Никола Тулечки е експерт по данни в  Онтотекст от 2017-а година. Преди това прави докторантура във Тулуза (Франция) върху приложенията  на автоматична обработка на езика на доклади за инциденти в авиацията. В Онтотекст Никола работи по разнообразни научноизследователски проекти, където основно се занимава със семантично моделиране на данни. В по-общ план, Никола се интересува от свързани отворени данни, както от структурна гледна точка, така и от гледна точка на тяхната обществена значимост. На 9 март той ще изнесе онлайн лекцията „Дезинформация и пропаганда в социалните мрежи: механизми, играчи, жертви”, организирана от АЕЖ-България в рамките на инициативата “Дни на медийната грамотност”. Можете да се запишете за събитието тук.

Господин Тулечки, кои са основните източници на дезинформация в социалните мрежи? 

Социалните мрежи се оказаха изключително плодородна среда за всякакви видове дезинформация и пропаганда. Причините са много, сложни са,  а  този феномен и най-вече мащабите му изненадаха дори и самите създатели на въпросните платформи. Самата технология, която стои зад социалната мрежа, е така създадена, че да ни подава съдържание, което да ни задържи вниманието за максимално дълго време.  За много голяма част от хората това е съдържание, което предизвиква някаква емоция – трах, изненада,  или най-вече конфронтация с някой друг потребител.  В този ред на мисли, източникът на дезинформация сме  самите ние и нашите предразсъдъци. По-интересното (и опасното) обаче е как определени играчи са се научили да експлоатират тази среда в името на определена цел, било то финансова – просто привличане на трафик – или политическа, като манипулация на общественото мнение или всяване на смут и конфузия.        

 

Има ли задкулисие зад троловете? И ако да, какво е то? 

Ако под „тролски профил“ имаме предвид изкуствено създаден профил само с целта да усилва даден сигнал в социалните мрежи, то отговорът е „да“. Тези практики съществуват и се използват от разнообразни играчи, които в крайна сметка, продават достъп до вниманието на хората. Това си е вече вид маркетинг, в който агенцията специализира в тази нова среда. Вместо на билборд, вашето послание ще се появи на екрана на определен брой хора. Друг вид активност са профили, които да всяват смут в „противниковата“ активност. Eдна такава сравнително аматьорска организация беше наскоро разконспирирана от активистите на една политическа партия и доста убедително свързана с кампанията на друга.     

 

По какви признаци може да бъде разпознат тролски профил? 

Като цяло, собствениците им не се стараят много да ги поддържат. Слагат някаква стокова снимка или картинка, споделят на стената си баналности от типа на мотивационни или патриотични послания и основно пишат под постовете на други хора и/или в определени групи. Там вече активността е много еднотипна. По-чевръстите тролове знаят как да провокират и да влязат в спор с нормални потребители. По този начин тяхното съобщение ще бъде избутано най-отгоре под някой пост и ще бъде видяно от най-много хора. Затова едно от златните правила е „не храни троловете“.

 

Има ли тролове, които се представят с реалната си самоличност? 

Има! И те са най-ценните. Можем да ги наречем „активисти“, „фанатици“ или, както другарят Ленин преди повече от 100 години, „полезни идиоти“. Те са мечтата на всеки уважаващ себе си пропагандчик. В крайна сметка, стремежът е да се изфабрикува посланието, че то да убеди хората дълбоко в душите им и да се превърне в тяхната кауза. Тогава мисията е изпълнена. Тогава изчезва нуждата от поддържане на мрежа от фалшиви профили и хората доброволно се превръщат в усилватели на нашите думи. За съжаление, алгоритъмът, който избира съдържанието, е много добър в засичането на емоция и съответно се превръща в съучастник на такъв тип радикализация. Пандемията ни даде множество примери в тази посока. Всички имаме по един приятел, който по пет пъти на ден се кара със случайни хора и твърди, че COVID-19 не съществува, и по един друг, за когото всякакви противоепидемични мерки са недостатъчни и ако излезеш навън си на практика лично отговорен за геноцид. 

 

Успяват ли медиите в България да противодействат на дезинформацията адекватно и ефективно? 

Не само не противодействат, но по-голямата част от медиите в България са съзнателни съучастници в проблема. Тези, за които част от изискванията към даден материал е той да е истина, се броят на пръсти. Всички останали са просто фабрики за съдържание, част от което неизбежно са целеви лъжи и манипулации.   

 

Има ли хора, които работят това да разпространяват пропаганда в социалните мрежи? 

Разбира се. В момента има няколко десетки сайта, чиято единствена цел е да генерират невярно съдържание на български, за  да бъде споделяно в социалните мрежи. Някои публикации даже нямат текст, а само картинка и гръмко заглавие. Зад тях неизбежно стои труда на хора. Също така, част от механизмите за разпространение са да се поддържат групи и Фейсбук страници, в който да се споделят въпросните постове. За това също трябва някой редовно да полага усилия.  Последно, както вече споменах, фалшиви профили се използват координирано за да изпълняват дадено задание, като например да споделят опорни точки или да спорят с определени личности. Доколко зад всеки един седи отделен човек, или профилите се управляват вкупом не мога да кажа, но и при двете положения там потъва ресурс, който надали е безплатен.      

 

Използват ли правителства  социалните мрежи за пропаганда в техен интерес? 

Със сигурност ги използват. В българския Фейсбук, например, в момента има голямо количество и много разнообразна проруска активност. Тя варира от съвсем официална такава, като например българската Фейсбук страница на „Росатом“, до множество сенчести русофилски групи и страници, споделящи материали за величието на президента Путин, за стопроцентовата ефикасност на руската ваксина против COVID-19, за това как англичаните крадат златото на България и го изнасят и как и защо трябва веднага да излезем от НАТО. Доколко тази активност е пряко свързана с правителството на Русия е трудно да се каже и още по-трудно да се докаже, но все пак, някой полага постоянно усилие да произвежда съдържание. Все някак то трябва да бъде обосновано.  Например, наскоро покрай националния празник на България от тези групи и страници се четеше един специфичен прочит на историята, фокусиран върху алтруистичната саможертва на руските войници в името на братството и дружбата на народите. Тези материали после се споделят органично във Фейсбук и подчертават въпросния наратив.Също следя и няколко страници с официална севернокорейска пропаганда. Съмнявам се в ефикасността им, но възхвалата на подвизите на другаря Ким определено ме забавлява.   

 

А екстремистки организации?  Използват ли екстремистки организации социалните мрежи за вербуване на последователи? 

В Българската среда нямам наблюдения за пропаганда от екстремистки организации.  Преди време във Франция обаче имаше няколко случая на набиране на доброволци от „ислямска държава“ през социалните мрежи. Всъщност, за мен е много по-интересно (и ужасяващо) как социалните мрежи създават екстремизъм, без да е нужна да има каквато и да е организация. Такъв беше случая с обезглавения учител по история в Париж преди няколко месеца. Разследването показва, че с действията си жертвата е ядосала много хора, които са намирали действията му за светотатство. Последвали са призиви за физическа саморазправа, които в рамките на няколко дни усилено са се споделяли в мюсюлмански Фейсбук групи. Това само по себе е често срещано. Под всеки втори спор за паркиране във софийските квартални групи има по един индивид, който иска да чупи ръце, ребра и да избива зъби. Ужасяващото в случая с парижкият инцидент е как  критична маса от такива призиви стигат до извършителя, който изцяло на своя глава решава, че е негов дълг да ги изпълни за да защити честта на вярата си.  

 

*АЕЖ-България препубликува интервюто от Offnews.bg с редакторски промени.