От 2006 г. италианската неправителствена организация Ossigeno per l’Informazione („Кислород за информация“) документира подробно над 3000 проверени случая на заплахи върху журналисти в Италия.

Много от тези случаи могат да бъдат предотвратени чрез по-добро законодателство и по-добро прилагане на съществуващите закони. От няколко години се обещават подобрения на суровите италиански закони за клевета и набедяване, които често се използват срещу журналисти. За съжаление обаче липсва политическа воля и ситуацията трудно ще се промени, защото тези сериозни проблеми все още не са обект на истински обществен дебат и избирателите не знаят за тях или не се интересуват.

Италия представлява сериозен случай на завладяване на медиите по няколко различни начина.

На първо място, налице е сериозен конфликт на интереси, тъй като водещи италиански политици имат директен бизнес с медии и издателска дейност, като упражняват пряк контрол върху тях. Този проблем стана международно известен още преди 20 години, когато Силвио Берлускони стана министър-председател на Италия и заемаше този пост в продължение на около 10 години. Неговата медийна империя включваше голяма част от пазара на частни телевизии, както и списания и национален вестник (Il Giornale, собственост на брат му). Премиерът упражняваше господстващ контрол и върху основните канали на обществения телевизионен оператор RAI.

Берлускони злоупотребяваше с този изключителен контрол над италианската медийна сцена, за да определя до голяма степен новинарския дневен ред. В частност, той успя да гарантира, че италианските избиратели никога няма да чуят от медиите пълната хронология на множеството наказателни дела, заведени от италианските прокурори срещу него, включващи обвинения за секс с непълнолетни момичета, корупция и укриване на данъци в големи мащаби. През 2001 г. Лондонското списание The Economist отрази подробно известните факти за предполагаеми неправомерни действия със заглавие на корицата „Защо Силвио Берлускони е неспособен да управлява Италия“. Г-н Берлускони заведе дело срещу медията и загуби. В крайна сметка му се наложи да полага общественополезен труд, но никога не беше изпратен в затвора. Много от обвиненията отпаднаха поради давност или делата продължават без резултат.

Организираната престъпност – мафията – също упражнява мощен контрол върху работата на медиите, както е добре документирано от експерти. И това влияние днес се увеличава поради икономическата криза и тежките трудности в медийния и издателския сектор. По този въпрос Ossigeno заедно със своите международни партньори от Европейския център за свобода на печата и медиите (ECPMF) публикува доклад със заглавие „Много мафия, малко новини“ .

Зловещото влияние на мафията се проявява по различни начини. Първо, това означава, че не се съобщава за систематичния натиск и заплахи срещу медиите. Второ, множество важни новини, които представляват очевиден обществен интерес, са практически цензурирани. Трето, високото ниво на сплашване и заплахи, насочени както към големите медии, така и към малки, и към всички журналисти, които се стремят да вършат своята работа коректно, означава, че журналистите, осмеляващи се да публикуват информация, нежелана за силните на деня и за престъпниците, са принудени да живеят в безпокойство и страх от насилие.

Ситуацията наистина е драматична. През последните няколко години 20 журналисти трябваше да бъдат пазени денонощно от полицията заради смъртни заплахи. В момента около 167 други журналисти получават по-ниско ниво на полицейска защита. Стотици други също са изложени на риск, но изобщо нямат защита и често се чувстват изолирани и беззащитни. Трябва да се помни, че мафията извършва своя доходоносен бизнес със съучастието на политици и бизнесмени. Най-лошият натиск, разбира се, са физическите заплахи, сплашването и репресиите, които засягат много италиански вестници, както и злонамерените и фалшиви дела за клевета с искания за огромни обезщетения за „увреждане на доброто име“. В Италия това е истински бич поради наказателното законодателство, което поставя медийните оператори в неравностойно положение.

Целия анализ на Алберто Спампинато, президент на Oxygen for Information, може да прочетете (на английски) тук.