Как да подкрепим истинските истории

Журналистиката не съществува във вакуум в обществото – напротив, тя е негова проекция. Неслучайно страните с трайно установени демократични системи и правов ред са тези, които могат да се похвалят и с най-качествените и свободни медии. У нас медиите и гражданите се сблъскват със сходни проблеми – политически и икономически натиск, липса на стабилни финансови ресурси, цензура… Ето защо както обществото се нуждае от смела и независима журналистика, която да представя проблемите му обективно, така и журналистиката има нужда от обществена подкрепа, за да изпълнява ролята си на коректив на властта. Ако и вие споделяте мнението ни, че от нас като общество зависи да докажем, че мястото на българските медии не е на дъното на международните класации, вижте как можете да помогнете.

 

Поддържайте здравословна медийна „диета“

 

Ние сякаш сме по-склонни да сме взискателни към качеството на храната, която ежедневно консумираме, отколкото да бъдем критични към медийните продукти, които пазарът ни предлага. Но медиите, включително и социалните мрежи, влияят на формирането на светогледа ни, както и на вземането на важни житейски решения. Т.нар. „инфодемия“ от фалшиви новини покрай пандемията от COVID-19 показва достатъчно красноречиво, че разпространението на невярна или манипулативно поднесена информация може да има дори фатален изход.

 

Качествената журналистика изисква време и ресурси. Затова внимателно подбирайте медиите, на които се доверявате. Проверявайте дали имат ясна собственост, дали авторите им подписват материалите си, дали се позовават на конкретни и сериозни източници. И когато се убедите, че медиите, от които се информирате, са надеждни, бъдете лоялни към тях. За да се издържат, те имат нужда от стабилна аудитория, която да им гарантира привличането на стабилни рекламни приходи.

 

Подкрепяйте медиите, на които имате доверие

 

Лоялността към предпочитаните от нас медии е една от най-ключовите форми на подкрепа за качествената журналистика. На първо място, тя се изразява в това да се информираме редовно от тях – да посещаваме интернет страниците им, а ако сме активни в социалните мрежи, да ги следваме и да споделяме създаваното от тях съдържание. Някои електронни медии у нас предлагат и съдържание с платен абонамент, като например capital.bg, платформата Voyo.bg на bTV и др. Тази практика се наложи в целия свят, а у нас засега не намира много добра почва. И все пак, не забравяйте, че зад задълбочените материали и разследвания стоят много време и труд, които изискват ресурси. Ако държите на качественото съдържание, помислете дали не можете да инвестирате малки средства в предпочитаните от вас информационни канали.

 

В още по-уязвима ситуация в това отношение се намират печатните медии и неслучайно много от тях вече преминаха изцяло в онлайн пространството – или в ръцете на силни икономически групи. И все пак, нищо не може да замести разлистването на любимото списание и вестник заедно със сутрешното кафе. Дребната сума, която ще отделите, за да си го купите, е от огромно значение за екипа, който стои зад него. Това важи в още по-голяма степен за регионални медии, някои от които са с дълга и забележителна история, а днес оставането им на пазара е въпрос на ежедневна битка.

 

Дигиталният бум доведе до демократизация на медийния пазар, която ни предоставя възможност като потребители да подкрепяме директно независими журналистически проекти. Сайтове за разследваща журналистика, подкаст програми, телевизионни предавания, културни издания и др. набират средства чрез дарения от аудиторията си, за да се издържат. Тук ви разказахме за някои от тях, като „Тоест“, „Бивол“, предаванията „Алтернативата“ и „Денят с Веселин Дремджиев“. Без значение колко е малка или дори чисто морална, вашата подкрепа е жизненоважна за съществуването и развитието на истинска журналистика в България.

 

Не бъдете пасивни

 

Да бъдем реалисти – разказаните тук 34 истории са светли и обнадеждаващи доказателства за това, че българската журналистика не е мъртва. Но за съжаление, не са малко и примерите за упадък в спазването на професионалните и етични стандарти сред медиите у нас. Тази тенденция кара много хора просто да изключат телевизора и да спрат да потребяват традиционни медии, което е тяхно право на потребители. Но има и други инструменти, чрез които не просто да не останем безразлични, а напротив – като активни граждани да допринесем за градивна промяна на медийния пейзаж.

 

Един от тях е саморегулацията, която е и най-ефективният начин за поддържане на професионалните стандарти в развитите демокрации. У нас тя се извършва от Комисията за журналистическа етика към Националния съвет за журналистическа етика. Освен че има правомощията да се самосезира при случаи на груби нарушения на етичните норми в журналистиката, тя работи и по сигнали на граждани. Колкото повече сигнали получава тя и колкото по-голяма публичност получават решенията ѝ, толкова по-силна е ролята ѝ на медийния пазар. На mediaethics-bg.org можете да се запознаете с работата ѝ и да подадете жалба.

 

Освен това задълженията на електронните медии у се уреждат в Закона за радиото и телевизията, а натоварен с функциите на регулатор е Съветът за електронни медии, или СЕМ. Той също работи по жалби на граждани, които можете да подадете както на физически носител на адреса на институцията, така и онлайн на cem.bg/jalbi.

 

С бума на социалните медии те често стават арена на разпространение на дезинформация, език на омразата и нелегални дейности, като например публикуване на интимно съдържание на хора без тяхното съгласие. Всички социални медии като „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „Туитър“ имат функции за докладване на подобно съдържание, като при установени нарушения на стандартите им то бива премахвано. За съжаление обаче, опцията за докладване често бива използвана за саморазправа с неудобни критични гласове, чиито профили биват блокирани след умишлени кампании за докладването им. Затова е добре да внимаваме с всички гореизброени възможности за влияние върху съдържанието, което излиза в традиционните и новите медии, и да прибягваме до тях само ако искаме да сигнализираме за даден проблем.