България запазва 111-ото място в света в годишния индекс за свободата на медиите, публикуван в четвъртък от Репортери без граници. Мястото на страната не се променя спрямо 2018 година и остава най-ниското в ЕС и региона.

“България е обект на постоянни критики заради ендемична корупция и неефективността на съдебната система. Журналистите там са мишени както на организираната престъпност, така и на властите, които ги подлагат на тормоз, вместо да ги защитават. През септември 2018 г. полицията арестува двама журналисти от независими медии, докато разследват злоупотреба с еврофондове”, се посочва в доклада на Репортери без граници, който обръща внимание на случая с журналистите Димитър Стоянов от Бивол и Атила Биро от румънския Rise Project, които бяха задържани за кратко по време на свое разследване за предполагаеми злоупотреби със средства от еврофондовете.

В доклада на Репортери без граници се споменава и убийството на журналистката Виктория Маринова от Русе.

“Убийствата на трима журналисти в Малта, Словакия и България за период от няколко месеца накараха света да осъзнае, че Европа вече не е обетована земя за журналисти.” Докладът посочва още, че това е особено валидно за онези журналисти, които отразяват корупция, укриване на данъци и злоупотреба с еврофондове, в която често е замесена мафията, а тя е сред най-опасните заплахи за разследващите журналисти.

Спадът на свободата на изразяване в Европа, наблюдаван чрез индекса на Репортери без граници през последните няколко години, върви ръка за ръка с ерозията на институциите в региона от все по-авторитарните правителства. Що се отнася до убийства, опити за убийства и физически и вербални атаки, европейските журналисти са подложени на много форми на натиск и сплашване и все по-често на съдебния тормоз. Европа продължава да бъде континентът, който най-добре гарантира свободата на изразяване, но работата на разследващите журналисти все повече се възпрепятства, посочват от организацията.

За трета поредна година Норвегия е на първо място в индекса, докато Финландия (нагоре с две места) е заела второ място. Увеличаването на онлайн тормоза накара Швеция (трета) да загуби едно място. Четвърта е Холандия, където на двама репортери, разследващи организираната престъпност, им се наложи да живеят под постоянна полицейска закрила.

В две африкански страни е регистрирано значително подобряване на ситуацията. Етиопия напредва с 40 места до 110 място и застава точно пред България, а Гамбия се покачва с 30 места и вече е 92-а.

Много авторитарни режими са падат надолу в класацията. Те включват Венецуела (надолу с пет места до 148-а позиция), където журналистите са ставали жертви на арести и насилие от страна на силите за сигурност, както и Русия (надолу с едно, до 149-о), където Кремъл използва арести, обиски и драконовски закони, за да засили натиска върху независими медии и интернет. На дъното на индекса са Виетнам (176-о място), Китай (177-о място), Еритрея (178-о място), а Туркменистан (180) измества Северна Корея (179) от последното място.

В едва 24% от страните, обхванати от индекса, ситуацията със свободата на словото може да бъде определена като добра или задоволителна, при 26% миналата година. Съединените щати са паднали с три места до 48-о място заради враждебния климат, дължащ се и на реториката, налагана от президента Доналд Тръмп. Никога досега американските журналисти не са били обект на толкова много смъртни заплахи и не са се обръщали към частни охранителни фирми за защита, се посочва в документа. Омразата към медиите е такава, че през юни мъж открива огън в редакцията на вестник в Мериленд, убивайки четирима журналисти и още един служител. Стрелецът многократно е изразявал омразата си към вестника в социалните мрежи, преди в крайна сметка да действа според заплахите си.

В региона Румъния, която в момента председателства Съвета на ЕС, пада с три места до 47-о място. Като пример за потъпкване на медийната свобода се посочва атака срещу журналисти от RISE Project, които бяха подложени на тормоз от властите да разкрият източниците си за разследване за измама с еврофондове. Като основание за настояването си властите използваха Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). Драстичен спад в класацията регистрира Сърбия (14 места до 90-а позиция). В тази страна разследващи журналисти са подложени на множество физически атаки.

Малта продължава да пада в индекса – с 12 места до 77. В тази страна шепа журналисти се опитват да продължат работата на убитата си колежка Дафне Каруана Галисия, осветлявайки ширещата се корупция и прането на пари, въпреки потискащия и тревожен климат, който все още е белязан от убийството на Каруана Галисия през октомври 2017 г. Освен че трябва да живеят в страх, те са подложени на интензивен съдебен тормоз.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Коментар на Асоциацията на европейските журналисти – България

Въпреки че за първи път от много години насам България не пада в класацията, а запазва мястото си, това няма как да бъде прието за добра новина, когато страната продължава да е на последно място в ЕС и изостава дори от Западните Балкани.

Важно е да се има предвид, че индексът на Репортери без граници няма как да измери свободата на изразяване в абсолютна величина, затова той измерва усещането на журналистите и работещите в медиите. Факт е, че ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство. Българските журналисти вярват, че медиите в страната не са достатъчно свободни и независими, каквито се предполага да бъдат в една демократична страна, член на Европейския съюз.

И имат напълно основателни причини да мислят по този начин. В тежката икономическа ситуация, в която се намират медиите, работещите в тях са особено уязвими от всякакви форми на натиск. Ниското ниво на заплащане и социалната несигурност в сектора доведе до голям отлив на качествени кадри. Допълнително изкривяват средата и опитите на централни и местни власти да си купят медиен комфорт със средства от бюджета или от европейските фондове. Олигархичният модел на медийна собственост става все по-доминиращ и той води до смразяващ ефект върху журналистите, а очернящите кампании, целящи да дискридитират журналисти, са ежедневие. Срещат се заплахи срещу критични журналисти, че ще си изгубят работата, когато медията, в която работят бъде купена от олигарх.

Тези заплахи няма как да не бъдат взимани сериозно в условията, в които функционира българският медиен пазар.

През изминалата година си заслужава да се спомене отказът на Комисията за защита на конкуренцията да одобри сделката за Нова телевизия. Не бива да се подминават и действията на забъркалата името си в скандали Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, по отношение на собственици на медии.

В доклада на Репортери без граници е споменато и бруталното убийство на журналистката Виктория Маринова. Позицията на АЕЖ винаги е била, че без солидни доказателства това ужасно престъпление не бива да се свързва с работата на жертвата. Без съмнение обаче, подобно деяние няма как да не се отрази на усещането за сигурност сред всички работещи в сектора.

Въпреки песимистичния тон на доклада, следва да се отбележи, че последните седмици в България доказват каква е силата на медиите, дори и в страна, поставена на последно място в Европа по свобода на словото. Ефектът върху политическия живот от медийните разкрития от т.нар. “Апартаментгейт” е доказателство, че медиите са изключително ефективни в борбата с корупцията и могат да бъдат сериозен коректив на властта. Заслужава си да се отбележи, че за разлика от предишни пъти, разследването на предполагаемите имотни злоупотреби се случи в няколко медии едновременно и именно тази журналистическа солидарност доведе до значимите резултати.