Тъкмо сега развиващата се технология на изкуствения интелект (AI) променя с изключителна скорост редица сектори по света, включително този на журналистиката и медиите, като отваря както нови възможности пред тях, така и тревога от потенциалното възникване на нови сериозни проблеми.

Предполага се, че AI значително ще преобрази журналистиката, тъй като осигурява поле за обработката на повече информация за по-кратко време, дава повече възможности за проверка на фактите и отваря възможност за още по-задълбочено ангажиране на аудиторията. Иначе казано, увеличава организационната ефективност и помага за повлияването на медийната аудитория. Въпреки тези позитиви обаче, тези “вълшебни” иновации носят със себе си и множество етични проблеми. Особена тревожност създава предпоставката за още по-голямо влияние на фалшивите новини (включително и на т.нар. “дийпефейк”, при който се използвa изкуствен интелект за изработването на реалистично изглеждащи снимки и видеа) и опасението, че изкуственият интелект може да замени журналистите.

Предвид случващите се в момента сериозни проблеми, от съществено значение е журналистите и ангажираните със света на медиите хора да обменят опит и стратегии за противодействие на рисковете от навлизането на AI в сектора. Затова World Press Institute (WPI), в сътрудничество с Фондация „Америка за България“ и Асоциацията на европейските журналисти – България, организира конференцията “Нови хоризонти в журналистиката 2023 г.“ с насоченост върху това как изкуственият интелект преформатира бъдещето на новините. Водещи журналисти от цял свят взеха участие в международното събитие в “Гранд хотел Астория” в София на 8 ноември 2023 г., където взаимната връзка между журналистиката и изкуствения интелект беше в центъра на вниманието.

Сред лекторите бяха Кенет Кукиър (заместник-изпълнителен редактор в „The Economist“), Аби Бъртикс (научен кореспондент в „The Economist“), Марина Цекова (журналист и телевизионен водещ в „Нова ТВ“), Кристофър Бренън (журналист, създател на модели за изкуствен интелект и съосновател на „Overtone“), Филип Хатчър-Мур (журналист в „BBC News Labs“), Вениша Мензиес (журналист в „The Times“ и „Sunday Times“), Рюн Уайтребург (редактор в „iTromsø“), Адемола Бело (редактор в „The New York Times“) и Иван Георгиев (водещ и репортер в bTV).

На конференцията взеха участие също: Кристина Стоицова (ръководител на отдел „Data Science“ в „Financial Times“); д-р Лорънс Дерикс (изследовател в университета на Берген и лектор в Свободния университет в Брюксел); д-р Никола Константинов (лектор в Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет); д-р Мая Колева (директор на „Изследвания и анализи“ в „Commetric“); Алесандро Алвиани (продуктов мениджър за „Обработка на естествен език“ в „Ippen Digital“); Виле Юутлайнен (ръководител на отдел „Изследвания, базирани на данни“ в „Yle News Labs“); д-р Дарина Сарелска (лектор по журналистика и комуникации в Американския университет в България); Валентин Порселини (софтуерен инженер в „AFP Medialab“).

Всички тези професионалисти в сферата на журналистиката, видни общественици и новатори в обширната област на медиите и комуникациите, участваха в диалозите относно трансформиращото въздействие на изкуствения интелект върху отразяването на новините, както и относно вече настоящите проблеми и бъдещите рискове, които може да възникнат.

Откриването на дискусиите за журналистиката и изкуствения интелект

Конференцията започна с поредица от сърдечни поздравления и благодарности от представители на организаторите на събитието.

В своето приветствие Нанси Шилър (президент и изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“) подчерта ключовата роля на медиите за поддържането на демокрацията и искрено благодари на тези, които допринасят за тази кауза.

Ирина Недева (председател на Асоциацията на европейските журналисти – България и журналист в БНР) коментира предизвикателствата в ерата на дезинформацията и бързото навлизане изкуствения интелект, отбелязвайки, че често AI се вързприема за превъзхождащ човешкия. Недева също повдигна въпроса за липсата на възможност AI да разбира контекста, подчертавайки, че това все още е привилегия на човешкия интелект.

Дейвид Макдоналд, изпълнителен директор на World Press Institute, също взе участие във встъпителната част като представител на института, който е основан през 1961 г. и има повече от 60 години история.

Задаването на тона на конференцията продължи Милена Кирова (журналист в Българската национална телевизия). Тя обърна внимание на разпространението на управлявани посредством ботове акаунти в Туитър (X) и невъзможността на AI инструментите да провеждат журналистически разследвания, като този недостатък на бързо развиващата се технология със сигурност означава, че човекът не може да бъде заменен в ролята му на разследващ журналист.

Кирова също напомни за използването на AI за създаване на фалшиви видеоклипове на публични личности, които изглеждат реални, а това може да доведе до сериозни последици. Тя даде пример с последните фалшиви рекламни видеоклипове с популярни телевизионни водещи в България, създадени с помощта на AI. Изрази и притесненията на много хора по света, че някой може злонамерено да направи такова фалшиво видео на политик, което би могло да има много потенциални вредни последици. В заключителните си думи Милена Кирова изрази интереса си да чуе мненията на експертите в предстоящите панели на конференцията.

Изкуственият интелект от гледище на науката и обществото

Кенет Кукиър (заместник-изпълнителен редактор на „The Economist“) присъства на конференцията чрез видеовръзка и разкри своите гледни точки относно развиващата се роля на изкуствения интелект в журналистиката и глобалното общество. Неговите прозрения бяха допълвани и от Аби Бертикс, научен кореспондент на „The Economist“, която сподели своя личен опит в научната журналистика.

Кукиър започна своята презентация като показа изображение (скрийншот) на обява за работа, публикувана от медия, която търси човек за позицията “генератор на изкуствен интелект”. Направи впечатление доста щедрото възнаграждение, описано в обявата, а именно 180,000-200,000 долара. За да подчертае въздействието на иновациите върху младите поколения, той също представи някои статистики, които разкриват, че хората под 30 години в САЩ имат доверие на социалните медии толкова, колкото и на традиционните.

Изкуственият интелект ще доведе до доста позитиви, въпреки че ще има и много отрицателни страни, заяви Кенет Кукиър. Обоснова се с това, че с изкуствения интелект медийното съдържание може да бъде 1000 пъти повече. Обясни, че 99% от журналистическото съдържание e посредствено и 1% е качествено, а с изкуствения интелект то може да бъде 99,99% посредствено и 0,01% изключително. Това на пръв поглед не изглежда добре. Но като се вземе предвид, че с изкуствения интелект съдържанието ще бъде 1000 пъти повече, то в действителност висококачественото журналистическо съдържание ще бъде 10 пъти повече от преди внедряването на изкуствения интелект в медиите.

Аби Бертикс направи кратко въведение в това какво представлява изкуственият интелект. Тя подчерта, че целта на изкуствения интелект е да превъзхожда човешкия интелект и, като даде примери с транскрипции, субтитри и т.н., напомни, че изкуственият интелект всъщност не е нещо ново. Но това, което прави ситуацията различна сега, е че за първи път изкуственият интелект може да генерира човешка реч, поясни тя. Бертикс даде примери за това как изкуственият интелект може да предсказва следващите ни думи (например, когато пишем имейли) и как тази технология се подобрява и развива непрекъснато. Тя също посочи кои са най-изтъкнатите текстови генератори на изкуствен интелект в днешно време, като спомена ChatGPT, Bing и други.

Може ли изкуственият интелект да служи като удобен инструмент за журналистите? Може ли да им помогне да повишат своята продуктивност или ще заличи напълно тяхната професия? Аби Бертикс вярва, че изкуственият интелект наистина може да се използва за оптимизиране на работата в медиите, подобно на това как Google търсенето помага на журналистите. Въпреки това тя предупреди, че разчитането на изкуствения интелект като средство за задълбочени анализи и интерпретации може да бъде доста рисковано.

Бертикс подчерта, че с усъвършенстването на изкуствения интелект качеството на медиите става все по-важно, като повдигна нови въпроси: как различните медийни компании ще се открояват една от друга, ако всички те използват изкуствен интелект? Как една редакция може да се различава от другите, които използват същите инструменти?

Как изкуственият интелект се прилага в журналистическата практика?

Първият панел беше модериран от популярната българска телевизионна водеща Марина Цекова (Нова ТВ). В него професионалистите коментираха практическите начини, по които изкуственият интелект се интегрира в журналистическата работа. Цитирайки израелския интелектуалец Ювал Ноа Харари, Цекова напомни на аудиторията в конферентната зала, че изкуственият интелект е първият инструмент, който може сам да взема решения.

Сесията включваше Вениша Мензиес (The Times), Адемола Бело (The New York Times), Алесандро Алвиани (Ippen Digital) и Кристофър Бренан (Overtone), които споделиха своя опит в използването на изкуствения интелект в журналистиката, в редакционното развитие и в управлението на продукти.

Вениша Мензиес коментира влиянието на изкуствения интелект както върху дезинформацията, така и върху потвърждаването на верността на информацията. Тя отбеляза, че днес разпространението на фалшива информация е лесно, не струва нищо и е широко разпространено. Езикът и начинът, по който изглежда фалшивата информация, често са на добро ниво, което още повече засилва проблема. Мензиес също така засегна проблема с персонализираната, индивидуално пригодена фалшива информация. Тези, които я създават, много добре разбират нашите страсти и интереси. А това им позволява да създават съдържание, което ни манипулира по-умело, защото е съобразено с нашите лични предпочитания, обясни тя.

Мензиес също така уточни разликата между непреднамерената и нарочната дезинформация, отбелязвайки, че изкуственият интелект понякога може да бъде неумишлен източник на грешна информация. В положителен аспект тя посочи това, че изкуственият интелект има сериозен потенциал да помага за разкриването на фалшивата информация, тъй като може да идентифицира езикови модели, които са типични за пропагандата; че може да разпознава ботове; че способства за разкриването на фалшиви, но реалистично изглеждащи изображения, създадени от изкуствения интелект. Но Мензиес подчерта, че разкриването на дийпфейкове все пак си остава изключително предизвикателство.

Адемола Бело, друг участник в първия панел, даде пример за практическата употреба на изкуствения интелект в редакция, представяйки реално разследване на визуалните изображения на кожни заболявания в учебник за медици. Той заяви, че този случай изкуственият интелект наистина е помогнал на журналистите да разгърнат разследването, тъй като е улеснил оценката им за проблем, който първоначално изглеждал труден за измерване. Също така изкуственият интелект им позволил да визуализират по-ясно за аудиторията изследваното явление. Бело отбеляза, че машините, подобно на човешките същества, могат също да бъдат предубедени в преценките си, което има потенциала да доведе до сериозни проблеми.

Кристофър Бренан пък разкри, че системите за препоръки са се превърнали в основен метод, чрез който хората откриват статиите. Той разказа, че въпреки факта, че съществуващите инструменти се справят отлично в първоначалното грабване на вниманието на хората, те често не успяват да допринесат за задържането им като редовни читатели. Така изданията губят своята потенциална аудитория.

Макар и на пръв поглед да изглеждат еднакви или много подобни, статиите на една и съща тема често могат значително да се различават по съдържанието и подхода им, спомена Бренан. Той подчерта, че различните жанрове статии привличат различни аудитории и предположи, че изкуственият интелект държи потенциала за усъвършенстване на журналистиката чрез по-финото и ефективно сглобяване на съдържанието.

Алесандро Авиани обсъди ролята на генеративния изкуствен интелект в журналистиката в Ippen Digital, подчертавайки колко важна е всъщност прозрачността (честността) на информацията. Прозрачността (честността) е очертана в издадените в неговата организация насоки за използване на изкуствения интелект. Според тези насоки никога не трябва да се използват фотореалистични изображения, които могат да заблудят аудиторията, че са автентични.

Авиани обясни, че големите езикови модели могат да помогнат в тестването на истинността на информацията. Той също така разкри, че в организацията му е въведена стандартизирана рамка, която позволява на редакторите да проверяват два пъти истинността на информацията. Тъй като изкуственият интелект никога не може да създаде интервю както може един професионалист, Авиани заяви, че никак не се страхува, че тези нови технологии могат да заменят журналистите.

Етиката и генеративният изкуствен интелект

Във втория панел д-р Дарина Сарелска (АУБГ) водеше разговора относно етичните съображения и изследванията, свързани с генеративния изкуствен интелект. Участниците в панела бяха Никола Константинов (INSAIT), Мая Колева (Commetric) и Лорънс Дерикс (от университета в Берген и Свободния университет в Брюксел).

Лорънс Дерикс отбеляза, че AI инструментите не изобщо не са нещо ново, като редакции работят с тях поне от десетилетия. А етичните предизвикателства, които те представляват, са доста значими и много разнообразни. Тя посочи като съществен въпрос поддържането на човешката перспектива в журналистиката (тоест хората да получават информация, която отразява човешкия разум и емпатия). Големите езикови модели като ChatGPT, допълни тя, поставят въпросите на прозрачността на информацията на преден план, особено от етична гледна точка. Дерикс отбеляза, че понастоящем половината от редакциите по света използват технологии като ChatGPT.

Дерикс потвърди, че използването на AI за създаване на дезинформация е наистина сериозен проблем. А етичните съображения около AI в журналистиката засягат не само чисто и просто прозрачността на информацията, а и работните условия на журналистите. Тоест проблемите около AI не са свързани само със спазването или неспазването на определени насоки за работа, но и имат много по-широко въздействие върху професията; пораждат се и важни въпроси относно взаимодействието на журналистите с други авторски материали.

Никола Константинов предостави подробна информация относно опасностите, свързани с генеративния изкуствен интелект. Той призна несъвършенството на текущите AI алгоритми и подчерта постоянните усилия на изследователите да подобрят устойчивостта, полезността и уважението към неприкосновеността на личния живот. Константинов говори и за злонамерената употреба на AI и текущите дискусии относно регулациите. Той спомена разпространените предположения относно възможностите на AI за превъзходство над човека, като уточни: „Това все пак не е човек, а технология“.

Константинов отбеляза колко важно е да не се позволява на такава несъвършена технология да диктува и контролира нашия живот. Но той също така обърна внимание на дискусиите напоследък относно това как AI може да бъде регулиран, като предупреди за опасностите, до които прекомерната регулация може доведе. Така Константинов помогна на аудиторията на конференцията да разбере, че регулирането на AI е процес, който изисква сериозно обмисляне и внимателно приложение.

„Доверието е ключов компонент на репутационния капитал“, каза Мая Колева. Тя отбеляза, че увеличаването на броя на онлайн медиите и социалните мрежи увеличава и цялостния обем на съдържанието. Също така уточни как корпоративните комуникационни стратегии се разгръщат в рамките на организациите, за да могат да отговорят на новите изисквания. Колева посочи необходимостта от въвеждането на прогнозни анализи и автоматизация, за да бъдат изпреварени тези предизвикателства. Тя също така изрази загриженост относно потенциала на AI да персонализира маркетинга до още по-висока степен, което би довело до появата на още по-персонализирани рекламни подходи в бъдеще.

Във времето за въпроси от аудиторията в рамките на панела проф. Мария Нейкова от Факултета по журналистика на Софийския университет попита панелистите за липсата на европейски аналог на доминиращите социални медийни платформи като Facebook и Twitter (X). В отговор Колева напомни за предишните усилия за създаване на глобално популярни европейски социални медии и приложения, като за значим пример даде създаването на Skype и неговото последващо придобиване от Microsoft. Колева пренасочи въпроса към инвазивния характер на текущите социални платформи, като по-точният проблем според нея е защо текущите популярни социални мрежи се натрапват до този огромен мащаб.

Иновациите в нюзрума

Последният панел, модериран от Иван Георгиев (bTV), разгледа възможностите, които възникват в информационната епоха. Във встъпителната си реч Георгиев напомни на участниците в конференцията, че доверието е най-големият капитал, който журналистът може да има.

Кристина Стоицова (Financial Times), Виле Юутилайнен (Yle News Labs), Филип Хачър-Мур (BBC News Labs) и Рюн Уайтребърг (iTromsø) обсъдиха трансформиращите иновации, които преобразяват глобалните и местните редакции днес.

Филип Хачър-Мур подчерта развиващото се сътрудничество между журналистиката и технологиите, акцентирайки върху използването от BBC на автоматизирано изрязване (кропване) на изображения и разработването на различни защитени платформи, предназначени за иновации.

Хачър-Мур също така обсъди потенциала на AI при предлагането на разнообразни методи при медийното отразяване, включително и използването на ChatGPT при резюмиране на сложни теми. Напомняйки, че BBC е достъпен на 43 различни езика, той разкри, че работят и по проект за многоезичен тракер на статии, който би могъл да проследи пътя на информацията и да достигне до първоизточника ѝ, дори и когато оригиналното съдържание е написано на друг език.

Доверието в новините намалява, заяви Хачър-Мур. Акцентирайки върху текущото понижение на доверието в новините, той призна и значението на настоящите промени по отношение на медийното производство и медийната консумация.

Кристина Стоицова хвърли светлина върху еволюцията на журналистиката до нивото на днешната ѝ устойчивост. Тя напомни на аудиторията за прехода, който журналистите са направили от традиционните хартиени средства към цифровите полета, и също така подчерта иновативното използване на изкуствения интелект във Financial Times.

Освен това, Стоицова отбеляза, че влиянието на AI в журналистиката далеч не обхваща само създаването на съдържание, а и намира приложение в медийния маркетинг. Тя посочи, че Financial Times използва набор от AI инструменти предимно за целите на сегментацията на аудиторията. Това сегментиране е необходимо, за да могат да се обърнат към хората с конкретни маркетингови кампании. Този стратегически подход често води до това читателите да се регистрират на сайта за един месец неограничен достъп до медийно съдържание, като те биха могли да се абонират за по-дълъг период след изтичането на безплатния абонамент. Така AI помага на известното по целия свят финансово издание да направи точна сегментация на аудиторията и да адаптира маркетингови кампании с по-ефективно ангажиране на читателите.

Рюн Уайтребург подчерта, че в неговата организация журналистите използват изкуствения интелект, за да оптимизират повтарящи се работни задачи. Тези задачи, често извършвани ежедневно, се управляват ефективно с помощта на AI технологиите. Освен това организацията използва езикови модели, както и виртуален асистент, подобен на Alexa (който се нарича Layla), за да улесни още повече ежедневната работа.

Виле Юутилайнен, с изключително чувство за хумор, предостави примери от практиките на неговата сравнително малка организация, която е насочена към организирането на данни в структурирани форми. Той разкри, че винаги когато в качеството му на журналист е имал нова тема, по която да пише, най-напред е правил задълбочено търсене в Google, за да подсигури още повече прецизността на своята журналистическа работа.

Юутилайнен поддържа оптимистична гледна точка относно ефективността на работата в редакциите и нюзрумите. Когато модераторът Иван Георгиев го попита какъв тип млад журналист би наел, като му даде няколко възможни типа за избор, Юутилайнен пренебрегна предоставените опции и отговори категорично: „Някой, който е любопитен относно нещата“.

Това новаторско събитие успя да зададе тон за важната роля на изкуствения интелект в днешната и бъдещата журналистика. Проведено в столицата на България, София – очарователен хилядолетен град на различни цивилизации и епохи – конференцията „Нови хоризонти в журналистиката 2023 г.“ даде трибуна на десетки експерти и стотици професионалисти за дискусии относно това как изкуственият интелект и човешкият разум могат да работят заедно, за да променят журналистиката към по-добро. Но също така събитието провокира дълбоко осмисляне на неизбежните текущи и потенциални рискове от внедряването на изкуствения интелект в журналистиката и как тези рискове биха могли да бъдат предотвратени, значително намалени или поне отложени, докато стане възможно избягването на неблагоприятните последствия.

Дневният ред на на конференцията “Нови хоризонти в журналистиката 2023″ беше обогатен и с осъществяването на три работилници, посветени съответно на употребата на ChatGPT за новини, на скрития свят на големите езикови модели и на чудесния инструмент за журналисти и фактчекъри vera.ai. Всички те бяха проведени в деня след конференцията.

Снимки: Здравко Йончев

Повече информация за лекторите

КЕНЕТ КУКИЪР (Заместник изпълнителен редактор в The Economist)

Кенет Кукиър е заместник изпълнителен редактор и водещ на седмичния подкаст за технологии Babbage. Заедно с Виктор Майер-Шьонбергер, той е съавтор на бестселъра на New York Times „Big Data“, преведен на над 20 езика. Преди това Кен е бил редактор с ресор технологии в Wall Street Journal Asia в Хонконг и е работил в International Herald Tribune в Париж. През 2002-04 г. той е научен сътрудник в Harvard’s Kennedy School of Government. Кен е директор на борда на Chatham House (Кралския институт за международни отношения), член на Съвета за международни отношения и асоцииран сътрудник в Saïd Business School на Оксфордския университет. Последната му книга „Framers“ е посветена на темата за ментални модели и AI.

АБИ БЕРТИКС (Научен кореспондент в The Economist)

Аби Бертикс е научен кореспондент на The Economist. Тя се присъединява към екипа на изданието през 2022 г. и отразява подробно темата за изкуствения интелект и нововъзникващите технологии. Преди това е играла професионално волейбол в Гърция, правила е проучване като част от стипендия на Фулбрайт в Екатеринбург, Русия, и се е занимавала със софтуерно инженерство в Google. Тя притежава бакалавърска и магистърска степен по компютърни науки от Масачузетския технологичен институт.

МАРИНА ЦЕКОВА (Журналист и водещ в NOVA)

Марина Цекова е български телевизионен журналист и водещ на сутрешния уикенд блок „Събуди се” по NOVA. Вече 10 години работи като репортер, водещ на новини и продуцент. Преди да се присъедини към NOVA Broadcasting Group, тя е журналист в Deutsche Welle в Бон, БНР и сп. L`Europeo. Открива магията на телевизионната журналистика като стажант в журналистическото предаване „Панорама” на БНТ. Марина Цекова има бакалавърска и магистърска степен от FU Berlin и е стипендиант на програмата на World Press Institute в САЩ. Носителка на няколко награди.

КРИСТОФЪР БРЕНАН (Съосновател и главен продуктов ръководител на Overtone)

След като прави кариера като репортер, работи в над 10 държави за медии като BBC, France 24 и NY Daily News, Кристофър заменя писането за технологии със създаването им с Overtone. Той наблюдава разработването на езикови модели, които създават качествени данни за новините, както и създаването на продукти, позволяващи данните да бъдат използвани от редакциите и от хората, които анализират новините.

Д-Р ЛОРЪНС ДЕРИКС – Изследовател от Университета в Берген (Норвегия) и преподавател в Брюкселския свободен университет (ULB)

Д-р Лорънс Дерикс изследва технологиите за проверка на фактите в Университета в Берген (Норвегия). Освен това тя преподава мултимедии и журналистика на данните в Брюкселския свободен университет (ULB). Има професионален опит в журналистиката, журналистика на данните и технологична журналистика. Д-р Лорънс Дерикс е и магистър по наука и журналистика на информацията и комуникациите. Докторската ѝ дисертация се фокусира върху интегрирането на автоматизацията на новините в професионалната практика. Тя все още работи активно в областта на журналистиката като консултант по цифрова информация и обучител в Белгия и Африка.

Д-Р НИКОЛА КОНСТАНТИНОВ (Преподавател в INSAIT)

Д-р Никола Константинов е млад учен в INSAIT (Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии) към Софийския университет, където ръководи групата по машинно обучение. Неговите научни интереси са свързани с надеждния изкуствен интелект, с фокус върху предоставяне на математически гаранции за алгоритми за машинно обучение. Преди INSAIT Никола е постдокторант в Центъра по ИИ към Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, където работи под ръководството на проф. Мартин Вечев и проф. Фани Янг. Преди това е докторант в Института по наука и технологии в Австрия, с научен ръководител проф. Кристоф Ламперт.

Д-Р МАЯ КОЛЕВА (Директор „Изследвания и анализи“ в Commetric)

Мая Колева има над 15 години опит в сферата на професионалните медийни и комуникационни изследвания. Тя е директор „Изследвания и анализи“ в британската компания Commetric, а от пет години е също и член на международния борд на директорите на AMEC, индустриалната организация, представляваща сектора на комуникационните изследвания. Мая има опит като редактор на международни новини и е магистър по публични политики с фокус медийна регулация от Централноевропейския университет (Будапеща), както и доктор от ФЖМК. В сегашното си професионално битие Мая използва множество техники и инструменти, базирани на изкуствен и естествен интелект, за да търси отговорите на сложни изследователски въпроси, поставени от клиенти от сферите на връзките с обществеността и публичните комуникации.

ФИЛИП ХАТЧЪР-МУР (Журналист в BBC News Labs)

Филип е журналист с опит в компютърните науки. Той се присъединява към BBC News Labs през 2022 г. след повече от десетилетие като репортер и фотограф на свободна практика. Като такъв е отразявал широк спектър от истории по целия свят – от конфликти през избори до планинско овцевъдство. В продължение на пет години е базиран в Найроби, Кения. Преди да се захване с журналистиката, Филип е бил изследовател по управление на знанието в Университета в Шефилд и е работил три години за интернет компания във Франция. В News Labs той разработва проекти за въвеждане на иновации в редакциите. Тези иновации не просто улесняват журналистите, но и осигуряват по-пълноценно преживяване на тяхната публика.

АЛЕСАНДРО АЛВИАНИ (Продуктов ръководител за обработка на естествени езици в Ippen Digital)

Алесандро Алвиани е продуктов ръководител на обработването на естествени езици в Ippen Digital в Германия. Той ръководи екип, посветен на разработването и изграждането на генеративни AI редакторски инструменти. Като стипендиант в програмата JournalismAI за 2022 г., работи с колеги от The Times of London за разработване на инструмент и методология, които да подпомагат журналистите при проследяването на манипулирани журналистически истории, особено на разпространявани от държавните медии. Преди да се присъедини към Ippen, Алесандро работи като редакционен координатор в Microsoft News Hub в Берлин, а преди това прекарва около седем години като кореспондент на италианския вестник La Stampa в Германия. Следи отблизо темата за AI в журналистиката от 2020 г.

ВИЛЕ ЮУТИЛАЙНЕН (Ръководител на отдела за изследвания, базирани на данни, в Yle News Labs)

Виле Юутилайнен ръководи екип, който работи с бази данни и изчислителни методи, използвани за целите на журналистически разследвания във Финландската радио и телевизионна компания (Yle).

 

 

ВЕНИША МЕНЗИЕС (Журналист в The Times и Sunday Times)

Вениша Мензиес е старши журналист с фокус върху работата с данни във вестниците The Times и Sunday Times и е специализирана във визуалните истории. Тя е финалист за наградите на Amnesty Media Awards с репортажа си за домашното робство във Великобритания. Миналата година, докато е стипендиант в програмата за журналистика на LSE, тя разработва прототип на инструмент за откриване на журналистически материали, които имат близки до пропагандата характеристики и са разпространявани предимно от държавните медии.

РЮН УАЙТРЕБЪРГ (Редактор на данни за Data Journalism Lab във в. iTromsø)

Рюн Уайтребърг е редактор на данни за Data Journalism Lab във вестник iTromsø, където използва изкуствен интелект за създаване на разследващи материали и разработва редакторски инструменти за местни вестници в Polaris Media Group. Преди това той е бил награждаван репортер в разследващия отдел „Brennpunkt“ на Норвежката радио и телевизионна корпорация (NRK) и е помогнал за създаването на отдела за базирана на данни журналистика в националния бизнес ежедневник Dagens Næringsliv. Рюн преподава трансгранична разследваща журналистика, базирана на работа с данни, в норвежки университети и е член на консултативния съвет за изкуствен интелект в медийната компания Polaris.

АДЕМОЛА БЕЛО (Редактор в The New York Times)

Адемола Бело е редактор в екипа за развитие и поддръжка на нюзрума в The New York Times. Базиран е в Лондон, а работата му включва обучение, развитие и трансформация на редакцията чрез сътрудничество с продуктовите екипи. Преди да се присъедини към NYT, той е работил като журналист, занимаващ се с данни, в The Times и Sunday Times и като специалист по данни за държавната администрация на Обединеното кралство. През 2022 г. участва в програмата JournalismAI Fellowship в сътрудничество с колеги от The Times и Ippen Media и участва в създаването на прототип за инструмент и методология, които подпомагат журналистите при проследяването на манипулирани журналистически материали, особено разпространявани от държавните медии.

ИВАН ГЕОРГИЕВ (Журналист в bTV)

Иван Георгиев е водещ на новините и репортер в bTV през последните осемнадесет години. Като журналист, работещ на терен, той е отразявал водещи международни и регионални събития. Става стипендиант на World Press Institute Fellowship през 2012 г. Автор е на множество телевизионни документални филми.

 

Д-Р ДАРИНА САРЕЛСКА (Преподавател по журналистика и комуникации в Американския университет в България)

Д-р Дарина Сарелска е преподавател по журналистика и комуникации в Американския университет в България, където води курсове по Digital Storytelling, медийна грамотност и MoJo (журналистика с мобилен телефон). Преподавала е журналистика в Университета на Западен Илинойс и Университета в Тенеси, САЩ. Доктор по медии и комуникации от Университета в Тенеси. Зад гърба си има близо 20 години опит в двете най-големи телевизии в България. Била е продуцент на бТВ Новините (2003–2013) и директор „Новини“ в Нова ТВ (2013–2017). Изследва теми като медийна грамотност, дезинформация, журналистическа етика и свобода на словото.

КРИСТИНА СТОИЦОВА (Ръководител Data Science във Financial Times)

Кристина Стоицова е технологичен експерт с над 20 години опит в разработката на продукти, предоставянето на професионални услуги и обработката на данни. Тя е завършила компютърни науки, има магистърска степен по електронен бизнес и магистърска степен по бизнес администрация от Виенския университет по икономика и бизнес. В последните четири години тя помага на Financial Times да развие бизнес модела си, базиран на абонамент. В момента ръководи Data Science екипа във FT.

ДАВИД ДЖАМБАЗОВ (Senior Data Scientist във Financial Times)

Давид Джамбазов е Senior Data Scientist в Data Science екипа на FT. Завършил е физика и Data Science в Калифорнийския технологичен институт (Калтек) и Калифорнийския университет – Бъркли. Кариерата му преминава от „Уол Стрийт“ като трейдър, през улиците на Ню Йорк като директор продукция на игрални филми, до Донбас в Украйна като журналист и документален кинорежисьор. Откакто се е насочил към кариера в Data Science, фокусът му е върху проекти, свързани с NLP, сензорни технологии и машинно самообучение.

ВАЛЕНТИН ПОРСЕЛИНИ (Софтуерен инженер, Агенция „Франс прес“ Медиалаб)

Валентин Порселини е софтуерен инженер в AFP Medialab – малък мултидисциплинарен екип, който се занимава с насърчаване на иновациите в Агенция „Франс прес”. Той проектира и поддържа инструменти за проверка на факти, включително плъгина за проверка InVID-WeVerify. Част е от финансирания от ЕС проект vera.ai (veraai.eu).