Петата конференция „Нови хоризонти в журналистиката“ събра представители на медиите от няколко континента, за да обсъдят спешните предизвикателства пред съвременната журналистика: от разпространението на дезинформация и неконтролираното влияние на изкуствения интелект до ерозията на общественото доверие и разпадането на традиционните бизнес модели в медиите. Събитието се проведе в София, България, през април 2025 г. и бе организирано от World Press Institute (WPI) в партньорство с Фондация „Америка за България“ (ABF) и Асоциацията на европейските журналисти – България (AEJ-България).
„Кой разказва историята?“ – журналистика във времена на дезинформация и изкуствен интелект
Участници в панелната дискусия „Новите пазачи (Кой контролира новините сега?)“ призоваха за възраждане на етиката, прозрачността, съпричастността и свързаността с аудиторията. Според тях журналистиката трябва не просто да се адаптира технологично към променящата се реалност, но и да трансформира същността си, за да остане жизненоважна обществена сила.
Панелът започна нестандартно с метафорично представяне от Греъм Грифит, американски аудиопродуцент, който призова журналистите да преосмислят ролята си: „Ами ако не сме журналисти, а градинари – грижещи се за обществените пространства, където още съществува любопитството?“. В епоха на недоверие към медиите той настоя, че прозрачността, а не обективността, трябва да бъде водеща: „Няма обективност. Но могат да съществуват обективни процеси“.
Захар Процюк, главен изпълнителен директор на The Kyiv Independent, говори от позицията си на човек, работещ във военна зона. „Медиите вече не са портали към информацията. Всеки създава новини. Нашата сила е в това, което другите не могат: задълбочени разследвания, репортажи от фронта, контекст в хаоса.“ Той предупреди, че ако етичната журналистика не достига до неубедените или подвежданите с неточна информация читатели, то пропагандата ще запълни тази празнина: „Русия запълва пропуските. Ако не предложим алтернатива, ще сме в безопасност в собствения си балон, може би дори ще имаме и финансиране, но ще бъдем изолирани и без значение“.
Фаузия Тукур, разследваща журналистка от Би Би Си (Нигерия), сподели гледна точка от континент, който едновременно изобилства от журналистическо съдържание и страда от дезинформация. „Как се опровергава фалшива новина за 30 секунди? Това иска публиката. Но можем ли да обясним истината толкова бързо?“ Тя посочи, че традиционните медии все по-често наемат инфлуенсъри без журналистическа подготовка: „Те ги наемат заради последователите им, не заради етиката им. Това е проблемът“.
Каюс Ниеми, бивш главен редактор на Helsingin Sanomat, отбеляза още по-дълбока криза: „Изправени сме пред криза на експертността. Професори, журналисти – никой вече не се възприема като истински експерт. Това е опасно за демокрацията“. Той призова за инвестиции, креативност и нови медийни модели, които съчетават етика с иновация.
А какво ще стане, ако поставим аудиторията в центъра?
Камила Бат, медиен консултант от Южна Африка, представи ключова реч, в която призова за преосмисляне на журналистиката в дигиталната епоха. Според нея проблемът не е, че хората не се интересуват от новините, а че „ние им даваме нещо, което те не ценят – и после ги обвиняваме, че се отказват от него“.
Тя предложи нови водещи принципи:
- Смисъл – яснота, изненада и значение;
- Значимост – свързаност, общност, отговорност;
- Полза – решения, перспектива, полезност.
Бат нарече това „новинарска терапия“ и предложи формати като „бавни новинарски дни“ и персонализирани новини чрез изкуствен интелект. „Ами ако не аудиторията е счупена? Ами ако нашият модел е счупен?“, попита тя и призова журналистите да бъдат не просто източници на информация, а доверени спътници в живота на хората: „Трябва отново да станем част от света на нашата публика. Така журналистиката ще бъде жива, полезна и човешка“.
Бъдещето на журналистиката
В последния панел, модериран от Бриджит Роласън, чуждестранен кореспондент, Australian Broadcasting Corporation, участниците се фокусираха върху икономическите заплахи и технологичните рискове пред медийната индустрия.
Кортни Радш, директор на Центъра за журналистика и свободи, заяви остро: „Генеративният изкуствен интелект е изграден чрез кражба на съдържанието ни без никаква компенсация“. Тя предупреди: „Имаме само няколко години и ако не действаме чрез лицензиране, съдебни процеси и законодателство, рискуваме журналистиката да изчезне“.
Вероника Мунк от словашкия Denník N сподели как доверието на публиката е спасило новия журналистически проект Telex, след като напуска унгарската медия Index: „Казахме на хората: познавате ни от 20 години. Сега имаме нужда от вас – и те дариха 1 милион евро за три седмици“.
Петер Ердели от Центъра за устойчиви медии подчерта възможностите на малките, независими екипи и нови платформи като Substack и Ghost. „Не е спринт. Отнема 12–24 месеца, за да разбере аудиторията кой си и защо те има.“
Всички участници бяха единодушни: за да оцелее, журналистиката трябва да бъде по-свързана, по-честна и по-човешка.
