Амнести Интернешънъл публикува своя годишен доклад за състоянието на правата на човека в 155 страни, сред които и България. Проблеми за България продължават да бъдат влошаването на свободата на изразяване, нарушаването на правата на ЛГБТИ общността и насаждането на омраза срещу етническите малцинства.

Независими журналисти и медии бяха подложени на силен натиск и тормоз, включително от страна на длъжностни лица. Парламентът прие мерки за засилване на защитата на жертвите на домашно насилие. Определението за престъпления от омраза беше разширено, така че да включва и престъпления с мотив предполагаема сексуална ориентация на жертвата.

Дискриминацията срещу малцинствата остана широко разпространена. Бежанците и мигрантите бяха подложени на насилствени отблъсквания. Условията в институциите за психиатрична помощ и социални грижи предизвикват загриженост.

Контекст

През месец април петите поред парламентарни избори за по-малко от две години не успяха да произведат ясно мнозинство, оставяйки страната в продължителна политическа криза. През месец юли в България имаше продължителна гореща вълна с температури, достигащи до 40 градуса.

Свобода на изразяване

Независими журналисти и медии, отразяващи теми, свързани с организираната престъпност и корупцията, продължиха да се сблъскват със заплахи, тормоз и кампании за очерняне. Частни бизнеси и лица, заемащи публични длъжности, заведоха множество стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (т.нар. „дела шамари“) срещу журналисти и репортери.

През март застрахователна компания заведе дело за клевета срещу независимия новинарски сайт Mediapool с иск за рекордните 1 млн. лева обезщетение, поставяйки медията пред риск от фалит.

През април Софийска градска прокуратура публикува скрийншотове на личната комуникация на журналист с негов източник. Проектът „Механизъм за бързо реагиране в защита на медийната свобода” (Media Freedom Rapid Response Project) нарече това „обезпокоително нарушаване на конфиденциалността на журналистическите източници“. През същия месец журналистите Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко бяха атакувани с шест съдебни производства за клевета заради свои публикации за връзки между предполагаем наркобос и служители на българската полиция. Медийни асоциации публично осъдиха „репресивните и злонамерени съдебни искове“ срещу журналисти.

През юли парламентът прие промени в Наказателния кодекс, които предоставят по-голяма, но все още недостатъчна, защита за журналисти срещу дела шамари, включително значително по-малки наказания за обида и клевета срещу длъжностни лица.

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода идентифицира България като страна с „висок риск“ по отношение на медийната свобода и плурализъм.

Насилие, основано на пола

През юни мъж от Стара Загора беше арестуван след нападение с нож срещу 18-годишната си бивша приятелка, която е понесла наранявания, изискващи над 400 шева. Определянето на раните като „лека телесна повреда“ от страна на местния съд и решението нападателят да бъде освободен на 5-и юли предизвикаха протести из цялата страна с искания да се сложи край на безнаказаността за случаите на домашно насилие. В резултат на обществения натиск властите отново арестуваха мъжа на 30-и юли и повдигнаха нови обвинения през ноември.

През август парламентът прие промени в Наказателния кодекс и Законa за защита от домашно насилие, за да разшири правото на защита за хора, които преживяват насилие в условия на „интимна връзка“, но нямат сключен брак. Представители на гражданското общество критикуваха правната дефиниция, изискваща интимната връзка да е продължила поне 60 дни, за да попада в рамките на закона, докато консервативни групи бяха против промените с твърдението, че те популяризират „джендър идеологията“. Отново през месец август правителството обяви, че работи по допълнителни мерки за адресиране на „скритата пандемия“ от домашно насилие.

Права на ЛГБТИ хората

През февруари Върховният касационен съд отмени възможността за юридическа смяна на пола за транс хора.

През юли парламентът прие поправки в Наказателния кодекс, според коитo нападенията с мотив сексуална ориентация на пострадалото лице се третират като престъпления от омраза, като по този начин наложи по-тежки наказания за извършителите.

Също през месец юли Софийският апелативен съд осъди бившия кандидат за президент Боян Расате за хулиганство за извършеното нападение срещу активистка в общностния ЛГБТИ център Rainbow Hub и му наложи 6 месеца пробация.

През септември Европейският съд по правата на човека постанови, че липсата на правно признаване на еднополовите двойки в България представлява нарушение на правото на личен и семеен живот.

Дискриминация

През юли Комисията за защита от дискриминация глоби политическа партия ВМРО-БНД с 1000 лева и наложи забрана на сайта ѝ да бъде публикувано съдържание, което насажда омраза към етническите малцинства. Комисията определи някои публикации на интернет страницата на партията като език на омразата и заяви, че правенето на обобщения относно отделни етнически групи представлява акт на дискриминация, забранена от закона.

Също през юли Комисията за защита от дискриминация съобщи, че разследва случаи на отказ роми да бъдат допуснати до плувни басейни на различни места в страната.

През същия месец прокуратурата разследва проруската партия Възраждане след като официалният ѝ канал в социална мрежа публикува фотоколаж, представящ Соломон Паси, бивш министър на външните работи от еврейски произход, облечен в униформа на концлагерист, отвеждан от нацистки войници, предполагаемо да бъде обгазен. Текстът към изображението гласи „Щом не искаш от руския газ, ела да ти пуснем от нашия“.

Права на мигрантите и бежанците

Случаите на изтласкване на бежанци и мигранти по границите, все по-често придружени с насилие, останаха широкоразпространени, особено на границата с Турция. През март Европейската комисия стартира пилотна програма в България на стойност 45 млн. евро, чиято цел е да се ускори процесът по предоставяне на убежище и да се подсилят граничните системи за сигурност и наблюдение.

Права на хората с увреждания

През март Комитетът по правата на човека на ООН (КПЧ) изрази становище, че България е нарушила множество права на Валя Лазарова, която умира през 2007 г. след като прекарва осем години, затворена в дом за социални грижи заради умствено увреждане. Становището на КПЧ е, че България не е успяла да ѝ осигури защита и че тя е „загубила живота си като директно следствие от окаяните условия“ в дома за социални грижи.

През април Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията посети България, за да направи преглед на напредъка по прилагането на неговите отдавнашни препоръки по отношение на „крайно тревожното“ положение на хората, настанени в психиатрични институции и домове за социални грижи. През ноември парламентът създаде временна комисия със задача да изготви законодателни предложения, които да гарантират правата на пациентите с психиатрични заболявания.

Право на здравословна околна среда

Зависимостта на България от изкопаемите горива остава висока. През януари парламентът гласува отстъпление от плановете за ранно спиране на въглищните централи. През юли парламентът възложи на министъра на енергетиката да продължи проучванията за офшорни находища на изкопаем газ в Черно море, което противоречи на задълженията на страната по Парижкото споразумение за намаляване на емисиите. Европейската комисия заяви, че България ще трябва значително да повиши целите си относно възобновяемите енергийни източници, за да отрази амбициозните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката.

Амнести Интернешънъл България