От няколко месеца една българска телвизия страда от “проблеми с чашата”. В самия край на миналата година основна водеща бе свалена от ефир, а след това и напусна телевизията след появата с чаша с провокативно съдържание. Този четвъртък пък стана ясно, че главният продуцент на bTV Асен Иванов е забранил появата на вече поканен гост, след като се досеща, че същият е “момчето с чашата”.
Чашата се оказва важен символ, от чиято сянка вече половин година телевизията не може да избяга. “Проблеми с чашката” е израз, който се употребява разговорно като синоним на зависимост. И в този случай говори за зависимост, макар и от друг тип.
“Медията е частна – има право да решава кой водещ да свали от ефир или на кой гост да откаже покана”. Този аргумент може да бъде чут често. Това е така само за хората, които приемат, че чашата е наполовина пълна или пък наполовина празна. Но не и за онези, които знаят, че тя отдавна прелива.
“Чашата преля” бе наречен първият протест, който организира Асоциацията на европейските журналисти – България след изненадващото сваляне от ефир на водещата Мария Цънцарова дни преди Коледа миналата година. Тогава от телевизията се опитаха да омаловажат и първоначално обявиха, че не става дума за остраняване, а за преместване. Но два дни по-късно се оказа, че “всичко е вярно”. Днес, шест месеца по-късно се потвърждава и нещо друго, за което отдавна се знае, че е вярно – има гости, забранени за канене. И те са забранени не защото не са компетентни по дадена тема, а напротив – въпреки че са компетентни, публичните им позиции са неудобни на ръководството на телевизията и това ги прави “persona non grata”.
Противно на мнението, че частните медии имат право да действат по този начин, подобен подход е в противоречие с поне два текста от Закона за радиото и телевизията, който изисква от доставчиците на медийни услуги, независимо дали са обществени, или търговски, да гарантират правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация. Не на последно място противоречи и на заявката на телевизията да показва “всички гледни точки”.
Въпреки че главният продуцент Асен Иванов настоява, че забраната за конкретен гост “няма нищо общо с обществената тема за възможни злоупотреби в здравеопазването”, практиката показва, че ограничаването на кръга от гости, често води до неглижиране на важни теми. Пример са например скандалите в съдебната система, които влязоха във фокуса на големите телевизии години, след като бяха разкрити от независими журналисти и колективи.
Даваме си сметка, че описаните проблеми не могат да бъдат решени с прости персонални промени и че такива биха били по-скоро знак за замяна на зависимостта от едни политически и икономически кръгове с такава към други. Обществото обаче не може да продължава да бъде подценявано и залъгвано до безкрай и отливът на аудитория е ясно доказателство за това.
