България е на последно място сред членовете на Европейския съюз в Индекса на медийната грамотност за 2022 г., изготвен от Институт „Отворено общество“.

Страната заема 33-то място от общо 41 европейски държави, включени в класацията. На последно място е Грузия, предшествана от Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Албания.

Начело са Финландия, Норвегия, Дания и Естония. Тези държави имат най-висок потенциал да устоят на негативното въздействие на фалшивите новини и дезинформацията поради качеството на образованието, свободата на медиите и високото доверие сред хората.

В групата на България, но преди нея, се нареждат още Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. В същата група, но с по-лош резултат от България, влизат Молдова, Черна гора и Турция.

България се представя най-зле по индикаторите, измерващи качеството на образованието, като се класира на 34-то място от 41 държави. По индикаторите, измерващи свободата на медиите, България е на 32-ро място, изпреварвайки Унгария и Сърбия, но след страни извън ЕС като Молдова, Косово и Черна гора. България се представя най-добре по индикаторите за електронно участие, заемайки 13-а позиция.

Страните с най-добри резултати се намират в Северозападна Европа, а страните с най-лоши резултати – в Югоизточна Европа и Южен Кавказ. Индексът показва концентрация на държави в Югоизточна и Източна Европа, които са потенциално по-уязвими към фалшиви новини, тъй като имат проблеми с качеството на образованието, медийната свобода, ниското междуличностно доверие или комбинация от проблеми в тези области.

„Притеснение буди обстоятелството, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на фалшивите новини, са в същото време и най-малко загрижени от разпространението и въздействието на дезинформацията. Това увеличава рисковете, свързани с дезинформацията, в подобни страни, особено на фона на събития като войната в Украйна“, отбелязва Марин Лесенски, автор на доклада.

Индексът на медийната грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“ и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, образование и доверие в хората. С най-голяма тежест са индикаторите за свобода на медиите (Freedom House и „Репортери без граници“) и за образование (PISA), като сред индикаторите за образование най-висок дял има четивната грамотност. Индикаторите за електронно участие (ООН) и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест спрямо останалите индикатори.