацевтични компании целят да забогатеят от ваксина за COVID-19, се появяват първо в социалните медии около средата на февруари. Към този момент обаче подобни твърдения са спорадични и не се радват на особена популярност. Официално коронавирус в България все още няма и причини за безпокойство липсват.

Ваксинирани ли сме срещу дезинформацията?
Графика: Лина Кривошиева

Не така стоят нещата през март, когато са регистрирани първите случаи на вируса в страната. Темата става централна и измества от дневния ред всичко друго. По данни на компанията за медийни анализи „Персептика“ всеки ден медиите бълват над десет хиляди статии за коронавируса, като само през месец март статиите, посветени на ваксината за COVID-19, са над 4500.

Сайтовете, които са специализирани в разпространението на конспиративни теории, явно имат нужда от време, за да пренастроят мерника си към бъдещата ваксина за COVID-19. Един от първите материали по темата се появява през втората половина на март, когато Pogled.info публикува преводна статия от руски език. В нея се твърди, че евентуалната ваксина може да е част от глобален план за унищожаване на човечеството.

По-реалистично звучащи и по-опасни примери за дезинформация идват от Facebook. Те се разпространяват бързо по мрежата от групи против ваксините и псевдо новините почти веднага достигат до българската аудитория. Такъв е случаят с твърдението, че кампания за масово ваксиниране срещу COVID-19 е довела до смъртта на седем деца в Сенегал. Историята се разпространява мълниеносно, като към нея за повече достоверност се споделя видео на местна жена, която говори по темата на английски.

Оказва се, че в основата на кампанията стои информация на рядко срещан език, един от най-популярните дезинформационни похвати. В случая оригиналното видео е на Волоф, един от езиците, които се използват в Сенегал, а в материала изобщо не се споменава за загинали деца. Тук се разчита главно на факта, че твърденията са изключително трудно проверими и от потребителите се изисква да ги приемат на доверие. Макар историята да е опровергана около седмица след появата ѝ в социалните медии, а неверните постове по темата – обозначени като фалшиви, в България тя е използвана като доказателство за популяризиране на най-крайните теории по темата – че ваксините съдържат нанотехнологии за контрол и следене на населението.

Истината към онзи момент е, че ваксина не просто няма, но и не се очаква да има скоро. Този и подобни материали обаче настройват хората срещу бъдещата ваксина. Това е особено видимо и от реакциите на Facebook общностите при публикуването по-късно на напълно неутрални новини за разработването на ваксина. След седмици на облъчване с дезинформация потребителите никак не са възторжени от идеята за ваксина.

Към края на месец април е трудно да се говори за масово недоверие към ваксините за COVID-19. Това обаче рязко се променя, когато противниците на ваксините успяват да напипат правилната формула, за да достигнат сърцата на хората в социалните мрежи: професионално заснето видео съдържание.

От пик, та на плато

Пикът на дезинформацията около ваксините идва през месец май, когато започват да се появяват изключително популярни видеа, предупреждаващи за опасността от все още несъществуващата ваксина за COVID-19. Това, разбира се, включва клипът с участието на Джуди Миковиц, в който се твърди, че новата коронавирусна ваксина ще „убие милиони“. Твърденията, които бързо се разпространиха по света и в България, са оборени, а видеото свалено от социалните мрежи. Това обаче не спира хората да му вярват и да споделят други подобни материали от различни източници.

Информация като тази тръгва най-често от американски или руски източници и бързо се предава чрез местни групи в различните страни, които я превеждат на съответните езици и бързо я разпространяват.

Оттогава насам може да се каже, че се намираме в плато, където нови и нови клипове по темата заливат социалните медии. Мрежата от противници на бъдещата ваксина не се разширява особено след май месец, но за сметка на това решимостта ѝ да противостои на всеки опит за имунизация се затвърждава от непрекъснати вълни от дезинформация.

Като всяка друга конспиративна теория и тази се нуждае от архизлодей, който да обединява хората срещу себе си. Човек, за когото да се твърди, че има всеобхватен план, по възможност за контролиране на човечеството. В този случай Бил Гейтс изглежда като най-подходящия кандидат. Той не само е изключително богат и влиятелен, но и заема ясна позиция по редица обществени проблеми и особено по темата за ваксините.

Любителите на конспиративни теории прибягват до манипулиране и видео монтаж на различни негови твърдения. Оттам до разпространяването на  теорията, че Гейтс нарочно е предизвикал пандемията, за да забогатее от ваксини, е нужна само една малка крачка.

И все пак до колко хора стига дезинформацията?

Самият начин на разпространение на дезинформацията по темата – не чрез медии, а чрез Facebook постове и клипове, често споделяни в рамките на затворени или скрити групи, прави оценката за размерите на феномена изключително трудна. Например, най-голямата група, наречена „Ваксини и профилактика – информиран избор“, има 36 700 членове.

Много по-добра представа за размерите на инфодемията може да даде броят гледания на споделените клипове. Именно те разкриват сериозността на ситуацията, тъй като наброяват от 52 000 до 147 000 и дори 358 000 за клип на германска лекарка, която отказва да се ваксинира за COVID-19. Дори и самото гледане на едно видео да не може да се приеме като форма на подкрепа за твърденията в него, фактът, че материалът е стигнал до толкова много хора, е повод за притеснение.

Решение извън конфронтацията

Какво може да бъде направено, за да се ограничи влиянието на дезинформационната кампания срещу бъдеща ваксина?

Добрата новина е, че до голяма степен традиционните медии остават зона, свободна от риторика против ваксините, независимо от останалите им възгледи и пристрастия. Лошата новина е, че топката в случая не е в тяхното поле, а дезинформацията по темата идва от маргинални сайтове и социалните мрежи.

Непрекъснатото тиражиране на различни прогнози за това например кога ще бъде готова ваксината допълнително подкопава доверието на аудиторията. Самите специалисти, цитирани в медиите, също не дават еднозначен отговор на въпроса. Според различни оценки такава е следвало да има през март, юни, юли, септември, края на 2020 г., средата на 2021 г. или най-рано след две години. След прочитането на десетина такива статии в рамките на месец е нормално човек да бъде объркан и да се чуди какво наистина става.

Дезинформация по темата все пак се разпространява основно благодарение на социалните мрежи, които трудно могат да бъдат принудени да направят нещо по въпроса. С особена сила това важи за Facebook. Докато платформата полага някакви усилия да обозначи и ограничи неверните твърдения по темата за англоезичните си потребители, тази задача е много по-трудна, когато става дума за не толкова популярни езици като българския. На световната карта с т.нар. проверители на факти (fact-checkers), с които Facebook си партнира за намиране и обозначаване на дезинформация, отсъства не само България, но и по-голямата част от Балканите.

Това означава, че е изключителна рядкост да се срещне пост или коментар на български с предупреждение, че би могъл да съдържа неверни твърдения. Неслучайно видеоклиповете на Джуди Миковиц на английски език са свалени отдавна, но продължават да съществуват на български, като дори се качват нови нейни изяви. Същото важи за други конспиратори по света, чиито постове и клипове на английски са придружени с предупреждение, че става дума за дезинформация. Нищо подобно не се случва с клипове с български субтитри обаче.

Разпространението на дезинформация става предимно в затворени или скрити групи, в които членовете споделят общи възгледи против ваксините и където всяко твърдение среща почти универсална подкрепа. Тези своеобразни ехо-стаи спомагат за изграждането на изключително сплотени, единомислещи групи, чието мнение трудно може да се промени.

Една от целите на дезинформационните кампании е именно разделението – трябва да има крайни позиции и никакви допирни точки. За това спомагат включително и подигравките спрямо противниците на ваксините. Липсата на диалог и допирни точки означава, че дори материали и анализи, подкрепени с доказателства и данни, не достигат до аудиторията, за която е най-важно да ги прочете.

В интервю, публикувано през 1995 г., Бил Гейтс заявява, че очаква информацията в интернет да достига до потребителите според това доколко авторитетна и достоверна е тя. Очевадно очакванията му не се сбъдват. Това е още едно доказателство, че самият Гейтс не е някакъв всесилен господар, който може да определя насоката на историята. В крайна сметка той не успява да познае как ще изглежда дебатът в интернет, а още по-малко, че през 2020 г. ще му се наложи официално да отрича, че стои зад глобална пандемия.

Интервюиращият – не кой да е, а световноизвестният писател Тери Пратчет – е много по-близо в прогнозата си. Според него трудностите за потребителите да проверяват онлайн съдържанието, което консумират, придава и на най-невероятната история, цитираща анонимен или съмнителен източник, еднаква тежест като тази на реална научна статия, публикувана в авторитетно научно списание.

Тази невъзможност за “куриране” на съдържанието според неговата достоверност става едно от най-уязвимите места на социалните мрежи, а и на интернет като цяло. Както Тери Пратчет би казал: “Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите”. Невярната информация успява да посее недоверие дори и по отношение на безпрецедентни предизвикателства като настоящата пандемия, които изискват глобален отговор. А това недоверие в науката вероятно ще има скъпа цена, която няма да бъде платена от поддръжниците на конспиративните теории, а от цялото общество.

Като че ли точно тази несигурност, тази липса на лек и решение ни карат да посягаме сляпо към всичко, което вече е налично, вместо да се вслушаме в опита на медицината.

Рубриката “Хроники на инфодемията” се реализира в партньорство с Фондацията за свободата „Фридрих Науман“. Изявленията и мненията, изразени в рубриката, принадлежат единствено на АЕЖ-България и авторите на материалите и не отразяват непременно вижданията на фондацията или нейните партньори.