Как медийната свобода би могла да се обективира и да бъде измерена? Какъв е принципът, по който международни и регионални организации успяват чрез количествени и качествени показатели да представят глобална картина не само върху проблемите на медиите, но и върху демократичните свободи и процеси в отделни държави и региони?
Тези отговори търси журналистът и член на УС на АЕЖ-България, д-р Илия Вълков, срaвнявайки методологиите на най-известните индекси за медийна свобода с тази на специализираното изследване на АЕЖ-България. (Петото поредно проучване с мото „Журналистика без маски“ беше представено през октомври 2020 г., а автор на последните три издания е именно Илия Вълков.) Международните индекси, които попадат във фокуса на сравнителния анализ, са проучването на американските организации Freedom House и International Research & Exchanges Board (IREX), базираната във Франция „Репортери без граници“ (Reporters sans frontières), Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF), финансиран от Европейската комисия.
Целта на публикацията „Методологиите за измерване на медийната свобода. Българският случай“, която e публикувана на английски език в Годишника на УНСС за 2020 г., е да се очертаят различните подходи в измерването на медийната свобода, използваните инструменти, социални, политически и икономически фактори, които имат влияние върху нея, както и българската перспектива в индексите на различните организации.
В България, а и в много други държави, класациите, които извеждат тези организации, и изводите в техните доклади, пораждат остра обществена полемика, а често пъти и съмнения в тяхната обективност. Като пример може да се посочи 111-ото място на България в индекса на „Репортери без граници“, което се е превърнало в крилата фраза за упадъка на медийната среда в страната. Обобщенията от тези доклади се използват за критика към управляващите, а политическите елити пък се опитват да ги неглижират, обвинявайки неправителствения сектор в спекулации и пристрастност.
Методологиите за измерване на медийната свобода. Българският случай
Оттук произтича и работната хипотеза, че причината за радикализацията в интерпретирането на тези доклади е и заради недоброто познаване на въпросните организации, а именно техния исторически бекграунд; къде са централите им; как се финансират; каква е специализацията им в медийните изследвания; какъв е обхватът им на действие – регионален, глобален, какъв е и начинът (методологията), по който те събират и обработват чрез качествени и количествени методи информацията за своите доклади и индекси за свободата на словото; има ли слаби места методологията им на работа.
Индексите и докладите за медийната свобода създават и сериозни политически дебати в отделни държави – защо една страна е пред друга; пораждат се съмнения за необективност и предубеденост. А и не на последно място – създават се измамни впечатления за опити за дискредитиране на политическия естаблишмънт. Правителства и авторитарни режими виждат в тези доклади критика към начина на управление, а опозицията ги използва, за да атакува политическото статукво.
На този фон обаче е показателно, че различни и независими една от друга международни организации поставят България сред страните с несвободни медии, „частично свободни“ или със сериозни проблеми в медийната среда, достъпа до информация и качеството на журналистиката.
Всяка една международна организация има силни и слаби страни в своята методология, но и характерна специализация – Freedom House разглежда проблема пред свободата на медиите като част от по-голямото си проучване за демократичните свободи. „Репортери без граници“ са силно фокусирани върху журналистическата професионална общност и изнасят на преден план случаите на агресия и натиск върху журналисти. IREX показва картина за това как се развива медийна среда в географския и политически регион на съответната държава, а CMPF очертава рисковете пред медийния плурализъм в европейската общност. Проучванията на АЕЖ-България пък имат сериозна представителност в своята специализирана анкета, но и тя не е достатъчна, за да се даде пълна картина на проблемите в българската медийна среда.
Сред най-важните изводи на анализа е, че тези доклади и индекси са важен инструмент за оказване на натиск върху правителства и властови центрове, които погазват свободното слово, оказват репресии върху журналисти и критични медии. Те се използват и като силен аргумент за предприемане на либерални законодателни мерки или намаляване на свръхрегулацията, създават гаранция за работещ медиен плурализъм. И не на последно място, могат да бъдат използвани като важен ориентир за донорски организации – правителствени и неправителствени, които подпомагат развитието на медийната страна в държави с „упадък на демокрацията“.
Пълния текст на анализа можете да свалите оттук.
