Исабел Каденас Каньон: Нека заговорим за мълчанието

Какво правите, преди да пуснете съвсем нов подкаст на тема травма и колективно мълчание? Ако сте независимата продуцентка на подкасти Исабел Каденас Каньон – създателка, водеща и продуцентка на „За това не се говори“ (De eso no se habla), каните бъдещите си слушатели на вечеря, която сама приготвяте, а след това обсъждате какво означава тишината за всеки от вас на по чаша вино на фотьойла.

Каденас разказа за най-успешния си проект във втория ден на подкаст фестивала „Заслушай се” vol. 2, организиран от Асоциацията на европейските журналисти – България. Наскоро тя бе поканена да ръководи аудио екипа на испанския всекидневник „Ел Паис“ и сега ѝ предстои да направи стъпката от разказвач на истории към създател на аудио новини.

Подкастът на испанската аудио журналистка е вдъхновен от лична травма, която преживява в ранна възраст, а именно смъртта на майка си. Тази загуба рядко се обсъжда в собственото ѝ семейство. Но това не не е единствената тема табу, върху която тя се фокусира. „Работя върху последствията от режима на Франко и бях шокирана колко малко говорим за това в нашето общество. Има огромна колективна травма – над 140 000 души остават неидентифицирани в масови гробове из цялата страна. Но хората от онова поколение са се научили да мълчат, ако искат да живеят. Въпреки че самата аз съм родена по време демокрацията, баща ми ме научи да мълча и да не се занимавам с политика“, сподели тя.

Каденас описва проекта като „разговор между поколенията“, в който тя разговаря предимно с хора от така нареченото „поколение на прехода“ в Испания. Те са на възраст между 50 и 60 години, израснали в периода между падането на фашисткия режим на ген. Франко и установяването на либералната демокрация през 70-те години. По онова време думи като „съжителство“ и „прошка“ се чуват често в публичното говорене, но за журналистката те по-скоро прикриват истината.

„Преходът беше белязан от пакт на мълчание, който много хора от моето поколение започнаха да поставят под въпрос. Самата аз започнах да осъзнавам нещо странно, за което не бях предполагала, а именно че е трудно да говориш с децата си по някои теми. Родителите искат да защитят децата си и затова не говорят за някои неща“, казва тя.

Основната причина за успеха на подкаста, освен впечатляващи комуникационни умения на Каденас, е фактът, че той е създаден независимо, без крайни срокове и ясни инструкции от редакторите. „Не разполагах с установен модел. Трябваше да намерим най-добрия начин да разкажем една история – ето защо някои са изцяло преразказани, докато други бяха интервюта, а имаше и такива, за които формата на есето беше най-подходящ“, казва Каденас.

Що се отнася до общуването с героите на подкаста, Каденас казва: „За мен това не са толкова интервюта, колкото приятелски разговори. Хората се чувстваха в безопасност, говорейки с мен, и това може да се почувства в подкаста. Те знаеха, че няма да използвам нищо, което им е неудобно да чуят на запис и затова можеха да ми се доверят.“

Една от най-запомнящите се истории на De eso no se habla е за малкия роден град на Кадена – Басаури, който крие една любопитна история. Всичко започва, когато Кадена открива малка паметна плоча на градския площад с десет имена. „Аз съм от малък работнически град до Билбао. През 70-те години на миналия век, веднага след смъртта на Франко, десет жени са изправени на съд, защото са направили аборт. Тези дела продължават 10 години, като през това време феминисткото движение използва случая, за да предизвика дебат за абортите в обществото. През 1985 г. те са признати за виновни, но месец по-късно е приет закон, който разрешава абортите“, казва Каденас. Макар жените никога повече да не говорят публично за случилото се, техните изпитания са почетени с тази плоча, поставена на площада от активисти.

Десетте героини на историята не знаят за този жест. „Започнах да ги издирвам и една от тях се съгласи да говори. Тогава ѝ показах плочата, за която тя не подозираше, и цялата емоция бе записана.” Тази история отнема на Каденас цяла година – нещо, което според нея би било невъзможно да се случи, ако правеше подкаста за „нормална“ медия.

„Винаги казвам, че подкастът ми е много популистки, защото искам хора, които не се интересуват от моята тема, да се заинтересуват. Като тази за затворите – исках да ги предизвикам да ги е грижа. Основното за мен е да накарам слушателите си да са съпричастни към други хора, към които иначе не биха проявили съчувствие. И така да се замислим за това как демокрацията ни е всъщност фасадна и как все още живеем в общество, което мълчи за неща, за които не бива да се мълчи“, заключва журналистка.

Днес е заключителната вечер от подкаст фестивала „Заслушай се“ vol.2, която е посветена на българските гости. Започваме в 18:00 ч. с блиц срещи с Николета Атанасова, водеща на подкаста „Мястото“; Катерина Василева от „Полифем“; Свилен Георгиев и Мартин Граховски от InСтории. Американецът Ерик Холзи, автор и водещ на The Bulgarian History Podcast (подкастът, който разказва българската история на английски), е подготвил специална изненада.

От 19:15 до 20:30 ч. пък ще можете да проследите запис на живо на епизод от подкаста на АЕЖ „Перископ“. Дискусията ще е на тема „Ролята на журналистите в свят на дезинформация“. Панелисти ще са Велислава Попова, главна редакторка на Dnevnik.bg; доц. д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор; Николета Даскалова, медийна експертка във Фондация „Медийна демокрация“. Гост-водещ и модератор ще бъде Ирина Недева, председателка на АЕЖ-България.

Събитието е възможно благодарение на подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и Фондация „Америка за България“. Цялата отговорност за съдържанието е на организаторите Асоциацията на европейските журналисти – България.

 

Какво ново