Българските разследващи журналисти са подложени на заплахи и тормоз, предупреждава Комитетът за защита на журналистите (CPJ), международна организация със седалище в Ню Йорк, в обширен текст, посветен на проблемите пред медиите в средата.
Провокиран от убийството на русенската журналистка Виктория Маринова, европейският кореспондент на CPJ Атила Монг посещава страната и разговаря с многобройни журналисти и експерти, сред които и членове на екипа на АЕЖ-България. Репортажът му рисува мрачна картина на българската медийна среда, отличаваща се със зависимости, административен, политически и икономически натиск и заплахи.
Макар и Монг да не намира връзка между работата на Маринова и бруталното й убийство, шокирало света през миналия ноември, той подчертава натиска и опасностите, на които са подложени разследващите журналисти у нас.
„Няма нужда да убиваш или нападаш физически журналист тук, за да постигнеш целите си, има по-широки и систематични заплахи над свободата на медиите”, коментира Боряна Джамбазова, журналистка на свободна практика и член на управителния съвет на АЕЖ-България.
Председателката на АЕЖ-България Ирина Недева предупреждава, че медиите в България се завръщат към политически натиск, наподобяващ ранните години на прехода, позовавайки се на последното изследване на организацията за свободата на медиите, публикувано през 2017 г.
Изследователят на CPJ обръща внимание и на заплахите над врачанското издание Зов Нюз, свързани със съвместно разследване на местната медия и разследващия сайт Бивол, за което АЕЖ-България алармира Съвета на Европа. През ноември 2017 г. председателят на международната Асоциация на европейските журналисти Отмар Лаходински лично се срещна с директора на ГДБОП във връзка с казуса.
На фокус в публикацията на CPJ са и кампаниите по очерняне на отделни журналисти и медии.
“Понякога се чувствам като най-опасния престъпник в страната”, заявява разследващият журналист от „Капитал” Росен Босев, припомняйки си как полицията се е появила с призовка срещу него в редакцията на вестника през 2018 г.
Като позитивен пример е дадено разследването на българската редакция на Радио Свободна Европа и Антикорупционния фонд, добило популярност като „Апартаментгейт”.
Според Полина Паунова от Свободна Европа, публикувала първа скандалните разкрития, подобно разследване обаче би било невъзможно в изцяло българска медия. „Трябват средства и независимост”, подчертава тя, изразявайки скептицизъм, че образуваните прокурорски проверки по казуса ще дадат реални резултати.
снимка: Pixabay
