На 27 февруари Европейският парламент успешно гласува текста на директива за защита на публично участващи лица от неоснователни и злоупотребяващи съдебни производства (дела шамари). Директивата стана известна също и като „Закона Дафне“, тъй като е резултат от дългогодишна битка за справедливост на семейството на убитата през 2017 г. малтийска разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция.

Целта на директивата е да елиминира пречките пред съдебните системи на държавите членки да гарантират свободата на словото, изразяването на мнение, осведомяването, сдружаването и справедливия съдебен процес.

Продължителният процес при SLAPP делата (съкращение от „стратегически дела срещу публично участие“) засяга особено журналистите, поставени на предна линия в борбата за разкриване на истината, особено тази от обществен интерес. Делата шамари крият риск не само да подкопаят репутацията на журналистите, но също така и да ги изправят пред финансови затруднения. Времето, стресът и тази финансова тежест създават проблеми, които не могат да бъдат пренебрегнати.

Журналистическата общност се нуждае от здрава система, изградена върху мерки за защита, даващи възможност на журналистите необезпокоявано да изпълняват общественополезната си роля. Заглушаването на обществения дебат крие изключително висок риск от фундаментално потъпкване на правото на обществото да се информира – още повече, когато са замесени държавни интереси. Директивата цели да пребори злоупотребите с всички съдебни инструменти, използвани за поставяне на натиск върху журналистите. Той е особено голям, когато става въпрос за  журналистически разследвания в сфери като корупция, измами, присвояване, пране на пари, изнудване, принуда, сексуален тормоз, финансова и екологична престъпност.

Кой е защитен и в кои случаи?

В този смисъл Директивата борави с ясно дефиниран апарат от понятия. Под „публично участие“, в контекста на „публично активни лица“, следва да се разбира „изявление или извършване на всяка дейност от физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване и информация, свобода на изкуствата и науките или свобода на събранията и сдружаване, както и всяко подготвително или подпомагащо действие, засягащо въпрос от обществен интерес“.

От своя страна, засегнатите въпроси от обществен интерес са тези, които въздействат върху обществеността в особено голяма степен и привличат нейното внимание като:

1) основни права, обществено здраве, безопасност, околна среда или климат;
2) дейности на физическо или юридическо лице, което е публична фигура в обществения или частния сектор;
3) въпроси, които се разглеждат от законодателен, изпълнителен или съдебен орган;
4) твърдения за корупция, измама или друго престъпление или за административни нарушения във връзка с такива въпроси;
5) дейности, насочени към защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз, включително защитата на демократичните процеси срещу неправомерна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.

На тази основа директивата предоставя гаранции срещу „явно неоснователни“ гражданскоправни съдебни производства с трансграничен елемент, водени срещу физически и юридически лица поради общественото им участие във формите, описани по-горе. Явната неоснователност се разглежда като невъзможност за представяне на доказателства от страна на ищеца за поне вероятната основателност на едно образувано съдебно производство. Нещо повече, неоснователността органично е свързана с една злоупотреба на правото на иск.

Стандарти за отхвърляне

Директивата си поставя за цел да въведе стандарт за явно отхвърляне на всички искове, които са именно явно неоснователни, на възможно най-ранния етап от съдебното производство.

Проявленията на тази злоупотреба са в няколко насоки, като:

  • прекомерен размер на търсеното обезщетение;
  • завеждане на множество производства с цел злоупотреба с процесуални права, сплашване и тормоз върху ответника – публичен участник;
  • забавяне и недобросъвестно процесуално поведение с цел натиск върху насрещната страна.

Цитираният трансграничен елемент следва да се разбира като наличен във всички случаи, в които страните по делото пребивават в различни държави членки, като фактите по делото не сочат към една и съща държава членка.

Бързо произнасяне и допълнителни защити за засегнатите

Новият европейски закон допълнително поставя стандарт за бързо произнасяне по такива дела, вземайки предвид правото на справедлив съдебен процес и при преценка на всички доказателства по делото. Този максимално кратък срок може да бъде имплементиран посредством ясни времеви граници на развитие на тези дела. Стандартът за максимално ранно прекратяване на делата, при които е успешно установено наличието на „явно неоснователен“ иск, е именно един от ключовете към справяне със SLAPP делата.

Отделно от това съдилищата следва да изискват парична гаранция от SLAPP ищците, която да покрие разноските за процесуално представителство и понесени вреди. Това изискване не ограничава изискването за покриване на всички разноски и обезщетения по делото, следвайки общите правила. Ответниците по такива дела следва да имат гарантирано право да се ползват от трети лица – помагачи по тези дела, независимо физически или юридически лица.

Особено значение е придадено на правото на всички публично участващи лица да се информират за своите права, включително право на правна и финансова помощ. Внимание буди задължението на националните органи да събират данни на ежегодна база за броя на SLAPP делата и техните особености.

Допълнително впечатление прави изключването на всички административни и наказателни въпроси от полето на приложение на Директивата. Въпреки това, самата Директива поставя минимални стандарти за защита, които всяка държава членка може да надгради.

АЕЖ – България се надява приемането на текста на Директивата да даде нов тласък за справяне със SLAPP делата и съпътстващите ги злоупотреби. Осъзната е нуждата от задълбочаване на защитните мерки срещу недобросъвестно възползване от правото на иск в сферата. Естественият прогрес в тази борба изисква текстът на Директивата да залегне като основа за национална правна рамка, която да има приложение при липса на трансграничен елемент.