Коалицията за жените в журналистиката (CFWIJ) и долуподписаните девет национални и международни организации за защита на свободата на словото, сред които местната секция на Асоциацията на европейските журналисти, настояват за прекратяване на системното насилие срещу журналисти в Турция, особено от страна на полицията. Ужасяващо е рутинното въоръжаване на държавната машина, подпомагащо репресиите върху медиите в страна, която твърди, че е демократична. Превишаването на правата на полицията спрямо медиите е грубо нарушение на демократичните принципи и на турската Конституция. Призоваваме правителството на Ердоган да осигури ефективни мерки, които въздържат полицията от действия срещу журналисти и работещи в медиите.

Министерството на вътрешните работи в Турция не търси отговорност от полицията за това, че тя превишава правата си и не предотвратява посегателството срещу медиите, което предполага съучастие. Държавният орган наблюдава полицията и може лесно да се намеси, за да предотврати насилието срещу журналисти. Безразличието показва, че правителството активно одобрява и се възползва от посегателствата върху свободата на печата. CFWIJ подчертава, че жените журналисти носят тежестта на подобни държавни политики непропорционално. Ние, заедно с долуподписаните защитници на свободата на словото, призоваваме турските власти да гарантират, че ще предприемат ефективни мерки, които да позволят на журналистите да работят свободно и без заплаха за своята безопасност – от държавата или по друг начин.

Към 3 юни CFWIJ е документирала най-малко 27 случая на превишаване на правата на полицията спрямо журналисти през тази година. Жените, работещи в медии, са рутинна мишена на полицията. Те са подлагани на нападения със сълзотворен газ, удари с палки, словесно и физическо насилие, сексистки атаки, произволни задържания и други видове заплахи. Враждебното и агресивно отношение на полицията към журналистите проличава и от грубото отношение по време на полицейски акции и произволни „разпити“. През тази седмица полицейското насилие срещу журналисти се увеличи още повече, след като властите ограничиха публичните прояви в чест на деветата годишнина от антиправителствените протести в цялата страна, които започнаха в парка „Гези“ в Истанбул на 28 май 2013 г.

На 31 май 2022 г. най-малко шестима журналисти са били задържани от полицията в Истанбул, не са били освободени през цялата нощ и са били възпрепятствани да отразяват събитията на площад „Таксим“. Четири от тях са жени. Редакторките на Flash News Дилан Полат, Севда Доган и Дерин Айдогду, както и редакторката на Evrensel Daily Мелтем Акьол, са били задържани през нощта, бити и възпрепятствани да отразяват събитията на площад „Таксим“. Някои журналисти, включително най-малко четири жени, дори не са били допуснати да стигнат до мястото на събитието и са задържани, докато пътуват към него. Други служители на медиите, намиращи се на публичното събитие, са били подложени на нападение със сълзотворен газ и бутани от полицаи, докато полицията се е опитвала да разпръсне тълпата.

Описвайки моментите от задържането си пред Evrensel Daily, Мелтем каза, че полицаите са я били и са повредили оборудването й, включително фотоапарата, завързан на врата ѝ. Когато Мелтем казала, че е журналистка, полицай отговорил „Не си моя журналистка“. Друг полицай заплашил Мелтем и казал „Ще ви покажем журналистика“. Мелтем споделя същото във видео, което публикува в Twitter.

Подобни инциденти са се случили и на други публични места в цялата страна при провеждането на събития, отбелязващи протестите от 2013 г., които продължиха повече от месец и оставиха десетки убити и хиляди ранени. На следващия ден две журналистки са били възпрепятствани да заснемат обществено събиране в Анкара, отбелязващо убийството на протестиращия Етем Саръсулюк през 2013 г. На журналистките умишлено е било попречено да документират употребата на прекомерна сила от полицията за разпръскване на демонстрантите. Въпреки че са показали своите прескарти, те не са били допуснати до мястото.

Журналистите в Турция често стават мишена на полицията, докато работят на терен, а по-късно са подлагани на мъчителен правен тормоз чрез разследвания и съдебни процеси, при което процесът служи като наказание. Само през тази година CFWIJ е документирала 9 нови случая и 37 продължаващи случая на журналистки, изправени пред тежки наказателни обвинения за свои репортажи от обществен интерес. Воденото на необосновани съдебни дела, предназначени да изчерпят финансовите и правни ресурси на ответника, или SLAPP, често се използва спрямо журналисти, които съобщават новини, неблагоприятни за висшестоящите от правителството или други влиятелни фигури.

В момента в турския парламент е внесен законопроект, за който се твърди, че има за цел да се бори с „фалшивите новини“. Законопроектът бе подложен на множество критики, че позволява по-нататъшно разширяване на и без това противоречивия контрол на правителството върху интернет и медиите. Той също така поставя под въпрос възможностите за акредитация на пресата чрез разрешения от Дирекцията за комуникации. Ако бъде приет, законът би могъл да позволи на правителството да ограничи допълнително журналистическата дейност. CFWIJ и долуподписаните организации заявяват силно протеста си срещу този законопроект. Призоваваме турския законодател да гарантира, че законът зачита правата на независимата преса, както е утвърдено Конституцията на страната.

CFWIJ и долуподписаните организации подчертават, че жените журналисти в Турция не се чувстват в безопасност. Те са тормозени, докато извършват работата си, в своите домове и на работните си места. Мишена стават и медиите, критични към правителството. За журналистите е изключително трудно да вършат работата си, докато са изправени пред полицейско насилие, неоправдани нападения, физически и правен тормоз и задържания. Властите трябва да позволят на независимата преса да върши своята работа и да държи силните на деня под отговорност.

Каним всички да се присъединят към нашата кампания и да ни помогнат да подкрепим жените журналисти. Присъединете се към нашия призив към турското правителство да каже „стига“ на репресиите, полицейските престъпления и злоупотребата със закона с цел заглушаване на журналистите. Работа на независимата преса е да говори истината на властта и да я държи под отговорност. Никоя демокрация не може да процъфтява без това и никоя страна не може да се надява на напредък, ако свободата на словото и свободата на медиите са грубо нарушени по този начин. Ние изискваме от турските власти да гарантират, че журналистите могат да работят свободно и безопасно без намеса на правителството или отмъщение.

Научете повече за нарушенията срещу журналистки в Турция

Подписи:

The Coalition For Women In Journalism (CFWIJ)

Avrupa Gazeteciler Birliği Türkiye Temsilciliği / Association of European Journalists (AEJ) Turkey Representative

Parlamento Muhabirleri Derneği / Parliamentary Correspondents’ Association

European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF)

South East Europe Media Organisation (SEEMO)

International Press Institute (IPI)

Haber-Sen / Media Communication and Postal Employees Union

Türkiye Gazeteciler Sendikası (TGS) Ankara Şubesi / Journalists’ Union of Turkey (TGS) Ankara Branch

Çağdaş Gazeteciler Derneği (ÇGD) / Progressive Journalists Association (ÇGD)

Disk Basın-İş / Turkish Press, Broadcasting and Printer Workers’ Union