Как цената на климатичната криза стига до трапезата

Екстремното време повишава себестойността на земеделската продукция и променя пазара на храните

Десислава Лещарска

Рязкото застудяване и предупрежденията на синоптиците за сняг и градушки в началото на май отново изправиха на нокти земеделските производители у нас. За тях този пореден климатичен шок идва на фона на две изключително тежки години, през които внезапни пролетни слани и летни бури съсипаха плодовата реколта на много стопанства почти 100%.

За хората, които произвеждат храната ни, климатичните промени не са абстрактна прогноза. Те са суровата реалност, която се измерва в екстремни горещини, непредвидими валежи и продължителни суши, които пренаписват правилата на българското земеделие. За да разберем как тази трансформация променя храната в чиниите ни, влизаме в стопанствата на трима производители: Марк, Екатерина и Георги, които разказват от първо лице как се оцелява, когато природата се обърне срещу теб.

Марк Цеков управлява едно от най-големите биостопанства у нас – „Яблена Натура“, край Ботевград. През 2025 г. пролетните слани причиняват 100% измръзване на отглежданите от него 3000 декара ябълки, вишни и круши. Въпреки че има сключени договори със световни брандове за биологични храни, той не може да им достави продукция. Започва всичко отначало: с нови инвестиции и надежда, че следващата година природата ще бъде по-милостива. Но климатът вече не е същият. Екстремни горещини, липса на цикличност при валежите и необичайни вредители превръщат производството на храна в хазарт.

Кризата се пренася надолу по веригата – когато реколтата е унищожена, предлагането на българска продукция драстично намалява, а стойността ѝ расте. Цените на пресните плодове и зеленчуци са се увеличили с над 20% за периода 2024/2025 (виж таблицата). Празнината на пазара често се запълва от евтин внос, който нерядко се етикетира като местен и се продава на спекулативно високи цени.

Оцеляването на българските фермери е застрашено и от растящите цени на горивата и торовете заради геополитическите сътресения, както и липсата на работна ръка. А когато удари слана или градушка, огромните инвестиции просто потъват.

За да разберем мащаба на проблема, не е нужно да четем доклади: числата се потвърждават от хората на полето. Марк Цеков, чието биостопанство „Яблена Натура“ разполага със собствена метеорологична станция, цитира точни данни. „От 2000 г. до 2010 г. температурите се увеличиха с около градус и половина. От 2010 г. досега има още над половин градус изменение, което означава, че минаваме все по-активно към субтропичен климат“, обяснява той.

От Сливенско Екатерина Александрова, която отглежда 30 декара зеленчуци и овошки в село Чокоба, потвърждава тенденцията: „Температурите, които преди десет години смятахме за екстремни, започват да стават нормални.“ На югозападната граница на страната, в Кресна, Георги Самарджиев от семейната ферма „Тета Рума“ също отчита трайно изместване към топлолюбиви култури. В неговото стопанство вече успешно растат турски и испански смокини, нарове и райска ябълка. „Напоследък наблюдавам, че в района виреят дори маслини, а тук никога не е имало маслинови насаждения“, споделя той.

Климатът в числа

Десетилетието 2011 – 2020 г. е най-топлото в световен мащаб, сочат данни на Световната метеорологична организация. Тази статистика се усеща и у нас: средногодишната температура в България е нараснала с 0.8ºC в периода 1991 – 2020 г., като през лятото скокът е с 1.5 до над 2 градуса в някои райони на страната, според НИМХ. Аграрният доклад на земеделското министерство за 2025 г. потвърждава тревожната тенденция, отчитайки екстремни горещини до 39-40°C през юни и август 2024 г., довели до топлинен стрес, болести по пшеницата и масово окапване на завръзите при зеленчуковите култури и трайните насаждения.

Но проблемът не е само в жегите. Фермерите са изправени пред тотална липса на предвидимост при валежите. Екатерина описва парадокса, при който резервоарите ѝ за дъждовна вода първо преливат от интензивни порои, а веднага след това настъпва тежка суша. „През юли, август, септември, понякога дори октомври не пада и капка дъжд“, отбелязва тя.

Паралелно с водния хаос друг голям бич са пролетните студове. Меките и кратки зими не позволяват на растенията да преминат през необходимата фаза на покой и закаляване. Това ги прави изключително уязвими към внезапните пролетни слани и към унищожителните градушки, каквито удариха районите на Ботевград, Сливен, Хасково и Ямбол през юни 2024 г.

„Измръзването на продукцията през 2025 г. ни върна в първи клас, обяснява Марк. Полагаме огромни усилия – обработка на почвата, резитба на дръвчетата, всичко това са разходи. Със или без продукция – трябва да се подготвим за следващата година. Де факто правим още една инвестиция.“
Екатерина също отчита нулеви добиви от черешите, сливите и прасковите си през изминалата година заради пролетните студове и градушки. „Зеленчуците можем да вкараме в парници, но при овошките сме изцяло зависими от природата, там нямам избор“, казва тя.

Как поскъпват продуктите

Три фермерски истории

Историите на тримата фермери идват от три различни ъгъла на България и от три различни модела на земеделие, но рисуват една и съща картина: климатът вече е променил правилата на играта, а оцеляването изисква бързи и нестандартни решения.

Стопанството на Георги Самарджиев „Тета Рума“ се намира между Кресна и с. Горна Брезница, в полупланински район в покрайнините на Малешевска планина. Семейството му обработва 20 декара, от които дванайсет са за плодове и зеленчуци, а останалите са млади овощни насаждения. След дълъг период като търговци на едро те избират пътя на чистото земеделие, продавайки директно през платформи като „Хранкооп“ и „БиоФерма“.

Според Георги към климатичните проблеми се добавя и натискът за извънсезонна продукция, който допълнително натоварва ресурсите и усложнява работата на стопаните. „Трябва малко да се стегнем и да си признаем: един продукт е сезонен. Лятото ще ядем домати и краставици, зимата ще ядем туршия. Не може да искаме във всеки момент всичко„, разсъждава Георги Самарджиев. За да се справи със сухите есени и намаляващите водни ресурси, стопанството е изградило резервоари за събиране и филтриране на вода, преминавайки изцяло към капково напояване, което драстично намалява разхищението.

В Сливенско Екатерина Александрова също е принудена да премести зеленчуковото си производство в оранжерии. Тя отглежда и овошки на площ около 30 декара, като стопанството ѝ е биосертифицирано. Биологичното производство обаче добавя свои собствени усложнения в условията на променлив климат. Хаотичните и интензивни валежи отмиват биопрепаратите много по-бързо, отколкото при конвенционалното земеделие. „Прасковите ми са най-засегнати. Препаратите бързо се измиват, не успявам да пръскам между дъждовете и растенията постоянно боледуват от гъбични заболявания и не дават плод“, описва тя. В резултат на това добивите ѝ са едва около 30% от тези на конвенционалните стопанства. Компенсацията за тези загуби идва чрез директния контакт с клиентите на фермерските пазари – модел, който ѝ позволява сама да определя справедлива цена за чистата си продукция, без да е зависима от прекупвачи.

В съвсем друг мащаб действа стопанството „Яблена Натура“ на Марк Цеков в полупланинското село Радотина, община Ботевград. В него се отглеждат 1000 дка вишни, 1400 дка ябълки и 600 дка круши – всичките биологично сертифицирани. Като главен секретар на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ той познава отлично голямата картина.

Жегите и сушата водят и до бум на вредители като черната златка. Тъй като в биопроизводството химическите препарати са забранени, фермерите са принудени да събират вредителите ръчно, което е изключително трудоемко.

Плодовете и зеленчуците формират едва 9.8% от крайната продукция на цялото българско селско стопанство. Тази структура дава много отговори защо инфраструктурата (напояване, противоградова защита) е насочена основно към зърното, защо България внася 70-80% от плодовете и зеленчуците и защо именно тези подсектори са най-уязвими при климатични шокове.

Добри практики

За да предпазят реколтата си, земеделските производители съчетават съвременни технологии с изпитани във времето методи, съобразявайки се с естествените природни цикли.
Част от адаптацията е свързана с преминаване към закрит тип производство. За Екатерина Александрова преместването на зеленчуците в оранжерии се е превърнало в необходимост, тъй като при настоящите атмосферни условия развитието на културите на открито е силно затруднено.

За да защити своите летни насаждения от киселинни дъждове и вятър, Георги Самарджиев използва полуотворени конструкции, които осигуряват едновременно сигурно покритие и добро проветрение.

В по-голям мащаб биостопанството на Марк Цеков разполага със собствена метеорологична станция и специализиран софтуер за прецизен мониторинг на гъбични спори и инсекти. „Измерванията потвърждават, че минаваме все по-активно към субтропичен климат“, цитира данни от станцията си Цеков. Въпреки наличието на високи технологии неговата философия се базира на дълбоко уважение към екосистемите: „Природата е изключително интелигентна и ние по-скоро гледаме да използваме тези цикли, които тя има, като разчитаме на нейните естествени еволюционни механизми.“

Тази концепция се прилага успешно на практика чрез методите на пермакултурата. В градините се засажда босилек за отблъскване на вредните насекоми, детелина за укрепване на горния почвен слой, а розите в началото на редовете служат като естествен и бърз индикатор за появата на листни въшки.

Вместо внедряване на нови хибриди стратегията за адаптация на стопанството включва завръщане към стари култури и традиционни сортове. По думите на Марк те притежават отлично изградена естествена имунна система, тъй като еволюционно вече са преминали през различни студове, заболявания и нападения от инсекти, което ги прави значително по-устойчиви от новите сортове.

Паралелно с това срещу пролетните слани фермерите разчитат на познати традиционни методи: паленето на мокра слама създава защитна димна завеса, която предпазва цветовете от измръзване. Срещу градушките пък се прилагат съвременни технологични алтернативи на държавните противоградови ракети, които според производителите често само намаляват мощността на бурята, без да я спират изцяло. Затова в стопанството се използват локални акустични оръдия, които излъчват звукови вибрации, за да разкъсат ледените молекули още преди образуването на суперклетката – гръмотевична буря с мощно въздушно течение.

Тези битки на терен показват, че българските фермери правят всичко по силите си, за да се адаптират към новата реалност. Но техните усилия няма да са достатъчни, ако ние като общество не променим отношението си към храната и хората, които я произвеждат, и ако не разберем по-добре последствията от климатичната криза и причините за нея.

Всички тези огромни инвестиции за оцеляване и адаптация – от оранжериите и резервоарите за вода до борбата с градушките и двойните разходи след измръзване на реколтата – неминуемо повишават себестойността на родната продукция. Затова, когато видим по-високите цени на пазара, трябва да осъзнаем, че те не са просто икономическа тенденция, а отразяват истинската цена на храната ни – тази, в която са калкулирани климатичният риск и тежката битка тя изобщо да стигне до трапезата ни.

Менюто ни след 30 години

След три десетилетия традиционната българска трапеза вероятно ще изглежда коренно различно, а култури като домат, пипер и патладжан ще се гледат предимно на закрито. Масови зърнени култури като царевицата, които вече търпят сериозни загуби от летните суши и топлинния стрес, вероятно ще отстъпят място на по-сухоустойчиви алтернативи. По-дългият вегетационен период обаче ще позволи отглеждането на втори култури след жътва, като например сорго като алтернатива на пшеницата.

В същото време климатичните промени ще обогатят менюто ни с нови, смятани доскоро за екзотични по нашите ширини, локални продукти. В южните части на страната вече успешно се отглеждат смокини, нарове, райска ябълка и дори цитруси и маслини, които в бъдеще имат потенциала да се превърнат в масови български насаждения.

// Капитал

Материалът е изготвен в рамките на конкурса „Журналистика и климат”, съвместна инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България и Европейската климатична фондация.