Иван Радев
Едва ли има човек на планетата, чийто живот да не е засегнат по един или друг начин от пандемията от новия коронавирус. Потвърдени случаи има в практически всички държави. Заразените са милиони, починалите – стотици хиляди. Милиарди са повлияни от противоепидемичните ограничения, както и от икономическите последици, чиято дълбочина и продължителност все още е трудно да бъде предвидена.
В тези условия сравнението на ситуацията с война, използвано от много световните лидери, сякаш не изглежда пресилено. A e известна максимата, че първата жертва на всяка война е истината.
Затова в АЕЖ-България си поставихме за цел да видим какво се случва с истината в тези интересни времена. Тази седмица даваме началото на поредицата “Хроника на инфодемията”, посветена на различни посегателства срещу истината. Тези посегателства са най-разнообразни – от умишлено прикриване на информация, както в началото на разпространение на заразата, когато китайските власти се опитваха да скрият от света какво се случва и преследваха лекарите, които разкриваха информация за новото заболяване; до разпространение на неверни и често преминаващи отвъд границата на абсурда конспиративни теории като тази, че Бил Гейтс разработва механизъм за всеобщ контрол над населението на Земята чрез поставяне на чипове или че мобилната технология 5G има връзка със заразата. Целта на рубриката е не само маркира подобни примери за дезинформация, пропаганда, манипулации и спекулации, както и теории на конспирацията, но и да проследява и осведомява за опасностите около тяхното разпространение.
“Общият ни враг е COVID-19, но също така и инфодемията от дезинформация,” написа в Туитър генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
Според д-р Силви Бриан, директор на департамента за управление на заплахите от епидемии в Световната здравна организация, проявленията на инфодемията могат да бъдат групирани в четири области, в които хората търсят надеждна информация, но в които попадат на слухове и дезинформация:
- Причината за възникването на болестта;
- Симптомите и начините на предаване;
- Налично лечение и лекарства;
- Смисълът и ефективността от действията на здравните власти и другите институции;
Поглед върху тези тематични области разкрива защо дезинформацията придобива епидемични и дори пандемични размери. По нито една от тях няма научен консенсус и се водят спорове. Вирусът е сред нас едва от няколко месеца – изследванията за същността му, за ефекта върху човешкия организъм, за това от какво се повлиява и как можем да се предпазим от него се провеждат непрекъснато в различни научни центрове по света. Умовете на хиляди медицински и други специалисти по цялото земно кълбо са ангажирани с разгадаването на загадките на вируса и това позволява да се напредва с бързи крачки, в сравнение с опита на човечеството за справяне с други сходни заплахи. Но колкото и да е бърз напредъкът от гледна точка на науката, той все пак е бавен за човешката психика, изкушаваща се да търси категорични и прости отговори на сложни въпроси. Затова често сме склонни да напаснем липсващите парчета и да повярваме в някоя конспиративна теория, оставайки слепи за логическите пропасти, които тя съдържа в себе си, отколкото да приемем, че на този етап няма категоричен отговор и че няма как вина за ситуацията да се припише единствено на конкретна личност, група от хора, организация, държава…
Без подробно да се спираме на дезинформацията във всяка една от тематичните области, ще посочим само по един пример за всяка категория:
- Първият е твърдението: Вирусът е създаден в лаборатория. Преобладаващото мнение в науката е, че вирусът се е прехвърлил на хората по естествен път, от диви животни. Макар да не е съвсем ясно от кое животно, по какъв точно начин, кога и къде е станало, повечето учени работят по тази хипотеза. Това се е случвало многократно и преди в историята и отдавна има предупреждения, че безотговорното отношение на хората към околната среда – постоянното навлизане в местообитанията, ловът и консумирането на диви животни – създава опасност от пандемии. Въпреки това, теорията, че вирусът е създаден нарочно от някоя държава, за да навреди на друга, е доста устойчива. Интересно е, че тази теория се използва, както от китайски официални представители, които подкрепиха спекулациите, че вирусът нарочно е донесен от американците по време на военните игри в Ухан през миналата година, така и от американския президент Доналд Тръмп, който се опита да обвини Китай, като допусна теорията, че лаборатория в Ухан е създала вируса. Българският принос в тази област е на премиера Бойко Борисов, който заяви: “Надали ще разберем коя гад е произвела това (коронарируса – бел.ред.)”. Докато не е представено нито едно доказателство, свидетелстващо за евентуален лабораторен произход на вируса, всяко предположение, остава спекулация.
Най-силният аргумент за липса на съзнателно човешко действие е това, което се случи със света – не остана нито една незасегната страна. Ако някой би имал капацитет да произведе такъв вирус, той вероятно би бил съвсем наясно с последиците от разпространението му и щеше да знае, че няма как заплахата да бъде ограничена само в целевата страна или целевата група, а ще засегне и неговата родина, както потенциално него самия и негови близки.
- Новинатa “коронавирусът повтаря”, разпространена от български медии в края на февруари, може да определи и като пример за мисинформация (от англ. misinformation: невярна информация, която понякога се разпространява и без нарочното намерение да се заблуждава) по отношение на това как вирусът се предава. Първоизточник на новината в българските медии е руската държавна агенция ТАСС, цитирана от българската Фокус, а от там от огромен брой наши медии. Според материала 195 излекувани в Ухан са се заразили повторно. Само че ТАСС цитира в публикацията си South China Morning Post. Проверка в оригинала на най-известното англоезично издание за Китай, показва, че никъде не се говори за повторно заразени. А за това, че вирусът е открит при изследвания в пациенти, които са смятани за излекувани. Това не означава, че са се заразили повторно, а че вирусът по някаква причина е останал в организма им, след като привидно са оздравели. Но никой никъде не казва, че става дума за повторно заразяване. ТАСС цитира доклад на Държавния комитет по въпросите на хигиената и здравеопазването на Китай. Но интерпретацията за повторно заразяване не намира потвърждение в нито един друг източник на английски. За сметка на това е широко и безкритично цитирана от български медии: „Корона вирусът повтаря! 195 заразени за втори път в Ухан“ (24 часа), „Страшна новина! Корона вирусът повтаря“ (Стандарт), „Ужас! Коронавирусът повтаря – случаите са близо 200“ – Блиц. С малко повече ровене, се открива откъде идва числото 195. В сводката за заболяването, китайските власти отбелязват, че случаите са общо 77 150 (195 случая са извадени от предходната статистика, тъй като се е оказало, че са отчетени два пъти). Отчетени два пъти, а не повторно заразени!
Два месеца по-късно, случаи на хора с положителни тестове след оздравяване има в много страни и Световната здравна организация посочва, че по-скоро става дума за доизчистване на организма от засегнати клетки, отколкото за повторно заразяване.
- По темата за наличното лечение и лекарства има много примери. Кой от нас не е получавал лични съобщения от загрижени близки и роднини с тайни методи за справяне с коронавируса, препоръчани от незнайни лекари? Тези чудотворни рецепти често съдържат наукообразна терминология, с цел да звучат правдоподобно. Един от съветите е препоръка на неизвестен германски лекар (за когото не може да се открие нищо в интернет) да се пие топла вода (30 градуса), защото вирусът не издържал на висока температура – интересно, че телесната температура на човек е по-висока от 30 градуса и вирусът не се е оплакал да има проблем с този факт – а освен това така падал от устната кухина в стомаха където бил убиван от стомашните сокове. Екзотичен съвет по темата е да се пие детска урина. “Логиката”, която стои зад този съвет, е, че децата са сравнително устойчиви на COVID-19 и чрез урината им, и възрастните могат да се сдобият с антитела. И докато цитираните два съвета, изглеждат сравнително безобидни, макар и вторият да е леко гнусен, много фалшиви рецепти могат сериозно да навредят на човешкото здраве, включително и да доведат до фатален изход. И отговорността да не споделяме подобни недоказани и съмнителни здравни съвети е на всеки от нас. Но най-голяма е на публичните личности. Неслучайно експертите реагираха остро на изказването на Доналд Тръмп относно възможно инжектиране на дезинфектант като средство за борба с коронавируса.
- Четвъртата тематична област, която се отнася до поставяне под съмнение действията на властите и здравните институции, е особено интересна. Гражданите трябва да държат властите отговорни – това е основата на демокрацията. Но тук дозата прави отровата – едно е здравословно съмнение и проверка на фактите, друго изпадане в крайно отрицание на всеки официален източник. И е редно да се направи разграничението между легитимен политически дебат – наличието на повече от една гледна точка за политиките, които следва да се прилагат, и дезинформация, целяща да подкопае доверието на обществото. Във втората категория би следвало да се добавят конспиративните теории. Тези теории, за съжаление, са в състояние да определят политики и да пречат на решаването на реални проблеми.
Конспиративната теория, че се цели всеобщ контрол чрез разработване на ваксина срещу COVID-19 е в състояние да подкопае усилията на цялото човечество за справяне с болестта. Знаем, че ваксините работят при достатъчно голям брой ваксинирани индивиди в дадена група. Ако преди появата на ваксината, голяма част от хората вече са подготвени от конспираторите, че не бива да допускат да бъдат ваксинирани, може да се окаже, че ще продължим да живеем с вируса дълго, дори да има изобретена ваксина. Недоверието към ваксините, известно като антиваксърство, вече доведе до завръщане на заразни болести, които досега трябваше да са изчезнали. Жертвите на тези заболявания биха могли да бъдат класифицирани като жертви на дезинформацията.
А щом дезинформацията взима жертви, е ясно защо организации като ООН и СЗО поставят борбата срещу нея толкова високо в приоритетите си.
Но е ясно и друго – борбата срещу дезинформацията не може да се води с всички средства, защото винаги трябва да се внимава и за защитата на правото на мнение, както и на свободата на изразяване. И е важно “лекарствата”, които ще се използват, да не вредят повече от “болестта”. В очакване на ефективно лекарство, ваксина или развиване на стаден имунитет срещу дезинформацията, е ключово да не опитаме “лекове”, сравними с инжектирането на дезинфектант в човешкото тяло. Страничните ефекти от такива “лекове” като цензура и държавен контрол над правото на мнение, могат да се окажат фатални за демокрацията и за общественото развитие, до което сме достигнали.
