Последният панел на тазгодишната конференция „Нови хоризонти в журналистиката“, организирана от Асоциацията на европейските журналисти – България и World Press Institute, беше посветен на упадъка на местната журналистика и възможните начини за неговото предотвратяване.

Водещата Камила Бат започна дискусията, като очерта проблема: преди новините се правеха с мисъл за всяка отделна общност, но разрушителната сила на интернет разтърси този модел из основи, без да предлага заместител. „Когато местните вестници изчезнат, местните общности страдат. Новинарските пустини задълбочават проблемите на общността, просперитетът намалява, избирателната активност спада, разходите за управление се увеличават“, обобщава Бат и добавя, че журналистите трябва да намерят решения на тази криза „за доброто на нашите общности, професия и демокрация“.

Българската участничка в панела, Емилия Димитрова, която е издателка и редакторка на местния новинарски сайт „Севлиево онлайн“, разказа за тези тенденции от първа ръка. Тя описа как преобладаващото общинско финансиране е поставило местната журналистика в състояние на „медикаментозна кома“. Лоялните вестници получават достатъчно финансиране. а независимите издания оцеляват на косъм. Критичните медии извън София не биват канени на пресконференции, не получават прессъобщения, въпросите, които изпращат до институциите, остават без отговор, репортерите получават унизително ниско заплащане, налага им се да търпят тормоз от проправителствени издания, а единственото, което ги държи живи, е волята на собствениците им. От какво се нуждае местната журналистика, за да започне отново да диша самостоятелно? Няколко неща, според Димитрова: добре обучени журналисти, независимо финансиране и смелост. „Бих казала, че хората не само не са готови да плащат за качествено съдържание, те дори не са готови да проверяват качеството на съдържанието, да правят разлика между добрата и евтината журналистика“, заключи тя. 

Според старши редактора на Международния консорциум на разследващите журналисти Дийн Старкман много от казаното от Емилия Димитрова за България важи и за местните издания по цял свят. А краткото обяснение за това как се е стигнало до там е: „проблемът е в парите“. „Сривът на модела на печатната реклама унищожи местните вестници в САЩ. Петнадесет години след разпадането на този бизнес модел обаче трябва да спрем да го оплакваме и да намерим начин да продължим напред“, каза той. Според Старкман медиите се нуждаят от стабилни платформи за журналистическа продукция, както и от репортери с достатъчно време и ресурси. За него, всичко, което не противоречи на етичните принципи, е позволено в „търсенето на Свещения граал на финансирането“ за местната журналистиката: продажба на мърчандайз, организиране на събития, дарения. „Всичко, което е етично и ни позволява да работим, трябва да бъде използвано“, подчерта Старкман, като добави, че подкрепата на читателите просто не е достатъчна. Накрая той предложи едно нестандартно решение – публични субсидии за медиите. Идеята е с изненадващ произход – унгарска данъчна разпоредба, която позволява на хората да насочват 1% от данъците си към неправителствена организация по техен избор. Този модел поддържа някои от последните останали независими издания в страната през последните години.