ЕС предприема нови стъпки в борбата с дезинформацията и нападенията срещу журналисти

311
Вера Йоурова (зам.-председателка на ЕК) и Отмар Лаходински (председател на АЕЖ).
Снимка: Ули Лаходински-Зомер

Анализ от Отмар Лаходински във връзка с новия План за действие за европейската демокрация на ЕС. На 3 декември заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова обяви мерки за борба с дезинформацията и нападенията срещу журналисти, представи нови правила за работа на онлайн платформите, обеща да подкрепи боледуващия медиен сектор и да направи повече за защита на медийния плурализъм. АЕЖ бе част от подготвителната работа със заинтересовани страни.

Отмар Лаходински, председател на международната Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ)

„Не искаме да създаваме министерство на истината“, заяви Вера Йоурова, заместник-председателка на Европейската комисия по европейските ценности и прозрачност, при представянето на новия План за действие за европейската демокрация на ЕС.

Европейците трябва да бъдат по-добре защитени от дезинформация, реч на омразата и атаки на чуждестранни сили, които се опитват да се намесят в изборите и демократичния живот на Европа. Това беше главната теза на Йоурова, която е родена в Чехия и израснала в комунистическия Източен блок.

Крайно време е Европа да започне да действа, за да гарантира основните права на своите граждани. Така нареченото микротаргетиране на отделни групи с цел въздействие върху избирателите чрез онлайн платформи (това, което направи Cambridge Analytica в САЩ и преди референдума за Брекзит през 2016 г.) ще бъде следено по-внимателно съгласно новите правила. В резултат на това съществуващият кодекс за поведение ще бъде допълнен от нов рамков документ за съвместна регулация. Той ще изисква платформи като Google, Facebook или Twitter да следват набор от критерии, които ще бъдат представени през следващата година. Досега платформите носеха отговорност единствено чрез саморегулация. От следващата година спазването на регулациите ще бъде контролирано от органи, създадени във всяка държава членка на ЕС.

За първи път ЕС ще отвърне на удара и ще бъде по-решен да възпрепятства чуждата намеса в неговите демократични процеси. Въпреки усилията да се сложи край на проникването им в европейското общество, фабриките за тролове от Русия и Китай продължават да разпространяват фалшива информация в много европейски страни. През март, след избухването на COVID-19, доклад от Брюксел предупреди, че се провежда руска дезинформационна кампания, която има за цел да задълбочи кризата в общественото здравеопазване на западните страни, по-специално чрез подкопаване на общественото доверие в националните здравни системи на страните от Западния алианс.

Преди пет години към Европейската служба за външна дейност бе учредена агенция с дузина служители, която има за цел да открива и изброява фалшиви новини от руски медии. Това обаче очевидно не беше достатъчно, за да ограничи влиянието им.

От своя страна Йоурова сега говори за „злонамерени действащи лица от чужбина“, към нито едно от което ЕС не може да остане пасивен поради факта, че доверието на гражданите в демократичните структури и вековните традиции на Западния свят може да бъде сериозно подкопано от тази чуждестранна намеса.

Йоурова специално спомена, че Русия и Китай са главните отговорни за нападението върху демократичния процес. Скорошни изследвания – т.е. експерти по екстремизъм в лондонския Институт за стратегически диалог, разкриха, че такива фабрики за тролове съществуват също в Молдова и Северна Македония. Във втората бяха открити множество платформи, работещи в полза на Доналд Тръмп, за които бе установено, че са процъфтяваща индустрия в обеднялата балканска страна.

Новият план за действие за европейската демокрация ще се концентрира върху три стълба:

  • Насърчаване на свободни и честни избори: Тук Комисията ще представи ново законодателство относно политическата реклама. Правилата за финансиране на партиите ще бъдат ревизирани скоро, а киберсигурността на изборите ще бъде подобрена.
  • Укрепване на медийната свобода и плурализъм: Тъй като в няколко държави членки се увеличават физическите и онлайн заплахи и нападения срещу журналисти, през 2021 г. Комисията ще предложи препоръка за безопасността на журналистите. По същия начин ще бъде ограничена злоупотребата със съдебни дела срещу критични гласове на гражданското общество (SLAPP). Йоурова отбеляза, че по време на мисията си в Малта е научила за над 40 дела, образувани срещу разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше убита през 2017 г. в кола бомба. През тази година са регистрирани 140 нападения срещу журналисти, отразяващи протести, в 11 страни от ЕС. Комисията предвижда и допълнителни мерки за гарантиране на медиен плурализъм и засилване на прозрачността по отношение на собствеността на медиите и държавната реклама. Йоурова обяви, че части от фонда за възстановяване от COVID-19 трябва да бъдат предоставени на медийния сектор, който страда от рязък спад на рекламите и тиражите в резултат от пандемията.
  • Противодействие на дезинформацията: Онлайн платформите ще трябва да следват рамка от задължения и отчетност в съответствие с дейностите в областта на цифровите услуги. Съществуващият набор от инструменти на ЕС за противодействие на чуждестранни намеси ще бъде допълнен с нови инструменти, позволяващи налагане на финансови санкцци върху извършителите. Досега за противниците на Европа беше относително лесно и евтино да извършват своята дейност в страните от ЕС. Попитана за обхвата на санкциите срещу чужди държави, които нарушават правилата на ЕС относно демокрацията и правата на човека, Йоурова каза, че въпросът ще бъде обсъден през следващата година.

Планът за действие за европейската демокрация ще бъде съставен заедно с новия механизъм за върховенство на закона на ЕС. Последният предвижда ежегоден диалог между Комисията, Съвета и Европейския парламент заедно с държавите членки, както и с националните парламенти, гражданското общество и други заинтересовани страни относно върховенството на закона. Европейската демокрация следва да бъде адаптирана към предизвикателствата на дигиталната ера.

Както показа новият конфликт с Унгария и Полша за връзката между върховенството на закона и фондовете на ЕС, Европейският съюз трябва да остане твърд в защитата на основните си ценности. Йоурова заяви ясно – медийният плурализъм остава важен стълб на демокрацията.

Европейската комисия изглежда готова да действа срещу всеки представител на чужда или европейска държава, който се опитва да наложи волята си върху гражданите с помощта на дезинформация, фалшиви новини или чрез намаляване на ролята на независимите медии.

На 3 декември борбата едва започна, но още стъпки са необходими за защита на демокрацията и върховенството на закона сред всички държави членки на ЕС.

Статията е публикувана на 4 декември 2020 г. в New Europe.