Константина Василева

На фона на всеобхватната инфодемия от ненадеждна и откровено фалшива онлайн информация, способността да преценим на кои медийни източници можем да имаме доверие е от все по-ключово значение. През 2020 г. в своя Доклад за доверието в медиите Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) улавя тревожна тенденция: в България доверието към социалните мрежи е най-високото в целия Европейски съюз и страната е единствената, в която то не само не намалява, а се увеличава с всяка изминала година. Липсата на регулация и проблемите с потвърждаването на достоверността на информацията онлайн създават обезпокоително благоприятна среда за разпространение на дезинформация. Проблемите в медийната среда се влошават допълнително, когато аудиторията е склонна да се доверява на непроверени източници в социалните мрежи, без да има подготовката как да проверява достоверността на това, което чете.

С помощта на обществено достъпни бази данни, събирани между 2014 и 2020 г. от няколко европейски и международни организации (ЕСРТ, Института „Ройтерс“, „Репортери без граници“, „Прозрачност без граници“ и Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите – ЦМПСМ), отправяме поглед към няколко ключови фактора, свързани с доверието в социалните мрежи.

Доверие в медиите: български особености и регионални тенденции

Докладите за доверието в медиите на ЕСРТ използват официалните данни на Евробарометър с отговорите на въпроса до каква степен респондентите имат доверие на телевизията, радиото, печатните медии, интернет и социалните мрежи. Докладите използват нетен индекс на доверие за всяка страна членка, който представлява разликата между процента респонденти, отговорили „По-скоро имам доверие“, и процента, отговорили „По-скоро нямам доверие“. Данните за 2020 г. предстои да излязат през април-май тази година, затова текущият анализ не ги включва в съпътстващите графики.

Радиото традиционно е източникът с най-висок индекс на доверие сред всички страни членки, последвано от телевизията. Тази тенденция преобладава навсякъде в ЕС, с изключение на Испания и Гърция: страни, в които по независими данни на Института „Ройтерс“ преобладават съмненията в независимостта на медиите като цяло. За разлика от сравнително всеобхватното доверие към радиото и телевизията, по-подробният анализ показва сериозни регионални разминавания в доверието към останалите медии.

ЕСРТ докладва данните за отделни държави, но за целите на настоящия анализ искахме да видим дали резултатите в България се дължат изцяло на индивидуални местни фактори, или на по-общи тенденции за региона. Затова групирахме държавите в ЕС, обобщавайки три големи региона, избрани не само на географски принцип, но и заради наличието на културно-исторически и икономически сходства: Западна Европа (включително Великобритания, която за последен път влиза в обхвата на доклада на ЕСРТ, преди да напусне официално ЕС), Южна Европа (Португалия, Испания, Италия, Гърция, Малта и Кипър) и Източна Европа (не само като географско понятие, а и като сходни процеси, протичащи в страните от бившия Източен блок): Унгария, Чехия и Словакия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Хърватия, Словения, България и Румъния. С този нов регионален поглед към данните за нетния индекс на доверие се улавят няколко интересни тенденции, които липсват в докладите на ЕСРТ и очертават отчетливи разлики в доверието към медиите в различните части на Европа.

В лявата част на графиката може да видите исторически данни за България и отделните региони през последните години, а отдясно – карта на нетния индекс на доверие (НИД) със стойностите от Доклада за доверието в медиите на ЕСРТ за 2020 г. Безпрецедентно високият нетен индекс на доверие към социалните мрежи в България (+20 спрямо общия НИД за ЕС от -45) е абсолютно индивидуална тенденция за страната, която не се наблюдава на други места нито на регионално, нито на европейско ниво. Ако разгледаме данните за пет години назад (включени в графиката), се вижда, че дори в периода, в който доверието в социалните мрежи в България е най-ниско (2014 и 2015 г.), нетният индекс у нас е много по-висок от медианата (централната средна величина) за всички региони.

По отношение на индекса на доверие към интернет медии, с НИД +33 България отново се откроява отчетливо от общоевропейската тенденция, но този път е в компанията на останалите източноевропейски държави. Източна Европа ясно се отличава от Западна Европа, а южноевропейските държави показват променливи резултати през годините. Стойностите за Южна Европа показват положителен индекс на доверие в интернет до около 2016 г., особено в Италия (където концентрацията на медийна собственост и обвързаността с политически цели ерозира доверието в традиционните медии) и Гърция (където институтът „Ройтерс“ отчита силно фрагментирана онлайн среда и особено високи нива на четене на новини предимно през линкове в социалните мрежи). Испания е изключение в региона, като аудиторията масово ползва и се доверява на дигиталните версии на националните медии и като цяло няма отрицателно отношение към интернет източниците. Западноевропейските членки на ЕС традиционно имат нисък индекс на доверие в интернет медии (особено в Швеция, Ирландия, Франция и Германия).

Защо е от такова значение дали вярваме повече на социалните мрежи?

През 2021 г. ролята на социалните мрежи във формирането на общественото мнение все повече се отдалечава от оптимистичните прогнози преди десетилетие, които се фокусираха върху ползата от гражданската журналистика и плурализма на мнения. Множество изследвания в областта на медиите и социалните науки показват, че социалните мрежи са предпочитан източник на информация сред хората с популистки нагласи и сред вярващите в конспиративни теории. Самият бизнес модел на тези медии създава редица финансови ползи и технологични улеснения за разпространяването на фалшива информация: колкото по-голяма популярност се търси, толкова по-голямо е изкушението за споделяне на поляризираща и привличаща вниманието информация, която не е преминала през никаква форма на фактологична проверка.

В западноевропейските медии тези теми се дискутират широко и скептичното отношение към информацията в социалните мрежи се поддържа непрекъснато: от новините за премахване на десетки хиляди фалшиви акаунти и ботове до дебати за обозначаването нa спонсорираното съдържание, което се представя за лично мнение. Традиционно, освен към телевизията и радиото, доверието в Западна Европа е най-високо към печатните медии (особено в Австрия), които имат установени стандарти за проверка на информацията. В България и повечето страни от Източна Европа тенденцията е обратната и до голяма степен е заради съвсем различните условия на медийната среда и въпросите около независимостта ѝ.

Свобода на медиите и медиен плурализъм

Доверието в традиционните медии е свързано с редица съпътстващи фактори като наличието на медийна свобода, липса на зависимост от политическо влияние и прозрачност на медийната собственост. Количествени индикатори за тях откриваме в няколко бази данни: класацията за свобода на медиите на „Репортери без граници“, специално разработения за ЕС Мониторинг за медиен плурализъм (ММП) и (косвено) класацията за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“.

С помощта на екипи от медийни експерти в отделните страни членки, Центърът за медиен плурализъм и свобода на медиите (ЦМПСМ) събира детайлна информация за медийната среда и след това конвертира качествения анализ в количествени критерии, с които се измерва нивото на риска във всяка страна по серия от показатели: от защита на правото на информация и свободата на изразяване до концентрация на медийната собственост и редакторска автономност от политическо влияние.

Медийната среда е твърде сложна и динамична, за да се влияе изцяло само от няколко фактора, а и корелацията не означава причинно-следствена връзка. Можем обаче да използваме наличните количествени индикатори, за да разгледаме как си взаимодействат факторите медийна свобода, плурализъм и доверие. Например добре известна зависимост, наблюдавана в предишни доклади на ЕСРТ, има между доверието в радиото и телевизията и нивото на медийна свобода. В държавите с добре развита медийна свобода качеството на съдържанието, предлагано от телевизионните и радио канали, поражда и високо доверие към тях. Нашият анализ потвърждава това и показва също, че тези държави (с по-добри показатели за медийна свобода) са също с по-висок Индекс на човешко развитие (ИЧР), по-висок брутен вътрешен продукт (БВП) и обществено възприятие за по-ниско ниво на корупция. По отношение на доверието в социалните мрежи се наблюдава обратната зависимост: повече доверие в тях има в държави с по-проблемни индикатори за медийна свобода и корупция и по-ниски ИЧР и БВП.

В анализа на медийната среда в Европейския съюз ЦМПСМ използва четири основни индикатора: основна защита, плурализъм на медийния пазар, политическа независимост и социално приобщаване, като дава на отделните страни количествена оценка за риска от нарушаване на всеки индикатор (и свързаните подиндикатори). Всяка от 19-те страни членки, за които са събрани данни, има своите силни и слаби страни, като за България най-сериозни проблеми има по индикатора „медиен плурализъм“, свързан с медийна концентрация, проблеми с прозрачност на собствеността и намеса на собственика в редакторската политика. Държавите в Източна Европа споделят голяма част от тези проблеми и отново се наблюдава зависимост с доверието в социалните и традиционните медии. Има обратна корелация между риска за медийния плурализъм и доверието в радиото и телевизията и пряка корелация между този риск и склонността към доверие в социалните мрежи.

Медийната свобода, прозрачност и плурализъм са инструменти от ключова важност за осветляването на важните обществени теми и боренето на корупцията в ЕС. Когато те ерозират, спада доверието към традиционните източници на информация и се отваря информационен вакуум. Аудиторията търси алтернатива на медиите, на които няма доверие, и парадоксално става уязвима за посланията на други медии, които са с още по-съмнително качество на информацията, но предлагат фалшиво усещане за достоверност, понеже вместо през редакторския филтър „фактите“ са минали през филтъра на личните убеждения. Това е опасна тенденция, която има потенциал да начертае все по-големи разделения между обществените нагласи в различните региони на ЕС.

 

Как да четем графиката: Скалата отстрани показва корелацията между всеки от разгледаните фактори с останалите. Колкото по-светъл е цветът на карето (максимална стойност +1), толкова по-висока пряка зависимост има между двата показателя, а колкото е по-тъмен (лилаво и черно)– толкова по-висока е обратната зависимост (максимална стойност -1). Например в държавите с проблеми с медийната свобода (по-висок индекс = повече проблеми) има по-ниски ИЧР и БВП и по-нисък индекс за възприятие на корупцията (в по-тъмни цветове в матрицата) и по-високо доверие в социалните медии.

Ресурси: