Руският президент Владимир Путин подписа закон, който позволява журналисти и блогъри да бъдат преследвани като „чуждестранни агенти“. Документът е публикуван в официалния законодателен портал на Русия.

Съществуващото руско законодателство вече дава възможност неправителствени организации и медии да бъдат обявявани за чуждестраннии агенти. Новият закон предвижда, че и частни лица могат да бъдат класифицирани като чуждестранни агенти, ако разпространяват съобщения или материали (включително в интернет), предназначени за неограничен кръг хора, и получават финансиране от чужбина. Това финансиране може да включва не само парични средства, но и друго имущество, получено от чужди държави, техните държавни органи, международни и чуждестранни организации, чуждестранни граждани или от руски юридически лица, получаващи пари от такива източници, уточнява агенция ТАСС.

Разширеният закон позволява на руското правителство да блокира уебсайтове на лица, обявени за чуждестранни агенти, или на юридически лица, разпространяващи информация от чуждестранни медии, обявени за агенти.

Законът бе иницииран в края на 2017 г. като ответен удар срещу разпоредбата на американското Министерство на правосъдието, което нареди американският клон на руската телевизия Russia Today (RT America) да се регистрира като чуждестранен агент в САЩ. На 5 декември 2017 г. Министерството на правосъдието посочи за агенти девет средства за масова информация, сред които „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. На 21 ноември 2019 г. Държавната дума прие разширяването на закона (с 311 гласа „за“ и 4 „въздържали се“), а президентът Путин го подписа на 2 декември.

Международни правозащитни организации, сред които Human Rights Watch, Комитетът за защита на журналистите и „Репортери без граници“, заявиха в съвместно изявление, че законът „ще има пагубно въздействие върху вече рестриктивната среда за независима журналистика в Русия“ и ще се превърне в „силен инструмент за заглушаване на опозиционните гласове“.

Алексей Венедиктов, главен редактор на „Эхо Москвы“, смята, че законът срещу медиите отчасти е отговор на антиправителствените протести от лятото, предизвикани от държавния контрол върху местните избори.

„Това е история на избирателна атака за абсолютно сплашване и за създаване на пречки пред протестиращите, преди всичко медиите, които отразяват протестите, използвайки информация, идваща отвсякъде. Това е още едно средство – ясно, разбираемо, демонстративно и арогантно“, казва Венедиктов в интервю пред Znak.com.

Изображение: Werner Moser (Pixabay)