„Репортери без граници“ (RSF) публикува нов доклад, който описва усилията на китайския режим да наложи своята пропаганда в информационното пространство по целия свят. От 2012 г. насам китайският лидер Си Дзинпин се стреми да утвърди „нов световен медиен ред“, при който фактите се потискат за сметка на пропагандата, а всеки, който съобщава истини, неудобни за правителството му, е подлаган на репресии.
Propaganda Monitor – The China Edition
Докладът описва множеството тактики, използвани от Пекин — включително финансиране на чуждестранни медии, споразумения за медийно сътрудничество и дори тормоз и заплахи срещу журналисти — с цел да се контролира как Китай е представян по света и да се изкорени независимата журналистика, която търси отговорност от властите.
Този доклад е второто издание на Propaganda Monitor — разследващ проект на RSF, който разкрива геополитиката на пропагандата. След първото издание, фокусирано върху Русия, вторият доклад проследява глобалния пропаганден апарат на китайския режим и неговото разрастване на пет континента.
Констатациите в доклада са тревожни: нито една държава в света не е защитена от китайската пропаганда. Откакто Си Дзинпин поема властта през 2012 г., китайският режим не се ограничава само до заглушаването на медиите на собствена територия. Той активно се стреми да изнася зад граница „нов световен медиен ред“ и да замени журналистиката с авторитарен модел на информационен контрол, при който медиите съществуват, за да повтарят позициите на държавата.
Докладът описва как Пекин инвестира значителни средства в разширяването на присъствието на своите държавни медии в чужбина, създава партньорства с утвърдени и ползващи се с доверие медии в целевите държави и кани журналисти от цял свят на платени пътувания до Китай, за да популяризират държавния наратив.
Тази система разчита на множество участници — от Централния отдел за пропаганда, който контролира съдържанието на държавни медии като CGTN и „Синхуа“, работещи в 160 държави по света, до медии на китайската диаспора в САЩ, Австралия и Нова Зеландия.
Китай се опитва да установи свои собствени норми и собствен модел на журналистика — модел, при който медиите отговарят единствено пред режима и се разглеждат като инструмент за пропаганда и контрол, а не като независим стълб на демокрацията. Още по-тревожно е, че Китай работи ръка за ръка с други авторитарни режими, като Русия на Путин, за да засили контрола им върху глобалното информационно пространство и да преобрази журналистиката от тази, която я познаваме по света.
Китайският пропаганден апарат използва пропагандисти, обслужващи интересите на Пекин, като Анди Боръм от държавното издание Shanghai Daily, и „обучава“ чуждестранни журналисти да повтарят пропагандните послания на режима.
Репресиите на Пекин срещу журналистиката — превърнали Китай в държавата, която държи в затвора най-много журналисти и медийни служители (в момента 120 лишени от свобода) — все по-често засягат и журналисти в чужбина, насърчавайки автоцензурата при отразяването на теми, критични към Китай.
Стратегиите на Китай за износ на авторитарен медиен модел
1. Споразумения за споделяне на съдържание
Споразуменията между китайски държавни медии и чуждестранни обществени и местни медии позволяват китайското пропагандно съдържание да бъде препубликувано така, сякаш представлява независима журналистика — както се наблюдава в Германия.
2. Използване на медиите на диаспората
Медии на китайската диаспора и влиятелни личности, които привличат вниманието на китайските общности в чужбина, биват привличани — или принуждавани — да разпространяват китайска пропаганда и умишлено да пропускат съдържание, което не съответства на интересите на режима, както се наблюдава в Съединените щати.
3. Оборудване в замяна на цензура
На местни медии се предоставят финансиране и професионално оборудване в замяна на редакционна линия, съобразена с интересите на китайския режим, включително цензуриране на определени теми — както се наблюдава на Соломоновите острови.
4. Комуникация на местни езици
Наблюдава се увеличаване на чуждоезиковите услуги, предлагани от китайските държавни медии — например телевизия CGTN, която излъчва в 160 държави, включително Турция, Франция и Афганистан — с цел разпространяване на посланията на Пекин и прикриване или омаловажаване на нарушенията на човешките права в Китай.
5. Натиск върху чуждестранни медии чрез посолствата
Китайските посолства и дипломати атакуват независими медии и разпространяват лични данни на журналисти, разследващи влиянието на Пекин, като се опитват да дискредитират тяхната работа и да ги сплашат, за да ги накарат да замълчат — както се наблюдава във Филипините и Дания.
6. Обучителни програми и медийни форуми
Организират се изцяло финансирани пътувания и „обучителни“ програми, както и медийни срещи и форуми за журналисти, с цел да бъдат подкопани основни журналистически принципи и да популяризират китайската пропаганда и официалните послания на режима — както се наблюдава в Аржентина и Фиджи.
7. Транснационални репресии
Китай не само държи 120 журналисти в затвора на собствената си територия, но преследва и независими медии и медии на диаспората по целия свят, включително уйгурски журналисти и журналисти от Хонконг, базирани в САЩ и Обединеното кралство.
8. Пропагандисти и инфлуенсъри
Свързани с китайската държава институции все по-често организират спонсорирани пътувания за чуждестранни YouTube и TikTok създатели на съдържание, а държавните медии организират програми за инфлуенсъри, които да разпространяват тяхната пропаганда и да достигат до по-широка и по-млада аудитория — както се наблюдава в Германия, Нигерия и Нова Зеландия.
9. Инвестиции и реклама
Китай инвестира значителни средства за реклама в медиите и социалните мрежи. В Тайван базираната в Китай компания Wubianjie е инвестирала значителни средства в популяризирането на дезинформационно съдържание във Facebook групи, посветени на лайфстайл теми, както и в профили в Threads, особено в политически чувствителни и нестабилни периоди.
В Южна Африка медия, в която двама инвеститори, свързани с китайската държава, притежават 20% дял, спира колонката на журналист, след като той пише за преследванията срещу уйгурите в Китай.
10. Усилване на сходна по съдържание пропаганда
Китайски държавни медии като CGTN препубликуват и увеличават допълнително видимостта на съдържание от руски държавни медии като Sputnik и RT, включително тяхната пропаганда, свързана с пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Всички публикации от Propaganda Monitor са достъпни в минисайта на проекта. RSF публикува редовно нови доклади въз основа на своите разследвания.
