Измина повече от месец откакто Хамас атакува Израел, при което според официални данни на Израел са убити над 1200 души и са взети над 200 заложници. В отговор на нападението Израел обяви война, започна бомбардировки и сухопътна операция в ивицата Газа, в резултат на които са загинали над 11 000 души според Министерството на здравеопазването на Газа, ръководено от Хамас.
Военният конфликт продължава и журналистите трябва да бъдат подготвени да го отразяват по фактологичен и етичен начин.
В уебинар, проведен наскоро от Форума на ICFJ за отразяване на глобални кризи, Майкъл Липин, редактор на Voice of America, и Стивън Йънгблуд, директор на Центъра за глобална мирна журналистика към Университета Парк в Мисури, споделиха съвети за журналистите, които отразяват войната между Израел и Хамас.
1) Отчитайте глобалните перспективи и личните пристрастия
С оглед на глобалното внимание към този конфликт и неговите геополитически последици е важно да се отчита, че различните държави имат различни позиции и гледни точки по въпроса.
Важно е това да се казва в пряк текст, например: „Това е позицията на Русия, това е гледната точка на Китай“, обясни Липин.
За да се постигне по-безпристрастно отразяване на конфликта, за журналистите е важно също така да са наясно със собствената си система от възприятия и контекста на своя регион. Например американските журналисти трябва да имат предвид, че могат да възприемат и отразяват конфликта по различен начин от израелските или палестинските репортери.
„Трябва постоянно да се съобразяваме с този вид пристрастия и да правим всичко възможно, за да сме сигурни, че тези пристрастия влияят възможно най-малко на работата ни“, каза Йънгблуд.
2) Отчитайте въздействието на думите и изображенията
Журналистите трябва да подхождат отговорно при избора на думите и изображенията, които използват в своите репортажи, особено ако отразяват истории на оцелели хора или травматичния събития. По възможност избирайте неутрални думи, а не емоционални изрази като „касапница“ и „клане“.
Йънгблуд съветва журналистите, когато избират снимките, които ще включат в репортажите си, да се запитат: „Използвам ли кървави, ужасяващи изображения, защото са необходими, за да разкажа историята? Или са използвани за кликбейт? Ще бъдат ли използвани по начин, който е единствено сензационен? Дали изображенията и разказът представляват емоционална експлоатация?“
Когато интервюират хора, преживели травма, журналистите трябва да внимават какви въпроси ще задават, за да са сигурни, че преживяното няма да доведе до повторно травмиране на интервюираните.
Използвайте внимателно и прецизно думи като „терористи“ или „геноцид“. Обмисляйте юридическото значение на такива термини, както и емоционалната реакция, която те могат да предизвикат.
По време на конфликта огромно количество информация – както вярна, така и невярна – се публикува незабавно в интернет. Социалните мрежи особено улесниха бързото разпространение както на достоверни новини, така и на подвеждащи.
Липин съветва, преди да правите бързи заключения, задължително да се консултирате с няколко достоверни източника, които да включите в своя репортаж.
Например при подготовката на тази статия, която разглежда вероятността Хамас да е координирала действията си с Иран преди нападението над Израел, Липин е събрал информация от многобройни източници. Това му е позволило да отчете по-добре детайлите по тази тема, която е многостранна и се развива бързо. Разговорите и интервютата с достоверни източници, включително различни длъжностни лица и експерти по външна политика в региона, са помогнали за събирането на факти и верифициране на информацията.
Липин съветва журналистите да разговарят с поне два внимателно подбрани източника при подготовката на своите репортажи.
В заключение, Йънгблуд напомни както на журналистите, така и на аудиторията, винаги да имат предвид въздействието на публикуваното съдържание: аудиторията ще възприема и разбира конфликта въз основа на начина, по който той е отразяван.
