Даниел Пенев, АЕЖ-България

Журналисти и изследователи от България, САЩ, Великобритания, Франция, Унгария, Финландия, Румъния и ЮАР се събраха на 21 май в София, за да споделят вижданията си за отговорностите и предизвикателствата пред свободните медии в изборни ситуации с висок залог. Поводът: през 2024 г. повече от половината от хората по света ще гласуват. Наред с европейските избори през юни и президентските избори в САЩ през ноември до края на годината избори предстоят и в страни като Индия, Мексико, Великобритания, Румъния и Молдова. По-рано през годината пък избори се проведоха в Русия, Словакия, Финландия, Пакистан и др.

По тази причина четвъртото издание на международната конференция Нови хоризонти в журналистиката бе посветено на изборите и демокрацията. Организатор на форума е Световният институт за пресата World Press Institute (WPI) в партньорство с Фондация „Америка за България“ и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България).

Основната нишка, обединяваща презентациите и панелните дискусии, беше начинът, по който работата на журналистите и очакванията към тях се променят в резултат на икономическите сътресения през последните няколко години, силната поляризация в обществото, възхода на политически формации и лидери с крайни убеждения, войните в Украйна и ивицата Газа, появата на все по-мощни модели на изкуствен интелект (ИИ) и улеснения достъп до инструменти за разпространяване на невярна и/или подвеждаща информация и пропаганда.

Откриване на конференцията за ролята на медиите в годината на избори

Конференцията беше открита от Нанси Шилър, президент и изпълнителен директор на фондация „Америка за България“, и Дейвид Макдоналд, председател на Борда на директорите на WPI и бивш изпълнителен директор на института. Те посочиха, че всяка година по един български журналист може да се включи в стипендиантската програма на WPI, както и че конференцията Нови хоризонти в журналистиката е сред приоритетите на техните организации. 

Ирина Недева, председател на АЕЖ-България и журналист в Българското национално радио (БНР), заяви, че конференцията е израз на отговорността на АЕЖ-България към журналистическата общност, защото предстоящите избори са водещата тема в страната. Според нея пред журналистите днес стоят две основни предизвикателства – възходът на антидемократични политически формации, които водят открита война срещу ценностите и институциите на Европейския съюз (ЕС), и съзнателното прокарване на разделителни линии в обществото чрез дезинформация и използване на език на омразата. Българските журналисти, които до 10 юни 2024 г. имат възможност да участват в седмото национално проучване върху свободата на словото в страната, са възпрепятствани допълнително от ограниченията на Изборния кодекс по отношение на предизборните дебати в медиите, каза още Недева. Тя завърши с думите, че политиците управляват за ограничен период, докато журналистите остават след тях, но това не трябва да ни успокоява, защото, когато демокрацията загине, се ражда диктатура.

Предизвикателствата пред свободните медии в условията на избори и войни

Официалната част от програмата на конференцията започна с презентация на специалния гост на събитието Джеймс Джордан, който като директор „Новини“ за Европа и Африка в Associated Press (AP) ръководи над 30 бюра и близо 300 журналисти. 

Джордан има богат опит в разказването на обществено значими истории. Отразявал е референдума във Великобритания за излизане от ЕС, кончината на кралица Елизабет II, терористичната атака в Манчестър през 2017 г. и терористичното нападение в Париж през 2015 г. Покрай атентата във френската столица той си дава сметка за потенциала на изпълнените с човечност истории да променят света към по-добро. Тогава той работи за британската телевизия ITV News, която като част от отразяването на трагедията разказва за публикуваното онлайн трогателно послание на Антоан Лейри, който губи съпругата си при терористичната атака. Останал без своята любима и майка на техния малък син, Лейри заявява на извършителите на нападението: „Няма да получите омразата ми“.

През последните две години Джордан е ангажиран най-вече с отразяването на войната в Украйна. Той е интервюирал украинския президент Володимир Зеленски два пъти, за последно през есента на 2023 г. при пътуване до Купянск в Харковска област заедно с него. По стечение на обстоятелствата украински журналисти, отразяващи случващото се в Мариупол за AP, попадат в капана на руската обсада на източния пристанищен град. В крайна сметка те намират начин не само да изпратят заснетите от тях кадри на колегите си, така че светът да научи за събитията там, а и да се измъкнат живи. Впоследствие тези кадри са използвани за създаването на отличения с награда „Оскар“ документален филм „20 дни в Мариупол“. След като показа трейлър на филма, Джордан обясни, че обсадата на Мариупол е пример за болезнена история, която трябва да бъде разказана, за да може хората да бъдат информирани и да помнят.

В рамките на презентацията си Джордан разказа и за подхода на AP към отразяването на изборите в различни точки на света през 2024 г. Според него тези избори са възможност медиите да си върнат общественото доверие чрез подготвянето на прозрачни и базирани на факти репортажи в различни формати. За целта той и колегите му са се съсредоточили върху разказването на човешки истории, с които аудиторията може да се асоциира, и поднасянето на най-важната информация в достъпен вид – т.е. с подходящите думи и в подходящ контекст. Освен това екипът полага усилия да свърже точките между изборите в отделни държави, като обяснява взаимовръзките между тях.

По време на сесията за въпроси от публиката Джордан хвърли допълнителна светлина върху актуални аспекти от работата на журналистите на AP. От думите му стана ясно, че агенцията се позовава на социологически проучвания, но само след проверка на тяхната методологическа прецизност и само като допълнителен ресурс, а не ги поставя в центъра на своите репортажи. С цел по-голяма прозрачност агенцията описва условията, в които са подготвили определен репортаж по чувствителна тема – например в случаите, в които нейни репортери са пътували до контролирани от Русия райони в Украйна, агенцията уточнява тази подробност, защото аудиторията има право да знае. В отговор на въпрос, провокиран от решението на популярни български журналисти да влязат в политиката, Джордан обясни, че журналистите на AP нямат право да се обвързват с политически партии и да даряват средства за политически дейности, а ако някой пожелае да влезе в политиката, тогава той или тя задължително трябва да напусне агенцията. 

Европейски избори: големите въпроси за избирателите във Финландия, Унгария и Франция

Участниците в първата панелна дискусия, модерирана от Яна Николова, международен редактор в Нова телевизия, обсъдиха въпросите, които най-силно вълнуват гражданите на Финландия, Унгария и Франция в навечерието на европейските избори.

Паулина Грим, журналист и водещ във финландската обществена медия Yle, сподели, че заради руската агресия спрямо Украйна финландците са все по-загрижени за сигурността и отбраната на страната. Опасенията им до голяма степен се дължат на по-големия брой кандидати за убежище във Финландия. Някои допускат, че засиленият мигрантски поток през границата с Русия може да е резултат на планирани действия от руска страна. Затова в края на 2023 г. финландските власти затвориха границата и обмислят възможността за приемане на законодателни мерки, които биха позволили на граничната охрана да връща мигрантите в Русия. Тези действия, които според някои анализатори противоречат на ценностите на ЕС, пораждат разнопосочни реакции сред финландците, което може да се отрази и на европейските избори, смята Грим. Тя посочи, че данните от социологически проучвания може да са подвеждащи, защото анкетираните не непременно дават искрени отговори на въпроса за коя политическа сила възнамеряват да гласуват.

Унгарците по принцип не проявяват особено голям интерес към европейските избори и управляващата партия „Фидес“ обикновено печели, но този път ситуацията е различна, каза Андраш Пету, съосновател и изпълнителен директор на унгарската организация за разследваща журналистика Direkt36. От една страна, партията „Уважение и свобода“ на Петер Магяр, който в миналото беше приближен до „Фидес“, набира електорална мощ и се превръща в основна заплаха за партията на унгарския министър-председател Виктор Орбан. От друга страна, „Фидес“ напусна Групата на Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП през 2021 г. Изпаднал в изолация на европейско ниво, днес Орбан води антиевропейска кампания и се представя като спасител на Унгария, чието оцеляване е под въпрос заради действията на „лошите“ бюрократи в Брюксел и „ръководената от тях“ унгарска опозиция. През последните години той намери съюзници в лицето на политици в Полша и Словакия и лидерите на държави с по-слаборазвита демокрация като Русия и Китай. Пету обясни, че след 2010 г. Орбан е консолидирал властта си чрез координирано разпространение на едни и същи послания по различни канали. Любопитен детайл за предстоящите на 9 юни европейски избори в Унгария е, че в същия ден ще се проведат и местни избори.

От изложението на Тарек Кай от френския новинарски канал за международни новини France 24 стана ясно, че условията, в които се води кампанията за европейските избори във Франция, отчасти наподобяват условията във Финландия и Унгария, но се различават в две отношения. Първо, французите са склонни да разглеждат европейските избори като подготовка за президентските избори през 2027 г. И второ, те са разделени в позициите си за войната в ивицата Газа, което се обяснява с големите еврейски и мюсюлмански общности в страната. Начело на крайнодясната партия „Национален сбор“, сочена за фаворит за спечелване на европейските избори, е Жордан Бардела – един от най-младите френски политици и настоящ член на ЕП, който може да стане министър-председател на Франция, ако Марин льо Пен стане президент през 2027 г. Тарек Кай обясни, че победа на „Национален сбор“ на европейските избори би нанесла тежък удар на „Ренесанс“, партията на президента Еманюел Макрон, и би могла да доведе до трусове във френската политика.

Дискусията и сесията за въпроси от публиката извадиха на повърхността две прилики между условията във Финландия, Унгария и Франция, които се очаква да повлияят на изхода от европейските избори – състоянието на икономиката, особено покупателната способност, и активността на младите гласоподаватели. Панелистите се обединиха около тезата, че традиционните партии е редно да се постараят да скъсят дистанцията между себе си и младите хора, защото в противен случай те може да гласуват за политици с по-радикални възгледи. Като пример за инициатива за повишаване активността на младите избиратели Паулина Грим сподели, че във Финландия е разработен онлайн компас за европейските избори, предназначен именно за тази група.

Година на избори: глобални измерения и значението на изборите в САЩ за Европа

Томас Хансън, гост-дипломат в Института за международни отношения „Олуърт“ към Университета на Минесота – Дулут, обрисува международната политическа обстановка през 2024 г. с акцент върху изборните надпревари, нарастващите притеснения на САЩ във връзка с промените в международния ред, произтичащи от по-голямото влияние на Китай и страните от т.нар. Глобален юг, особено Азия и Африка, и войната в Украйна.

По отношение на европейските избори той отбеляза, че заплахите за ЕС идват не само от крайнодесни политически партии, а и от крайнолеви формации. Що се отнася до САЩ, дипломатът цитира проучване на Съвета за външна политика (CFR) сред експерти по външна политика, според което президентските избори в САЩ и свързани с тях явления са сред основните заплахи за американските интереси през тази година. Президентската надпревара отвъд Океана поражда високи нива на несигурност, в това число и за Европа. 

Значимостта на Глобалния юг като фактор в международната политика продължава да нараства вследствие на демографския растеж на държавите, попадащи в тази група, и на тяхното политическо и икономическо сближване с Китай и Русия, обясни Хансън. Тази промяна е предпоставка за призиви за по-голяма равнопоставеност в Организацията на обединените нации (ООН). Според американския дипломат Глобалният юг се чувства дискриминиран заради далеч по-голямото внимание, което Западът обръща на войната в Украйна в сравнение с конфликтите в Африка. Ходът на събитията в Глобалния юг може да създаде проблеми за сигурността на САЩ и Европа в резултат на военни конфликти и интензивен миграционен поток. Китай е източник на притеснение за САЩ и в сферата на технологиите. Спред Хансън това важи особено за надпреварата между двете страни в производството на полупроводници, защото тя може да промени баланса на силите във военно отношение.

По темата за Украйна Хансън заяви, че след като не успя да смени режима в страната, сега Русия се е устремила към възстановяване на „Новорусия“. Междувременно войната продължава и Украйна е изправена пред все по-големи трудности заради изчерпването на нейните ресурси, включително и недостига на войници. Според Хансън най-важният въпрос е как ще действа Западът оттук насетне – ще продължи ли да подкрепя Украйна чрез предоставянето на въоръжение, или някои държави ще предприемат действия и на терен.

Дейвид Шулц, професор в Департамента по политически науки, екология и правни науки в университета „Хамлин“, обясни накратко как работи американската избирателна система и открои факторите, които в най-голяма степен ще определят изхода от изборите за президент през ноември. 

Специфичните елементи на американската избирателна система увеличават тежестта на гласа на представителите на определени социални групи и на регистрираните да гласуват в определени окръзи и щати, обясни Шулц. Това означава, че изборите може да бъдат решени от много малък дял от всички гласуващи. За изборите през ноември е още по-трудно да се правят прогнози, защото близо една пета от електората са нови избиратели. Докато поколението на бейби-бумърите (родените в периода 1946 – 1964 г.) се свива, поколенията Y (родените в периода 1981 – 1996 г.) и Z (родените в периода 1997 – 2012 г.) съставляват все по-голям дял от американския електорат. Смяната на поколенията е съпътствана от промени в дневния ред на обществото и разширяване на пропастта между по-младите и по-възрастните граждани. 

Трудно е да се прогнозира поведението на по-младите избиратели, каза Шулц. Ще отидат ли те до изборните урни, или ще си останат у дома? Ако гласуват, ще гласуват ли на принципа „избирам по-малкото зло“, или ще дадат шанс на кандидата на трета партия, вместо да гласуват за един от фаворитите от двете най-големи партии? Според Шулц публичното заявяване на подкрепа за един от кандидатите за президент от страна на популярна личност като Тейлър Суифт би могло да повлияе на избора, който ще направят нейните почитатели, и така да увеличи шансовете за победа на съответния кандидат.

Подмладяването на електората не е единствената промяна в американската политика с потенциал да наклони везните в едната или в другата посока на изборите през ноември. Друга тенденция, която трябва да се има предвид, е острата поляризация в обществото и отдалечаването на демократите и републиканците от центъра към левия и десния край на политическия спектър, каза Шулц. Ако допреди няколко десетилетия двете партии са демонстрирали готовност да търсят консенсус по най-важните теми, в последно време те се отдалечават все повече една от друга и това нерядко забавя или блокира гласуването на законодателни промени и провеждането на реформи.

Шулц отбеляза още, че тазгодишната надпревара между Джо Байдън и Доналд Тръмп се различава значително от надпреварата между двамата през 2020 г. Докато шансовете за победа на Байдън намаляват заради негативните коментари по отношение на възрастта му, ниското му ниво на одобрение и притесненията на избирателите за състоянието на икономиката, шансовете за победа на Тръмп може да се понижат драстично в зависимост от развоя на наказателния процес срещу него.

По време на сесията за въпроси от публиката Хансън и Шулц се обединиха около тезата, че дори Джо Байдън да остане президент, това не гарантира, че САЩ ще продължи да подкрепя Украйна както досега. Причините са две: позицията на САЩ ще зависи както от обществените нагласи, в това число и натиска за отдръпване от международната сцена и фокусиране върху справянето с проблемите вътре в страната, така и от динамиката в отношенията между САЩ и Китай. Хансън и Шулц споделят едно и също мнение и за възможна промяна в световния ред – според тях трансантлантическият ред, който доминира системата на международните отношения през последните 300-400 години, би могъл отстъпи мястото си на многополюсен модел, а процесът на глобализация – от процес на регионализация. Показателни в това отношение са скорошното разширяване на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР) с включването на Саудитска Арабия, Иран, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и Етиопия и влязлото в сила през 2022 г. споразумение за Регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) между държави от Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион, с което беше създаден най-големият търговски блок в света.

В допълнение Хансън посочи, че пропастта между поколенията се разраства и заради различните канали, от които се информират младите избиратели. Според него по-новите медийни платформи може да задълбочат разделенията в американското общество, както и проблемите, свързани с разпространението на дезинформация. Причината: липсата на етичен кодекс, който да регулира дейността на тези платформи по подобие на етичните кодекси, към които се очаква да се придържат професионално работещите традиционни медии и журналистически организации.

Дезинформация и поляризация в изборни ситуации с висок залог

Втората панелна дискусия, модерирана от Камила Бат, консултант по журналистика и обучител от ЮАР, беше посветена на еволюиращата роля на журналистите в условията на активно разпространение на дезинформация и силна обществена поляризация.

Джейн Къртли, професор по медийна етика и право в Колежа по журналистика и масова комуникация „Хъбард“ към Университета на Минесота, заяви, че традиционните медии са в незавидното положение да трябва да търсят начини да информират обществото, без да отблъскват представителите на определени социални групи, но и без да забравят, че са отговорни за опазването на демократичните ценности. Журналистите не могат да си позволят да бъдат неутрални, когато политици подкопават устоите на демокрацията чрез инструментите на демокрацията, подчерта тя. Според нея защитата на демокрацията е най-висшият дълг на журналистите в ролята им на защитници на обществения интерес, защото в една недемократична страна няма как да съществуват свободни медии.

Патрик Сичерле от Центъра за демокрация и устойчивост към организацията GLOBSEC в Братислава, Словакия, обясни, че новите технологии позволяват на широк кръг от хора да извършват журналистическа дейност, но надпреварата за кликове руши доверието в медиите заради приоритизирането на сензационно съдържание и възможностите за упражняване на политическо влияние върху отразяването на новините. Журналистите би трябвало да продължат да действат като медиатори между управляващите и гражданите, но за да могат да изпълняват тази роля, е необходимо да се намерят нови бизнес модели и източници на финансиране за медиите, смята Сичерле.

Регулирането на дигиталните медии и на други източници на информация, включително социалните мрежи, само по себе си не е решение, защото всичко зависи от прилагането на приетите регулации и от това колко хора биха ги използвали и по какъв начин, отбеляза Мадалина Войня, изследовател и анализатор от Румъния с опит по въпроси в областта на дигиталния мониторинг, международните отношения и политическия анализ. Тя даде за пример бавната, трудна и нерядко безрезултатна комуникация между потребителите на социалните мрежи и компаниите, които ги притежават, особено когато потребителите са от по-малка страна и/или по-маловажен за тези корпорации пазар. Според нея е важно журналистите да полагат усилия да комуникират с местните институции и да получават информация от обществен интерес през тях.

Джейн Къртли сподели, че е скептично настроена към държавни регулации, както и към потенциалното участие на технологични компании в търсенето на решения на проблеми от журналистически/медиен характер, защото бизнесът поначало се стреми към печалба, а не към опазване на обществения интерес. Тя по-скоро вижда смисъл в предоставянето на достъп на гражданите до качествено образование и технологични инструменти, така че те да бъдат в състояние да различават достоверната от фалшивата или подвеждаща информация. Патрик Сичерле също смята, че овластяването на гражданите е правилната стъпка в борбата с дезинформацията и че изкуственият интелект може да бъде и част от решението, а не само от част от проблема. Той обаче посочи, че като граждани ние трябва да бъдем проактивни, вместо просто да реагираме при появата на заплаха. По думите му, колкото по-образован е един човек, толкова по-малко вероятно е той да стане жертва на дезинформационни кампании, защото е по-осведомен и е способен да мисли критично и аналитично. Мадалина Войня допълни, че за да бъде ефективно, обучението по медийна грамотност трябва да стъпва върху солидно гражданско образование в по-широк план.

Как могат журналистите и медиите да допринесат за този процес? Като вършат работата си професионално и прозрачно, категорична е Джейн Къртли. Не е задължително те да запазват неутралност, но е задължително да информират аудиторията си за политически обвързаности, конфликти на интереси и етични дилеми, каза тя. Сходно мнение споделя и Мадалина Войня – според нея журналистите трябва да заемат принципни позиции по ключови общественозначими въпроси и да се противопоставят на дезинформацията в публичното пространство. Същевременно обаче журналистите се нуждаят от подкрепа под формата на достъп до надграждащи обучения, защото те самите трябва да умеят да боравят с новите технологични и медийни инструменти.

Журналистически работилници след конференцията

Четвъртата конференция на WPI Нови хоризонти в журналистиката беше съпътствана от три журналистически работилници. Те се проведоха в деня след конференцията и бяха посветени на следните теми:

  • Как работи съвременната пропаганда: предупреждения от Унгария – водещ: Андраш Пету (съосновател и изпълнителен директор на Direkt36)
  • Как да се ориентираме в новите граници на дигиталната дезинформация – водещи: Камила Бат (консултант по журналистика и обучител) и Фаузия Тукур (журналистка в BBC)
  • ОЧИ за изборите – водещи: Марио Русинов (съосновател на Обединение за честни избори (ОЧИ) и Стоил Цицелков (съучредител на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК) и бивш негов председател)

Автор на снимките: Анастас Търпанов

Допълнителни тематични ресурси
 
Нови хоризонти в журналистиката2023, 2022, 2021
Factcheck.bg – единствената българска платформа, която се занимава само с проверка на фактите
Пътеводител за проверка на фактите (2023)