Доклад към Съвета на Европа: Атаките срещу медийната свобода се превръщат в новото нормално

472

Съществува сериозен риск атаките срещу свободата на медиите в Европа да се превърнат в новото нормално, предупредиха в сряда (28 април) 14 международни организации, сред които и Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), при публикуването на доклада за 2020 г. на Платформата за защита на журналистите към Съвета на Европа.

Докладът представя сигналите, подадени към Платформата през 2019 г., и отчита усилваща се тенденция към сплашване на журналисти в Европа с цел тяхното заглушаване.

„През изминалите седмици тази тенденция се ускори, тъй като пандемията [от коронавирус] предизвика нова вълна от сериозни заплахи и атаки срещу свободата на медиите в няколко страни членки на Съвета на Европа“, се казва в прессъобщение по повод публикуването на доклада. „В отговор на здравната криза правителства задържат журналисти за критично отразяване, разширяват значително обхвата на следене и приемат закони срещу разпространението на „фалшиви новини“, независимо че те сами решават какво е допустимо и какво е неправилно, без да бъдат контролирани от подходящи независими органи.“

Към 31 декември 2019 г. Платформата е работила по 8 сигнала за заплахи срещу медийната свобода в България. Половината от тях са получени през 2019 г. Българското правителство е отговорило на 3 от сигналите.

В доклада се споменават придобили значителна гласност казуси, свързани със състоянието на медийната среда в България. Сред тях са:

  • скандалите в Българското национално радио (БНР), свързани със свалянето от ефир на Силвия Великова и последващото ѝ връщане, спирането на сигнала на програма „Хоризонт“ и прекратяването на мандата генералния директор на радиото Светослав Костов
  • налагането на глоба в размер на 1000 лв на журналиста на в. „Капитал“ Росен Босев за клевета по адрес на Стоян Мавродиев (бивш предсател на Комисията за финансов надзор и настоящ изпълнителен директор на Българската банка за развитие)
  • започването на данъчни проверки срещу разследващите журналисти съоснователи на Bivol.bg Асен Йорданов и Атанас Чобанов малко след публикуването в сайта на материали, разкриващи подозрителни сделки с имоти с участието на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и заместника му (и настоящ главен прокурор) Иван Гешев
  • раздялата на Нова телевизия с популярни разследващи журналисти след смяната на собствеността на медията

През 2019 г. Платформата за защита на журналистите е получила отговор от правителствата на страните членки в 60% от случаите, което представлява лек ръст спрямо предходната година. Организацията обаче отбелязва, че Русия, Турция и Азербайджан, три от водещите нарушители на свободата на медиите на континента, продължават да игнорират сигналите, изпращани до тях. Същото се отнася и за Босна и Херцеговина.

Платформата е регистрирала 142 сериозни заплахи за свободата на медиите, включително 33 нападения срещу журналисти, 17 нови случая на задържане и хвърляне в затвора и 43 случая на тормоз и сплашване. В списъка с нападения изпъкват убийствата на журналистите Лайра Маккий (Северна Ирландия) и Вадим Комаров (Украйна).

Същевременно Платформата официално обяви убийствата на журналистите Дафне Каруана Галиция (2017) в Малта и на Мартин О’Хаган (2001) в Северна Ирландия за случаи на безнаказаност, които показват неспособността на властите да подведат под отговорност извършителите на тези престъпления. Организацията посочва, че единствено Словакия е постигнала конкретен напредък в борбата срещу безнаказаността, повдигайки обвинения срещу предполагаемия организатор на убийството на журналиста Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова през февруари 2018 г. и срещу още четирима души, заподозрени в съучастничество.

По данни на международната организация към края на 2019 г. общо 105 журналисти са се намирали в затвора в държави от Съвета на Европа, като 91 от тях са в турски затвори.

„Ситуацията не се е подобрила през 2020 г.“, отбелязват авторите на доклада. „Въпреки голямата здравна заплаха Турция изключи журналистите от масово пускане на свобода на затворници през април 2020 г., а Азербайджан, която е на второ място по брой журналисти зад решетките, арестува хора заради критично отразяване на действията на страната в отговор на [пандемията от] коронавирус.“

От Платформата посочват още, че кризата, предизвикана от COVID-19, е позволила на властите в страни като Унгария и Русия да засилят натиска си над журналисти чрез приемането на закони срещу разпространението на „фалшиви новини“, които заплашват със затвор журналисти, оспорващи официалната линия на правителството.

Други сериозни заплахи срещу медийната свобода, регистрирани през 2019 г., включват разширяването на обхвата на следене на комуникацията в държави като Франция, Полша и Швейцария, което застрашава способността на журналистите да защитават източниците си на информация. Опасения пораждат и политическите опити за „пленяване“ на медиите чрез тяхното придобиване и чрез манипулиране на пазара в страни като Унгария.

„Тези заплахи се подсилват от мерките, които някои правителства предприемат в контекста на здравната криза, включително въвеждането на произволни органичения за независимо отразяване и за достъпа на журналистите до официална информация за пандемията“, пишат още от Платформата.

Платформата призовава за спешно наблюдаване на действията, които някои правителства предприемат, за да придобият извънредни правомощия във връзка със свободата на словото и на медийте в условията на извънредно положение, които не са непременно необходими и пропорционални на мащаба на пандемията. Организацията приветства засилено внимание към свободата на медиийте от страна на европейски инстутиции, включително Съвета на Европа и Европейския съюз (ЕС), но настоява, че са нужни спешни действия за предпазване на медийната свобода и достъпа до информация и за осигуряване на финансова подкрепа за независимата професионална журналистика.

По-рано този месец „Репортери без граници“ постави България на 111-то място в Индекса за свобода на пресата за 2020 г. Така страната ни запази позицията си от миналата година и остава на последно място сред страните членки на ЕС.

Платформата за защита на журналистите е създадена през 2015 г. с цел информиране на международната общност за заплахи и насилие срещу журналисти в страните членки на Съвета на Европа. Тя действа и като механизъм за ранно известяване на Съвета на Европа за подобни казуси, на които институцията може да реагира. Към днешна дата освен Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) партньорските организации включват European Federation of Journalists (EFJ), International Federation of Journalists (IFJ), Article 19, Reporters without Borders (RSF), Committee to Protect Journalists (CPJ), Index on Censorship, International Press Institute (IPI), International News Safety Institute (INSI), The Rory Peck Trust (RPT), European Broadcasting Union (EBU), PEN International, European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF) и Free Press Unlimited.

 Ако вие или ваши колеги сте обект на заплахи, тормоз, нападения или друго посегателство, подайте сигнал чрез специалната форма на нашия сайт.