Само няколко часа преди резултатите от изборите за Европейски парламент да завладеят вечерните новини в неделя, от Париж дойде вестта, че Кристоф Делоар, генерален секретар и лице на „Репортери без граници“, е починал на 53-годишна възраст след късно открит рак.

Роден на 22 май 1971 г. в бургундския град Парей-ле-Мониал, Делоар започва кариерата си като разследващ журналист и в продължение на десетилетие отразява политика и общество за консервативния седмичник Le Point. От 2008 г. до 2012 г. ръководи престижния Център за обучение на журналисти в Париж, след което до смъртта си е генерален секретар на „Репортери без граници“.

Колегите на Делоар в „Репортери без граници“ го описват като работохолик, способен да види каузата и тогава, когато никой не я вижда. И дори когато е непопулярна. 

„Кристоф Делоар беше от хората, които не се спираха пред нищо, за да защитят каузата и журналистиката. Той беше готов да отиде навсякъде, особено там, където не беше добре дошъл“, обяснява Полин Адес-Мевел, бивш говорител на RSF, а преди това ръководител на европейския отдел на организацията.

„За първи път го срещнах като кореспондент на „Репортери без граници“ в Словакия, когато дойде да иска справедливост след убийството на Ян Куциак“, спомня си Павол Шалай, сега ръководител на европейския отдел на „Репортери без граници“.

„Макар и дълбоко ангажиран в международните кампании на „Репортери без граници“ като генерален секретар, Кристоф беше дълбоко загриженза свободата на медиите в България“, добавя Шалай.

Делоар и 111-ото място на България 

Кристоф Делоар не е широко известен в България извън медийните среди. Въпреки това, при търсене в Google на името му и „България“, ще откриете снимки отпреди близо пет години с президента Румен Радев и тогавашния премиер Бойко Борисов.

„Точно защото не беше добре дошъл, той искаше да отидем в България, която тогава беше на последно място в класацията на европейските репортери. Целта беше да убедим властите в необходимостта от защита на медийната свобода и да приемат нашия план за оцеляване на независимите медии“, спомня си Полин Адес-Мевел.

„Кристоф смяташе, че е необходимо да се срещне и да разговаря с всеки, който може да подобри свободата на пресата и правото на достъп до информация“, отбелязва Павол Шалай.

„Направихме всичко възможно, за да се срещнем с тогавашния министър-председател Бойко Борисов. След като бяхме приети от българския президент Радев, накрая успяхме да убедим Борисов да се срещне с нас няколко дни по-късно“, разказва Адес-Медел. „В продължение на седмици бяхме работили по план за възстановяване на медийната свобода в България, но Борисов просто искаше да ни разсее. Планът така и не видя бял свят и вероятно все още седи в някое чекмедже в кабинета на министър-председателя.“

„Когато обсъждахме България, Кристоф често споменаваше колко е впечатлен от станалия известен протест за свобода на медиите, в който участваха 111 души, което отразява мястото на България в Световния индекс на RSF за свобода на пресата“, добавя Шалай.

„Той също така вярваше, че всяка държава, независимо от нейното минало, трябва да има възможност да допринесе за промяна в световен мащаб, включително чрез проекти като Партньорство за информация и демокрация, който беше близък до сърцето на Кристоф и в който България членува“, коментира Шалай.

„Кристоф винаги е бил загрижен за съдбата на отделните журналисти и за справедливостта“, подчертава той. „Един от случаите, по които работихме заедно, беше профилирането на Атанас Чобанов [главен редактор на BIRD.bg – бел. aвт]. от френска частна разузнавателна агенция.“

Полин Адес-Мевел си спомня за мисията по време на съдебния процес срещу съиздателя на „Капитал“ Иво Прокопиев: „Кристоф Делоар беше убеден, че можем да променим нещо, и ми се довери да изпълнявам задачите си на място“, казва тя и добавя: „Мисля, че спечелихме.“

Кристоф Делоар вярваше, че свободата на словото не е свободата да се говорят глупости или да се разпространяват опасни за демокрацията идеи, но в същото време организацията, която представляваше, не се притесняваше да застане и зад каузи, които може да не се нравят на всеки. Доказателство за това е последователната позиция на  “Репортери без граници”, които се  противопоставят на екстрадицията на основателя на Уикилийкс Джулиан Асанж. От началото на войната между Израел и Хамас документират и алармират за журналистите, загинали в Газа. 

В една от последните си медийни изяви той беше предизвикан от други гости, докато се опитваше да обясни значението на вътрешния плурализъм, при който всеки телевизионен канал представя различни гледни точки в програмата си.

През 2016 г. България заемаше 113-то място в класацията на „Репортери без граници“, а следващата година застава на прословутото 111-то място – позиция, която заема до 2022 г. когато пада с едно място. През последните две години както заради политическата ситуация, така и заради промени в методологията на изследването, България се изкачи в индекса и през 2024 г. е вече на 71 място. 

„Кристоф оставя след себе си значителна празнота, но най-добрият начин да го почетем е да продължим борбата – в България и в световен мащаб“, категоричен е Павол Шалай.