Пандемията COVID-19 и размерите на медийната криза

Весислава Антонова

“Медийните фалити са напълно възможни, особено за компании, които и преди това са били “на ръба”, както и за тези, чийто издател изгуби интерес или възможност да поддържа такива издания”, предупреждава главният редактор на “Клуб Z“ Светлана Джамджиева, която има дълъг медиен опит.

“Със сигурност дори и да не се стигне до фалит при някои издания, ще се стигне до съкращаване на екип. Не мога да бъда оптимист при тази ситуация”, допълва главният редактор на врачанския вестник “Зов Нюз” Мария Димитрова. Регионалните медии са най-силно засегнати от кризата в момента. А проблемите с финансирането им не е от днес.

Пандемията от Covid-19 засегна почти всички пазари и медийният няма как да бъде  изключение. Вече има много примери по целия свят на стотици журналисти, които губят работата си. Други предстои да преживеят подобна съдба.

КАКВИ СА ПРОГНОЗИТЕ?

---

“Репортери без граници”: Следващите десет години са критични

Неслучайно в последния годишен доклад на международната неправителствена организация “Репортери без граници”, който излезе преди няколко дни, се обръща специално внимание, че следващите 10 години ще са решаващи за бъдещето на журналистиката. Пандемията от COVID-19 подчертава и усилва многото кризи, заплашващи правото свободно да се върши репортерска работа и да се предоставя независима, разнообразна и достоверна информация, казват авторите на анализа.

Те изреждат кризите – и начинът на отразяването им от журналистите – които ще влияят на медиите:

– геополитическа (заради агресивността на авторитарните режими)
– технологична (заради отсъствието на демократични гаранции)
– на демокрацията (заради поляризирането в обществото и репресивните политики)
– на доверието (заради подозрението и дори омразата към медиите)
– икономическа (заради обедняването на качествените журналисти и медии).

Към тези пет измерения на кризата – ефектът от които методологията на индекса на „Репортери без граници“ се опитва да оцени – сега се добавя и това на глобалната здравна криза заради коронавируса.

„Навлизаме в решително за журналистиката десетилетие, свързано с кризи, които ще засегнат бъдещето ѝ,” казва генералният секретар на организацията Кристоф Делоар. “Пандемията илюстрира и подсилва негативните фактори, заплашващи правото на достоверна информация. Как ще изглеждат през 2030 г. свободата на достъп до информация, плурализмът и доверието? Отговорът на този въпрос се решава днес.”

Засега в България няма официална информация за репортери от централни медии, които да са загубили работа си заради пандемията. По неофициална информация обаче в много медийни организации първите антикризисни мерки вече са факт – намаляване на заплати и излизане в отпуск на журналисти за периода на извънредното положение. На регионално ниво картината е по-мрачна, вече има закрити вестници – “Шуменска заря”, и варненският “Черно море”. Прогнозата е, че няма да са единствените. “Положението в регионалните издания в момента е трагично. Те и преди имаха проблеми, но сега няма местен бизнес, който да рекламира и положението е зле”, коментира председателят на Българската асоциацията на регионалните медии Весела Вацева.

От  “Нова тв”, например, коментираха, че извънредната ситуация в страната  не ги спира да продължат да инвестират в развлекателно съдържание, защото това влияе на рейтинга телевизията. Затова в медията не предвиждат и промяна в търговската си политика. Телевизия обаче изпрати в „престой“ някои от водещите си лица. За 15 дни от ефир са свалени четирима души от екипа на съботно-неделния сутрешен блок начело с водещата Мира Иванова и журналистките Галя Щърбева и Мария Йотова, които имаха свои рубрики в предаването “Събуди се”. Освободена е и продуцентката на блока Станимира Иванова. Петият е репортерът от новините Живко Константинов. Управителката на “Нова Броудкастинг Груп” Ива Стоянова коментира, че престоят е на практика допълнителен платен отпуск и е една от мерките в Закона за извънредното положение. Медията прибягва до тази мярка заради намаления обем работа. Неофициално – мотивът е съкращения, наложени от пандемията от COVID-19 и очаквания спад на рекламните приходи.

Внезапният остър шок за глобалната икономика, предизвикан от пандемията от Covid-19 доведе до незабавен срив в приходите от реклама, от които пряко зависи оцеляването на повечето медийни организации, а маркетинг бюджетът е първото, което бизнесът замразява при криза. По данни на Европейския парламент, публикувани през април, спадът в рекламните приходи на медиите на общоевропейско ниво е 80%. Вече започват разговори как да им се помогне (виж карето).

Икономическият удар в България

Данните се предоставени от агенция Media Club

Главният редактор на сайта “Mediapool” Стояна Георгиева казва, че от началото на кризата рекламното съдържание, което осигурява приходи за изданието, се е свило с около 40-50%. “Очакваме нещата да се влошат”, коментира тя.

Представители на рекламните и медиа агенции са по-сдържани в преценките. Според тях тепърва предстои да се правят по-точни и детайлни анализи на ситуацията след въвеждането на извънредното положение и как то се отразява на рекламните инвестиции. По груби и първоначални данни обаче, има свиване на рекламни инвестиции както в глобален мащаб, така и у нас, с поне с 40%.

“Моментната картина в България, на база на предварителните данни, с които пазарът разполага, показва че за месец март, в средата на който беше въведено извънредното положение у нас, брутните инвестиции в телевизия, която е и най-предпочитания комуникационен канал, са спаднали със 17% спрямо същия период на изминалата година”, казва търговският директор на “Dentsu Aegis Network” Румяна Стоянова.

Част от компаниите пренасочват рекламните си бюджети към дарителски проекти. Други пък преосмислят рекламните си стратегии, а медиите трябва да се нагодят към тях и да работят в режим на изчакване.

Медиите са изправени пред предизвикателството паралелно с адаптирането на програмните си схеми и дигитално съдържание, да предложат и нови атрактивни рекламни пакети на компаниите.

От bTV коментираха, че са действали бързо и са изготвили нови пакетни предложения към пазара. “Те са свързани както с настоящите промени в потребителското поведение, така и с ценностите, с които марките се асоциират в момента. Всяко предложение предлага решение за поддържане на краткосрочните продажби или контекст, чрез който да се активира мисията на бранда”, обясниха от bTV. Медията е заложила на алтернативни рекламни форми, тъй като те директно предлагат премиум позициониране и са лесни за реализация, а в същото време силно ангажират зрителското внимание.

Управляващият директор на агенция “Media Club” Катерина Буюклиева коментира, че не може да се говори директно за отказ от страна на рекламодателите да присъстват в медиите. “Има спиране на активности, правят се много анализи и се преценява как да се действа. За всички е ясно, ще има промяна в тона на комуникация, в посланията, в подхода към потребителите. Това изисква време, за да се случи”, допълва тя.

Важно е обаче колко време ще отнеме това пренастройване на рекламодатели и медии и как забавянето ще рефлектира върху бизнеса.

Буюклиева е категорична, че всеки ще търси своето решение. “Няма как да се обобщава. Определено има бизнеси, които са подготвени и от много време са засекли промяната в навиците на потребителите. Развили са изключително добри онлайн платформи за своите продукти и услуги, натрупали са опит и могат да реагират адекватно в много кратки срокове”, каза управляващият директор на ”Media Club”.

Анализът на изпълнителният директор на “Икономедиа”, издател на вестниците “Капитал” и “Дневник”, Галя Прокопиева, акцентира върху това, че в България се наблюдава парадокса на съсипания медиен пазар. “Най-много страдат броящите се на пръсти медийни организации, които съществуват на пазарен принцип. Това са една и половина телевизии, една и половина вестникарски групи, няколко уеб сайта. В същото време много вестници и сайтове, част от телевизиите, съществуват на принципа на фиксираните дотации. Те не са притеснени от пазарните турбуленции и съдбата им зависи от финансовото състояние и намеренията на спонсора”, коментира Прокопиева.

Тя допълва, че приходите на компанията като пазарно предприятие в голямата си част са от реклама и конференции, в по-малка степен от продажба на печатни издания и от абонаменти, в това число дигитални. За малка част от приходите “Икономедиа”, а и други медии на пазара имат подкрепата и на фондация “Америка за България”, която през годините подкрепя усилията на издателствата да поддържат създаването на качествена журналистика и да намерят нов бизнес модел след като дигиталната трансформация заличи приходите на традиционния медиен бизнес.

В момента, заради кризата, освен че рекламите са силно намалели, конферентният бизнес е на практика затворен със закон. Медийните компании, които се издържат от събития, се намират пред тежко икономическо изпитание. Оптимизмът идва основно от факта, че в сериозни ситуации като тази, когато хората търсят достоверна информация, те се обръщат към медиите, които познават най-много и тези, на които имат най-голямо доверие.

По думите на главния редактор на “Mediapool” Стояна Георгиева в кризисна ситуация се проявяват още по-ясно някои от големите проблеми на българския рекламен пазар. “Изкривен и работещ в полза на определени крупни играчи, които успяват да си гарантират пряко или непряко и държавно финансиране, и от частни субекти, които се съобразяват с правителствената линия да се рекламира в определени медии”, казва тя.

Според изследване на “Media Club” и “Digital Connection” сайтовете на печатни информационните издания са сред най-посещаваните за актуална информация. Засилва се интересът на потребителите и към профилите на печатни медии в социалните мрежи, където броят на последователите им се увеличава. По подобен начин се адаптират и радиата, които усилено развиват сайтовете и профилите си в социалните мрежи.

Въпреки, че много медии отчитат почти тройно вдигане броят на потребителите на съдържанието им  – което доказва, че в критични моменти хората търсят сериозните и доказани в предлагането на достоверна информация медии, това не дава положителен ефект в разговорите с рекламодателите. “Мнозина от тези, с които бяхме в процес на договаряне, се оттеглиха. Времевата несигурност води до финансова, така че това е разбираемо. Трудно ни е  да адаптираме рекламните си стратегии. Търсим нови начини, но рекламният пазар се е свил твърде много”, обяснява Светлана Джамджиева.

EС иска да помага на медиите

---

Европейски средства да достигнат до медиите и творческите сектори, настояват евродепутатите.

Информацията беше разпространена на 21 април и в нея се акцентира върху следното:

• Необходима е подкрепа за медиите, където приходите от реклама намаляват с до 80%
• Създаване на извънреден фонд за медии, целеви структурни фондове за култура и увеличаване на гаранционния инструмент

Необходими са допълнителни действия на ЕС, за да се гарантира, че помощта на ЕС достига до сериозно засегнатите сектори на медиите и културата, казват членовете на комисията по култура на ЕП. Културният и творческият сектор в ЕС – особено самостоятелни творци и малки и средни предприятия, както и медийният сектор, рязко са съкратили обема си във връзка с кризата.

• Създаване на “Фонд за спешна помощ за медии”

Секторите на медиите и печата в момента играят решаваща роля в предоставянето на точна информация и задълбочен анализ. Те са критичен антидот срещу фалшивите новини и дезинформацията, казват евродепутатите. И все пак секторът в момента е сериозно засегнат, като спадът от до 80% от приходите от реклама в някои държави членки и несигурността са единствената сигурност за бъдещето.

Евродепутатите призовават Европейската комисия да проучи възможностите за извънреден фонд за подкрепа на медиите и сектора на печата, като за целта се мобилизират средства, които не могат да бъдат изразходвани по други програми поради пандемията от COVID-19.

Отговорът на ЕС срещу COVID -19 е добро начало, но трябват допълнителни действия.

„Промените в правилата за структурните фондове, приети от Европейския парламент в петък, могат да помогнат за освобождаване на допълнително финансиране. Проектите за противодействие на епидемията от COVID-19 вече могат да бъдат финансирани на 100%, а правилата за тематична концентрация са разхлабени, така че средствата могат да бъдат по-лесно насочени към сферите, където те са най-необходими“, заяви председателят на комисията за култура на ЕП Сабине Ферхайен (ЕНП, Германия) в понеделник.

„Тези средства трябва бързо да стигнат до културния и творческия, както и медийния сектор, като отговорят на конкретните бизнес модели и техните специфични нужди. Призоваваме Комисията и държавите членки да гарантират, че схемите за подкрепа достигат до всички онези, които се нуждаят от тях. Но ние също така трябва да предприемем повече действия на равнище ЕС, за да осигурим индивидуална подкрепа на тези сектори, както и да предоставим кредити и достъп до финансиране на културния и творческия сектори“, добави тя.

Дори повишените рейтинги на телевизиите не са в състояние да гарантират, че рекламните инвестиции ще останат на нивата от преди обявяването на извънредното положение.

Издателите са категорични, че основното което търсят читателите е: достоверност, журналистика, качество на мненията. По данни от медиа агенциите, които следят аудиторията на онлайн медиите, сензационните сайтове и такива, които препечатват информация хаотично оттук-оттам, в момента не привличат нова публика. Надеждата е, че медиите с качествено съдържание, които имат платени абонаменти ще успеят да ги увеличат като малка компенсация на свитите рекламни приходи.

Колко време е нужно, за да се възстанови медийният бизнес?

Играчите на пазара са категорични, че възстановяването на медийния пазар зависи от продължителността на извънредните мерки и темпото, с което след това икономическите субекти ще се възстановяват и ще придобиват самоувереност.

“Зависи как ще се завърне икономиката. А това зависи от глобалната икономика, от тактическите мерки на правителството спрямо здравната криза, както и от тези за подпомагане на бизнеса”, коментира Галя Прокопиева.

Медийните мениджърите обясняват, че в сектора има много силна сезонност на приходите. За тях силните месеци са април-май-юни, после октомври-ноември-декември. Очевидно първият важен приходен период е изгубен, но те гледат с оптимизъм към втория. Равносметката им за 2020 година като цяло обаче не е добра.

Това не е първата криза, която поставя медиите пред изпитание. “Важните уроци от предните кризи са да държим качеството на журналистиката, бързо да адаптираме продуктите си, спрямо търсенето на читателите, да не се страхуваме от промени и да не робуваме на традициите”, споделя Прокопиева.

Главният редактор на регионалния “Зов Нюз” Мария Димитрова обяснява, че в началото прогнозите и са били по-оптимистични, но с удължаването на периода на социална изолация това се е променило. “Надявам се в продължение на една година да успеем да се възстановим. Ние обаче все още не знаем колко точно ще се наложи да останем под карантина”, казва Димитрова.

Издателите смятат, че за медиите, които не съществуват на пазарен принцип, тези съображения не важат.

Ще има ли медийни фалити?

В началото на карантината един от собствениците на “Нова тв” и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев, коментира, че кризата ще има сериозно отражение върху медиите, тъй като те са изправени пред риска да не получават доходи от реклами заради спиране на редица бизнеси. “Не изключвам да има фалити на медии, включително и телевизии, да се стигне до съкращения на хора, работещи в медиите,” казва той пред “24 часа”.

Собственици на частни медии, членуващи в Асоциацията на радио и телевизионните оператори, също дадоха знак към властта, че очакват помощ от нея. Собственикът на „Нова тв“ и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев смята, че и медиите трябва да бъдат включени в правителственото постановление, с което на засегнатите от разпространението на коронавируса бизнеси държавата ще покрива 60% от разходите за заплати.

Най-малко засегнати изглежда ще бъдат обществените медии БНТ и БНР, които са на бюджетна издръжка. “Освен разбира се ако цялостното влошаване на икономиката и бюджета не доведе до бъдещи ограничения”, казва Галя Прокопиева. Тя допълва, че приходите на телевизиите са силно засегнати, но тези, които са управлявани професионално и лидират пазара би трябвало да оцелеят.

Има по-малки медии, включително качествени, които се издържат от фондационни пари или частни спонсори. Те, по-скоро ще оцелеят, но отново, кризата ще се отрази на всички в сектора.

Вече се чува, че тук и там има освободени журналисти, вероятно тези новини ще стават повече през следващите месеци.

Регионалните медии

Проблемите на регионалните медии не са от днес, но пандемията ги задълбочи още повече. Те от години водят битка за оцеляване. Днес някои вече са я загубили.

При местните медии, независимо дали са печатни или електронни, стабилността е доста относително понятие. “Досега плувахме срещу течението, сега ни се налага да плуваме нагоре по водопада. Ако говорим с най-актуалната през последния месец терминология, браншът вече има суха кашлица и болки мускулите, надеждите са да не се стига до интубиране”, казва Младен Любенов, главният редактор на един от двата най-влиятелни вестника в Русе – “Утро”. Според него отменянето на извънредното положение няма да се превърне автоматично в механизъм за възстановяване на местните медии, които са успели да оцелеят. “Това ще бъде дълъг процес, очертава се много по-тежък сценарий в сравнение с кризата през 2008 година. И все пак едно завръщане към обичайния ритъм на живот ще бъде импулс” добавя Любенов.

Председателят на Българската асоциация на регионалните медии (БАРМ) Весела Вацева обяснява, че ситуацията за местните издания е много тежка и заради пандемията много от тях са променили цикъла си на излизане. “Вместо всеки ден, заради коронавируса излизат 2-3 пъти седмично”

Главният редактор на един от русенския вестник “Утро” Младен Любенов разказва, че обемът на изданието е намален от 12 на 8 страници, изключение прави единствено петъчният брой, който продължава да излиза в обичайния си обем. “За съжаление, се наложи да се откажем от популярния си съботен брой. Сега с неговата концепция се прави петъчният. Никак не ни е приятно подобно отстъпление, но в момента това е разумна стъпка – рязко намаляха и обектите за продажба на вестници, и хората по улиците, респективно купувачите”, обяснява Любенов. Той допълва, че противно на най-мрачните прогнози, сривът на ръчната продажба не се е състоял, а изданието по-скоро отчита “спад, а не сгромолясване”, казва главният редактор на “Утро”.  На българския пазар обаче, продажбите отдавна не са в състояние да издържат вестниците – регионални или централни.

От БАРМ подготвят декларация до Министерството на културата и Министерството на труда и социалната, за да помолят за подкрепа на регионалните медии

В момента местните медии са най-засегнати от целия бранш, споделят собствениците им. “Ние нямаме достъп до националната реклама, медиа агенциите все по-рядко планират кампаниите си с участие на местни издания и източниците на финансиране на сектора остават почти без изключение локални, което означава, че и рекламните им нужди, и рекламните им бюджети са несравнимо по-малки”, обръща внимание Любенов.

Според него в кризисно време най-лесно е за имитиращите продукти – има такива и при сайтовете, и при вестниците. “Те разчитат главно на прессъобщения и интернет, полу анонимни са и главната им цел е да привличат реклама – колкото дойде. Издръжката им е лека, понякога на ръба на данъчните и осигурителните закони. Това им дава допълнително предимство”, смята главния редактор на “Утро”.

По-сложен е проблемът с медиите, които издържат екипи и са коректни платци както към журналистите и служителите си, така и към държавата. Те винаги са на първа линия – не само в борбата с коронавируса.

Най-лошото, което предизвиканата от пандемията криза, може да причини на сектора е, философията на оцеляването да надделее над разбирането за свобода и независимост в медиите. Свобода на изразяване и критичен поглед към властта да отстъпят пред отпуснатите от същата тази власт финансови стимули. Ако забравим, че една от основните функции на медиите е да бъде коректив, това ще е пагубно за журналистиката.

Надеждата за положителен сценарий след кризата идва от медиите с качествено съдържание, бърз рефлекс към новите технологии и висок професионализъм, които не би трябвало да да имат проблем. С кризата ще се преборят успешно само онези играчи на пазара, които все още са в състояние да казват истината за това, което се случва в страната в служба на  гражданите.