Каква е ролята на журналистите в борбата с пропагандата и дезинформацията? Това бе трудният въпрос, на който се опитаха да отговорят панелистите на втората годишна конференция „Нови хоризонти в журналистиката“, организирана от World Press Institute и и Асоциацията на европейските журналисти с подкрепата на Фондация „Америка за България“ на 1 декември 2022 г. в София. Всички се обединиха около идеята, че журналистите и техните редакции трябва да защитават интегритета си и да се борят за етичните и професионални стандарти на своята професия.
Встъпителните думи бяха отправени от Брайън Бойтлър, главен редактор на Crooked Media. Той се спря на най-значимите проблеми, пред които са изправени журналистите днес: „Те се борят с ново поколение политици, прегърнали дезинформацията, агитпропа и лъжите с цел да накарат колкото се може повече хора да не вярват на журналистите и да търсят информация от политизирани източници.“ Според него най-същественият сблъсък днес е между тези, които искат да разпространяват истината, и техните източници, които често се стремят да ги сплашат и изиграят. Според Бойтлър, за да надделеят в този сблъсък, журналистите трябва да са устойчиви (или, както той казва, „нахъсани“) и почтени („да притежават способността да избират правилното пред лесното“).
Американският репортер сподели идеите си как журналистите да не станат жертва на дезинформационния натиск. Първо, те трябва да приоритизират проверката на информацията, вместо да препредават потенциални лъжи на милиони зрители; второ, когато дебатът е залят от дезинформация, те трябва да се съсредоточат върху важните теми. На следващо място, Бойтлър подчерта колко е важно да се експериментира с методите на разпространение, включително използването на нови канали в социалните медии. Накрая заключи, че всеки журналист „трябва да бъде отговорен потребител, да има висока медийна грамотност, да критикува лошата журналистика, когато я види. И ако правим всички тези неща през повечето време, ще имаме по-добре информирано общество“.
Дискусията продължи в панала „Борба с дезинформацията и пропагандата“. Модераторът Майкъл Монтгомъри от Центъра за разследваща журналистика очерта като основно предизвикателство в борбата с дезинформацията днес „светът на пост-истината“, създаден както от отделни личности (като бившия президент на САЩ Доналд Тръмп), така и от новите технологии (като алгоритмите на социалните медии).
Софи Верите, изследовател в Лайденския университет, заяви, че хората онлайн съществуват в алгоритмично създадени ехо камери, които засилват техните вярвания. В допълнение към това бизнес моделът на журналистиката, който е фокусиран върху емоционалната реакция на аудиторията, работи в полза на дезинформацията. „Това, което предлагам, е да направим крачка назад и да разберем по-добре защо изобщо имаме проблем с дезинформацията. Проблемът е структурен. Трябва да управляваме по-добре глобалния дезинформационен безпорядък“ – каза тя и се застъпи за политики, които да се борят с токсичните медии, изграждане на социална устойчивост чрез медийна грамотност и подкрепа за качествената журналистика.
Разследващият редактор на базирания в Латвия независим руски портал „Медуза“ Алексей Ковальов подхвана темата за емоциите, които движат медийното потребление. „Научих по трудния начин, че дезинформацията е толкова успешна, защото се обръща към емоциите. Аз се провалям в борбата с дезинформацията дори в собственото си семейство. Защото цената на приемането на истината е твърде висока за много руснаци“. По-нататък той изтъкна трудната битка, която той и колегите му от опозицията водят срещу подхранваната от държавата пропаганда. „На Путин му е нужна секунда, за да изрече поредното скандално твърдение за Украйна, но на нас ни трябват часове проучване, за да напишем исторически реферат защо това е манипулация. И той излъчва тази манипулация за аудитория от десетки милиони, докато ние достигаме до по-малко от 1% от населението на Русия“.
Накрая Венелин Петков, бивш ръководител на новините в най-големия български телевизионен канал bTV, говори за необходимостта „да се убедят журналистите, че фактите са секси“. „Журналистите все повече се отдалечават от фактите и предпочитат мненията, до степен, че търсенето на твърди факти – документи и подписи под договори – вече не е на дневен ред, защото за набавянето им са необходими време, усилия и опит“, каза Петков. Той смята, че политиците са научили тази игра и знаят, че журналистите нямат възможностите, времето и енергията да търсят истината, и използват това в своя полза.
