Уилям Хорсли, представител на АЕЖ за свободата на медиите

Нобеловата награда за мир, присъдена от Норвежкия Нобелов комитет на Дмитрий Муратов, главен редактор на в. „Новая газета“ в Русия, и на Мария Реса, съосновател и редактор на разследващата медия Rappler във Филипините, отличава тяхната смела борба за свободата на изразяване.

Това е нещо повече от почетен знак за тези Нобелови лауреати и нещо повече от така необходимата парична премия в размер на над 1 млн. долара. Предоставяйки им тази изключителна чест, Нобеловият комитет се обръща към съвестта на света. Той насочва вниманието на обществеността към нуждата от вземане на спешни и ефективни мерки за преобръщане на онова, което нарича неблагоприятни условия за демокрацията и свободата на медиите днес.

Могат ли наградите да подпомогнат каузата на независимата журналистика по практически начини? Да, могат – като повишат политическата цена за репресивните правителства, които нападат критични журналисти, за да заглушат инакомислието и да прикрият корупцията и злоупотребите с власт. Нобеловият комитет говори от името на най-мощния съд в света – този на информираното обществено мнение. Автократичните правителства трябва да се вслушат и да си вземат бележка.

Трагично е, че най-смелите журналисти твърде често стават мъченици за каузата на медийната свобода и жертви на умишлени убийства: Анна Политковская, Джамал Хашоги и Дафне Каруана Галиция. Присъждането на наградата за 2021 г. на Дмитрий Муратов и Мария Реса ги прави „представители на всички журналисти, които отстояват този идеал“ за свободата на изразяване.

Това потвърждава решаващата роля на независимата и базирана на факти журналистика, която защитава обществата от злоупотреба с власт, лъжи и военна пропаганда. Присъждането на наградата изпраща послание до света, че свободата на изразяване и свободата на информацията са необходими както за опазване живота и работата на журналистите, така и за гарантиране на онова, което Нобеловият комитет нарича „информирана общественост“. И двете са предпоставки демокрацията да оцелее и да се развива.

Съобщението от Осло, освен повод за новинарски заглавия, е предупреждение за много по-мрачна реалност. Голяма част от света преживява пандемия от целенасочено насилие, съчетано с превземане на медии. Все по-често, във всички части на света, правителствата и други мощни политически и бизнес интереси доминират, контролират или притежават пряко влиятелни медии и се стремят да експлоатират този контрол, за да сплашват, да атакуват съдебно и да заглушават независими журналисти и други източници на инакомислие.

Голям брой журналисти са принудени да напуснат родните си страни или да напуснат професията. Мнозина други отстъпват пред натиска (включващ заплахи и примамки), съгласявайки се да работят за медии, които самоцензурират собствените си материали.

Ето още едно силно послание, което следва да чуят десетките руски журналисти, приели лъскави медали от президента Путин за своето съдействие и съучастие във военното присъединяване на Крим; армиите от тролове, които вземат пари от диктатори, за да очернят и заплашват журналисти като Мария Реса; държавните служители, прокурори и съдии, чието съучастие прави възможно онова, което ЮНЕСКО определи като широко разпространена в целия свят атмосфера на безнаказаност спрямо тези, които нападат и убиват журналисти.

Всички те трябва да наведат главите си от срам. Нещо повече, срещу систематичните злоупотреби с държавна власт и със стандартите на международното право трябва да се противодейства енергично и да бъдат ограничени.

Какво следва от това? За да бъдат разбрани опасностите и препятствията, пред които са изправени Мария Реса и Дмитрий Муратов в борбата им за истинска свобода на изразяване, вече трябва да се предприемат нов вид действия, с нова решителност от гражданското общество, медиите, международната правна общност и преди всичко самите държавни органи.

Мария Реса, известна на мнозина като водещ участник в борбата срещу убийствения характер на кампанията за борба с наркотиците, провеждана от режима на Родриго Дутерте, стана обект на толкова много онлайн клевети и други фалшифицирани обвинения, че, ако бъде призната за виновна, може да бъде осъдена на лишаване от свобода на общо почти 100 години.

В същото време световната кампания #HoldTheLine в подкрепа на Мария Реса успя да доведе до широкото обществено внимание грубите несправедливости и порочните заплахи срещу нея. Тази година две от делата за клевета срещу нея бяха прекратени. Всички измислени обвинения трябва да бъдат оттеглени, а високопоставените лица, които са злоупотребили с длъжността си, за да стигнат тези дела в прокуратурата, трябва да бъдат разследвани и държани под отговорност.

В отговор на получената награда Дмитрий Муратов заяви, че тя в действителност принадлежи на шестимата журналисти и сътрудници на „Новая газета“, убити през последните 28 години.

Преди три години Европейският съд по правата на човека постанови, че Русия не е спазила задълженията си по Европейската конвенция за правата на човека да проведе ефективно разследване на убийството на Анна Политковская през 2006 г. Съдът отбеляза, че няколко убийци и съучастници са били осъдени и изпратен в затвора, но установи, че съдебният процес е имал дълбоки дефекти и държавните органи не са успели да идентифицират лицето или лицата, поръчали убийството.

Семейството на Анна Политковская смята, че с убийството ѝ са свързани агенти от руската тайна служба за сигурност ФСБ или чеченското правителство. Оглушителен доклад от правни експерти по свободата на медиите, публикуван през миналата година, стигна до извода, че в целия свят в случаите, когато има съмнения за влиятелни фигури във връзка с убийството на журналисти, „силни интереси“ редовно се опитват да блокират на всяка стъпка разследването и съдебния процес.

Този доклад, написан от адвоката по правата на човека Надим Хури, призова международната общност да създаде нови по-силни механизми, включително постоянна международна разследваща работна група, които да направят по-ефективни разследванията на нападения срещу журналисти и да се противопоставят на културата на безнаказаност навсякъде, където тя е утвърдена, и да се търси отговорност.

Нобеловият комитет добави своя влиятелен глас към растящия брой призиви от агенции на ООН и други организации за предприемане на решителни действия за защита на журналистите и отказ от това, което заслужава да бъде наречено „пандемия от безнаказаност“. Присъждането на наградата за мир за 2021 г. на двама изключителни герои на свободата на словото е оправдано, защото това наистина е един от определящите въпроси на нашето време.