Сигналите за посегателства срещу журналисти са се увеличили през последната година, се казва в годишният доклад на партньорските организации на Платформата за защита на журналистите към Съвета на Европа. Докладът бе представен в сряда в Брюксел. Партньорските организации, сред които е и Асоциацията на европейските журналисти, посочват, че през 2021 г. на платформата са регистрирани 282 сигнала за нарушени права на журналистите от 35 държави. Това е увеличение с 41% спрямо 2020 г., когато сигналите са били 200. В 47% от случаите отговорни за потенциалните нарушения на правата на журналистите са представители на държавата. Това показва, че в голяма част от случаите не става дума за случайни инциденти, а за част от по-голяма стратегия срещу ценностите на либералната демокрация, се казва в доклада. “Свободата на печата е като канарчето във въглищните мини, тя е първото свидетелство за проблеми с демокрацията”, казва генералният секретар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурич, цитирана в доклада.

През 2021 г. шестима журналисти са били убити в Европа. Трима от тях – в Нидерландия, Гърция и Турция са били обект на целенасочено посегателство. Грузински журналист е бил убит при хомофобски погроми срещу ЛГБТИ организации в Тбилиси, а двама журналисти са загинали, след като са попаднали на мина в оспорвания между Армения и Азербайджан регион Нагорни Карабах.

България се споменава в доклада със случая на журналиста от Капитал Николай Стоянов, който е обект на наказателно преследване по дело за клевета от бившия директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев, както и с този на журналиста от BIRD Димитър Стоянов, който е получил заплаха за живота си от бизнесмен. В доклада се посочва, че подобен тип заплахи срещу журналисти са типични за страни като Русия, Сърбия, Кипър и България, но са нарастващ повод за тревога в цяла Европа, като се наблюдава засилване на онлайн тормоза спрямо жените журналистки.

Документът се отнася за 2021 година, но започва с въведение за променената ситуация от войната, която Русия води в Украйна. Война, в която загубиха живота си няколко журналисти. Прави се обзор и на законодателството за военна цензура, въведено в Русия, което доведе до затварянето на едни от последните независими медии в страната.

Коментира се и решението на Европейския съюз да ограничи разпространението на някои руски правителствени медии като Sputnik и RT, като се казва, че въпреки че “пропагандирането на война” е забранено от международното право, журналистическите организации не приемат единодушно решението на ЕС и изразяват мнение, че държавната пропаганда трябва да бъде оборвана по други начини – чрез проверка на фактите и опровергаване на неистините.

На 25 февруари Съветът на Европа реши да изключи Русия от Съвета на министрите и Парламентарната си асамблея в отговор на руската агресия в Украйна. По думите на генералния секретар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурич руската агресия е в разрез с всички ценности, защитавани от организацията.

Пълния текст на доклада на английски и френски можете да откриете тук.

 

Изображение: ©4.murat Shutterstock/©Platform to Promote the Protection of
Journalism and Safety of Journalists / Council of Europe, April 2022