„Репортери без граници“ (RSF) подкрепя усилията на руските независими журналисти и медии да осигурят отговорно отразяване на новините от Украйна въпреки репресиите, налагани от Кремъл.

Руският медиен регулатор Роскомнадзор се превърна в „Министерство на истината“, както смело отбеляза независимият Профсъюз на журналистите. Думите „война“, „нападение“ и „нахлуване“ вече са забранени в медиите. Разрешена сега е само информация от „официални руски източници“, т. е. от Министерството на отбраната. Всеки опит за предоставяне на обективна информация като такава за военни загуби и жертви може да доведе до наказателно преследване или включване в списъка с „чуждестранни агенти“.

В последните дни Роскомнадзор блокира достъпа до най-малко шест онлайн медии заради отразяването им на войната: телевизионния онлайн канал „Настоящее время“, кримското подразделение на RFE/RL „Крим.Реалии“, опозиционния сайт The New Times, студентския вестник Doxa, както и службата на „Интерфакс“ в Украйна и украинския проправителствен новинарски сайт „Гордон“.

„Информационната война е в разгара си в Русия. Президентът Владимир Путин трябва да постави всички медии в боен ред, за да оправдае нахлуването в Украйна пред руските граждани, скривайки броя на жертвите във войната“, каза Жан Кавелие, ръководител на бюрото на RSF за Източна Европа и Централна Азия.

Съдебни преследвания

Роскомнадзор започна производства срещу най-малко десет медии, включително срещу радио „Ехото на Москва“, популярния новинарски сайт „Медиазона“, телевизия „Дожд“ и разследващия вестник „Новая газета“, обвинявайки ги в „разпространение на невярна информация“. Главният редактор на „Новая газета“, нобеловият лауреат Дмитрий Муратов, публикува видео обръщение с призив за създаване на антивоенно движение, а броят на вестника от 26 февруари излезе на руски и украински език в знак на солидарност.

Роскомнадзор обвинява тези медии, че публикуват „невярна информация“ за обстрела на украински градове и смъртта на цивилни граждани в Украйна в резултат от действията на руската армия, както и съдържание, в което продължаващата „специална операция“ на Путин в Украйна се нарича атака, нахлуване или обявяване на война.

След като получиха предупреждения от Роскомнадзор, други медии изтриха съдържанието, което не се хареса на Кремъл, тъй като се опасяваха, че техните сайтове могат да бъдат блокирани или да бъдат глобени до 5 милиона рубли (над 45 000 евро). Такъв беше случаят с Prospekt Mira, онлайн медия, базирана в сибирския град Красноярск, която трябваше да свали статия, отнасяща се за експлозии в украински градове.

Арести на журналисти

Журналисти бяха арестувани заради репортажи, свързани с войната и протестите срещу нея в Русия. Полина Улановская от сайта SotaVision и най-малко други трима репортери от местни новинарски сайтове – Валерия Дулска от 93.ru, Валерия Кирсанова от Yuga.ru и Никита Зирянов – бяха задържани, докато отразяват антивоенна демонстрация в югозападния град Краснодар на 27 февруари. Вечерта бяха освободени.

Трима репортери на радио „Свобода“ (руската служба на RFE/RL) – Иван Воронин, Артьом Радигин и Никита Татарски – бяха задържани, докато отразяват антивоенния протест в Москва на 24 февруари, и престояха шест часа в полицейско управление, преди да бъдат освободени без обвинение.

Журналистите на „Новая газета“ Иля Азар и Иван Жилин, двама журналисти на радио „Свобода“ – репортерът Сергей Хазов-Касия и операторът Андрей Кисельов – прекараха повече от два часа в полицейски участък на 26 февруари, след като бяха арестувани, докато се подготвяха да отразяват антивоенния протест в град Белгород, намиращ се в близост до украинската граница.

Операторът на „Дожд“ Андрей Карасев също бе задържан, докато снима антивоенния протест в Москва на 27 февруари.

Тормоз

Като едни от жертвите на кремълските репресии, руски журналисти също протестираха въпреки рисковете. Някои бяха арестувани, докато стоят сами с плакат срещу цензурата – единствената разрешена форма на протест. Върху други е упражняван натиск. Елена Черненко, ръководител на чуждестранното бюро на бизнес всекидневника „Комерсант“, бе изключена от акредитираните в Кремъл репортери, защото публикува открито писмо срещу войната, което до този момент е подписано от над 370 журналисти.

Междувременно държавните медии се стягат за бой. Телевизионният канал „Русия 1“ реши на 27 февруари да предостави много повече ефирно време за предавания, излъчващи правителствена пропаганда, като това на водещия Владимир Соловьов – скъпоплатена телевизионна звезда, обект на различни международни санкции.

Пълното изявление на „Репортери без граници“ може да прочете тук.