София, Габрово и Бургас търсят решения на климатичните предизвикателства
Десислава Лещарска
Темата накратко
- Дигитален двойник на София помага за по-устойчиво планиране на града.
- Габрово изгражда интелигентна система за ранно предупреждение за наводнения и пожари.
- Бургас работи по системата си за превенция на климатичните рискове и по свързването на парковете в „зелен коридор“.
Климатичните промени отдавна не са абстрактна прогноза, а част от всекидневието ни. Летата са по-дълги и по-горещи, зимите – непредсказуеми, а екстремните явления зачестиха. На първа линия са градовете – там, където хората и инфраструктурата сме най-уязвими.
Колко подготвени сме в България за този климатичен натиск? Ако съдим по щетите и жертвите от пожари, наводнения и продължителни горещини от последните години – не достатъчно. Но зад черните заглавия за бедствия, липса на превенция и корупционни практики, има и друг разказ: за хора от местната власт, експерти и граждани, които експериментират с подходи, приложими и на други места.
Често сме склонни да виждаме само проблемите – да измерваме градовете си през липсите и неуспехите. Но паралелно с тях се случват и положителни промени, които заслужават внимание. В София, Габрово и Бургас вече се появяват примери за това как устойчивостта може да изглежда на практика: чрез по-умно управление на ресурсите, зелени пространства, нови инфраструктурни решения и ангажирани общности. Тези добри практики не само целят да опазят здравето ни и да ограничат щетите от екстремното време, но и предлагат модел, който всеки друг град може да вземе и приложи.
София
София е икономическото и културното сърце на България — динамичен и мощен притегателен център. Но определено не е най-доброто място за живеене през лятото. Температурите във вътрешността на града могат да бъдат с до 6°C по-високи от тези в периферията — ефект, известен като „градски топлинен остров“. Той се засилва от прекомерното застрояване, липсата на зелени площи и асфалта, който задържа топлина и превръща улиците в смъртоносен капан.
За да разбере как точно градът „прегрява“ и как може да противодейства, екипът на Института GATE към Софийския университет създава първия дигитален двойник на София – триизмерен модел, който комбинира данни за сгради, улици, зелени площи, транспорт и климат. Чрез изкуствен интелект и физически симулации учените могат да „разиграят“ различни сценарии – например как би се променил микроклиматът, ако в даден квартал бъдат засадени повече дървета, изградени зелени покриви или подменени настилките.
Симулациите показват, че при увеличаване на зелените площи локалната температура може да спадне с до 2,5°C. За град като София, където летните горещини все по-често надхвърлят здравословните граници, това е значителна разлика, особено за възрастните, децата и хората с хронични заболявания.
Проектът предоставя на общината инструмент за планиране на бъдещи политики, основани на данни: кои райони са най-уязвими, къде дърветата имат най-голям ефект, какви зони трябва да се пазят от презастрояване. Методът има потенциал да се приложи и в други български градове – Пловдив, Варна, Бургас, навсякъде, където 3D модели и сензорни данни могат да подпомогнат устойчивото планиране.
„Дигиталният двойник е един добър демонстрационен инструмент, който все още не е напълно въведен в оперативната работа на общината. Засега възможностите му са ограничени, тъй като моделът разполага с реални данни само от кв. Лозенец,“ коментира Иван Гойчев, заместник-кмет на Столична община по дигитализацията. „Потенциалът му е огромен. Най-голяма полза виждам в т.нар. изпреварващо планиране, за противодействие на топлинните острови, там, където са идентифицирани. Реалната полза за гражданите би била и в издаване на предупреждения при очаквано екстремно време.“
Гойчев подчертава, че общината работи и по други климатични инициативи, като европейския проект CLIMABOROUGH, координиран от италианската област Тоскана, който има за цел да насочи гражданите към свободни паркоместа и така да намали излишния трафик и емисиите.
Габрово
Габрово е град, разположен край бреговете на река Янтра, в полите на Стара планина – красиво, но уязвимо място. През последните години регионът усеща на практика последиците от климатичните промени: по-интензивни валежи, чести наводнения и нарастващ риск от горски пожари. Именно това мотивира Габрово – една от най-активните общини в България по темата за устойчивото развитие – да се включи в европейския проект „Mount Resilience“, финансиран по програма „Хоризонт Европа“. Инициативата обединява 47 партньора от 12 държави, които работят за разработване на адаптационни решения за планински региони. Габрово е единственият български град, включен в инициативата, и разполага с бюджет от малко над 1,2 млн. евро.
С тях се изгражда интелигентна система за ранно предупреждение и мониторинг, включваща сензори по горното течение на Янтра и притоците ѝ за следене на водни нива и валежи; термокамери на три високи точки за засичане на пожари, плюс специализиран дрон за бърза верификация на сигналите. Данните ще се интегрират в обща база и ще подават автоматични аларми към пожарната и общината. Паралелно се картографира зелената и синята инфраструктура като основа за бъдещи мерки.
„Първият голям риск за нашия град са наводненията – Янтра минава през цялото му протежение; вторият – продължителните високи температури, които увеличават риска от горски пожари“, казва Мария Радойчева, главен експерт в дирекция „Устойчиво развитие“. „Мониторинговите точки със сензори ще отчитат повишаване на водните нива, а термокамери в тези три точки могат да покрият не само града, но и голяма част от общината. Често за горски пожар разбираме, когато вече се вижда от града – идеята е това да се промени.“
Габрово участва и в други климатични инициативи. Сред тях е „Net Zero Hero“. Неговата цел е да създаде модел на един от кварталите в града, който има потенциал да стане въглеродно неутрален – чрез проучвания за фотоволтаици по покривите и изграждане на локална ТЕЦ на биомаса. „Това е по-скоро проучване на възможностите – благодарение на този модел хората ще знаят къде да разположат фотоволтаици и как да намалят разходите си за отопление“, обяснява Радойчева.
Друг, по-малък, но символичен проект е „Чуй земята“, който въвежда регенеративно земеделие в детска градина в града. Габрово е и първата община в България не с една, а с цели две енергийни общности: първата мини фотоволтаична централа, съвместна собственост на граждани и общината вече е инсталирана на покрива на Депото за неопасни отпадъци. Втората ще обезпечи част от енергийните нужди на градския транспорт в града.
Бургас
През последните години покачването на морското равнище и зачестилите бури все по-често поставят под заплаха крайбрежните зони на Бургас – особено в квартали като „Сарафово“. Вместо да реагира след всяко наводнение, градът избира да действа превантивно и се превръща в един от пионерите на климатичната адаптация у нас.
Под шапката на европейския проект „Regions4Climate“ („Региони за климат“), финансиран по програма „Хоризонт Европа“, общината изгражда интегрирана система за наблюдение и превенция на климатичните рискове. Част от проекта е разширяването на системата за ранно предупреждение, както и създаването на дигитален климатичен атлас, който дава възможност на гражданите да следят актуалните климатични данни за града.
„По Европейската мисия за климатична адаптация изпълняваме два много големи проекта, свързани с важни части от ежедневието на града“, казва заместник-кметът по екология и дигитализация Весна Балтина. „Изградихме нови точки за системата за ранно предупреждение и вече имахме възможност да я тестваме – тя работи. Миналия месец при проливните дъждове нивата на реките се повишиха критично и евакуирахме част от населението. Това е много важно за нас – помните, че през 2017 година на Ченгене Скеле загина едно семейство. Целта ни е да не допуснем това да се повтори“, коментира още зам.-кметът на града.
Паралелно с технологичните решения Бургас работи и върху озеленяването и свързването на градските паркове. До 2027 г. ще бъде изграден „зелен коридор“, който ще обедини парковете „Св. Троица“ и Приморския – своеобразна „зелена огърлица“, целяща да подобри микроклимата и въздуха в града.
В рамките на втория ключов проект – „REVALUE“, общината тества нови подходи за климатична адаптация в квартал „Сарафово“. За него ще бъде разписана „пътна карта” за устойчиво крайбрежно развитие, а за целта ще се използва „дигитален близнак” (подобен на софийския), с който ще се симулират ефектите от бури, ерозия и покачване на морското равнище.
„На общинско ниво работим доста ангажирано. Държавата обаче не оценява достатъчно рисковете по места“, допълва Балтина. „Имаме система за ранно предупреждение, но съседните общини като Айтос например нямат. А ние сме свързани с обща екосистема и трябва да знаем какво се случва около нас, за да предпазим хората.“
Подбраните примери не са универсална рецепта и са в процес на изпълнение: тепърва за реалното им качество ще съдим по ефектите на терен, а не по отчети. Но адаптацията не е отговорност само на институциите. Всеки един от нас може да бъде част от нея – с едно засадено дърво, с едно използване на автомобил по-малко, с участие в решенията за своя квартал. Климатичните изменения няма да спрат, но начинът, по който мислим и действаме спрямо тях, може да определи бъдещето ни.
Материалът е изготвен в рамките на Климатична лаборатория, организирана от Асоциацията на европейските журналисти – България и платформата „Климатека“.
