Съдебното сплашване на журналисти от страна на богатите и влиятелните бе в центъра на втория панел на тазгодишната конференция „Нови хоризонти в журналистиката“, състояла се на 1 декември 2022 г. в София. Модератор на панела беше Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти – България, която сама е обект на такова дело за сплашване, а темата на панела беше така нареченият „Стратегически иск срещу участието на обществеността“ (Strategic lawsuit against public participation, или SLAPPs). Това са съдебни дела, които често не водят до процес, но се предприемат – най-често от корпорации или политици – с цел да се обезкуражат журналисти и граждански активисти. 

Това е особено ново явление, което също така е трудно да се определи, както посочи първият участник в дискусията, координаторът на правната програма на Антикорупционния фонд Лора Георгиева Матеева: „Не всяко дело срещу журналист и активист е SLAPP, защото не всички журналисти следват етични стандарти“. Това, което тя и нейната организация правят през последните години, е да издирват и анализират отделни съдебни дела срещу журналисти, като се опитват да преценят кои от тях попадат в категорията SLAPP. Според нея специфика на българската публична сфера е, че SLAPP делата се използват не само от политици, но и от държавни органи.

Един от примерите за сериозно SLAPP дело дойде от Стояна Георгиева, главен редактор на най-стария български новинарски онлайн портал Mediapool.bg. Тя описа как личните ѝ сметки, както и тези на медията, са били замразени за повече от две години заради продължаващо дело за клевета, заведено в съда от съдия Светлин Михайлов. „Статиите, които той твърди, че го обиждат, са обзорни и се цитира информация, която е публична от години. И в продължение на години той не се е оплакал нито от Mediapool, нито от други медии, не е и искал право на отговор“, обясни Георгиева. След това тя разказа за различните начини, по които нейната медия е пострадала заради делото: то е направило невъзможно плащането на заплатите на репортерите, натоварило е скромните ресурси на сайта и, най-вече, е накарало журналистите да бъдат по-предпазливи, когато пишат за потенциално корумпирани влиятелни лица, страхувайки се от последиците.

Разговорът беше пренесен на международно ниво от Флутура Кусари, старши правен съветник на Европейския център за свобода на печата и медиите. Тя разказа историята на създаването на първата анти-SLAPP коалиция (в която участва и нейната собствена организация) в отговор на убийството на малтийската разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция през 2017 г., която към момента на смъртта си е имала заведени 47 съдебни дела срещу себе си. Усилената работа през последните четири години довежда до предложение за директива срещу SLAPP от страна на Европейския парламент през април 2022 г. Кусари подчерта незаменимата роля на политиците за напредъка на програмата за борба със SLAPP. Тя изтъкна евродепутата Дейвид Каса и комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Дуня Миятович като двама от най-открояващите се борци срещу това, което Кусари нарече „рак на общественото участие“.

Панелът бе закрит от българския адвокат по правата на човека и анти-SLAPP активист Александър Кашъмов, който изброи текущите, както и няколко нови SLAPP дела в страната. Той бе предпазливо-оптимистичен по отношение на новите анти-SLAPP регулации на ниво ЕС, но предупреди, че борбата няма да приключи скоро. „Европейското законодателство ще подобри ситуацията, но няма да ни спечели войната. Хората, които искат да критикуват политиците винаги ще бъдат неудобни и потенциално преследвани“, заключи той.