„Репортери без граници“ (RSF) прави количествена оценка на случаите на насилие и нападения, извършени срещу журналисти и медии в Украйна – година след инвазията на Русия от 24 февруари.
Общо 12 000 украински и чуждестранни журналисти са били акредитирани да отразяват войната в Украйна през изминалата година. Подложени на интензивни бомбардировки и често атакувани умишлено от руските войски, те рискуват живота си всеки ден, за да отразяват случващото се. Въпреки че ситуацията е особено тревожна по отношение на журналистите в окупираните територии, силно пострадали от войната и нейните последици са всички украински медии.
8 убити журналисти
От осем журналисти, убити през първите шест месеца на войната, повечето са загинали или са били смъртоносно ранени от артилерийски огън. Сред тях е френският журналист Фредерик Льоклер-Имоф, който е се е намирал в камион, станал мишена на руските военни. Някои от загиналите, като украинския фотожурналист и фиксър Макс Левин, са екзекутирани хладнокръвно. В други случаи, като този на Мантас Кведаравичус, литовски режисьор на документални филми, намерен мъртъв в Мариупол, обстоятелствата около смъртта остават неизвестни.
26 журналисти, станали обект на целенасочена атака
От 50 регистрирани случая на журналисти, попаднали под обстрел от оръжие или артилерийски огън, поне 26 журналисти са съзнателно набелязани за цел.
19 ранени журналисти
От 19 ранени украински и чуждестранни журналисти поне четирима са получили сериозни наранявания. Повечето от тях са жертва на руски артилерийски огън или ракетни удари, а някои имат огнестрелни рани. Сред тях са датските журналисти Стефан Вайхерт и Емил Филтенборг Микелсен, станали мишена на неизвестен снайперист в североизточната част на страната.
16 обстрела на телевизионни кули
Гражданската инфраструктура, използвана за предаване на новини и информация, е честа цел на руските въоръжени сили. Почти половината от нападенията срещу телевизионни кули, извършени в цялата страна, са регистрирани през първите дни на войната в началото на март 2022 г. Руските въоръжени сили са атакували украински телевизионни кули общо 16 пъти през изминалата година.
4 вида телекомуникационна инфраструктура, станала обект на нападения
Освен телевизионни кули, руските въоръжени сили често атакуват ретранслаторни антени и всякакъв друг вид инфраструктура, използвана за телекомуникации. Когато руските сили навлизат в град Мелитопол (южната част на Запорожка област), те прекъсват излъчването на украинските телевизионни канали, като поемат контрол над телевизионната антена. Три пъти е заглушаван сателитния сигнал на „UA Перший“, един от каналите на украинския обществен радио- и телевизионен оператор „Суспільне“. Руските въоръжени сили също така поемат контрол над всички интернет и GSM оператори в окупираните райони, лишавайки жителите от достъп до новини и информация.
7 сигнала за военни престъпления
RSF е подала седем сигнала за военни престъпления до Международния наказателен съд и до главния прокурор на Украйна във връзка с общо 44 акта на насилие, в които са пострадали над 100 журналисти и 11 радио- и телевизионни кули в Украйна. Тези престъпления потвърждават, че руските въоръжени сили водят тотална война срещу новините и информацията.
42 киберпрестъпления срещу медии
Информационната война се води и онлайн чрез използване на кибератаки, хакерски нападения, заплахи в социалните мрежи и атаки срещу страници на медии в социалните мрежи. През изминалата година са регистрирани най-малко 42 киберпрестъпления. Последната кибератака, насочена срещу уебсайта на украинската информационна агенция „Укринформ“, вероятно е извършена от хакери, свързани с ГРУ (руското военно разузнаване).
217 закрити медии
Общо 217 украински медии бяха принудени да спрат работа по различни причини, включително логистични проблеми, загуба на абонати и рекламодатели, липса на персонал заради емиграция или мобилизация, финансови загуби в резултат на разрушения. Според проучване на IMI, местен партньор на RSF, 15% от служителите в медиите са останали без работа и заплата.
