АЕЖ-България публикува поредица от материали на тема „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Считаме, за темата важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин.
Следващият ни гост е Спас Крайнин.
Спас Крайнин е репортер в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР). През 2016 г. получава награда от Фондация „Радостина Константинова“ за разследването си, което прави в дома за деца „Жулев дом“ в пазарджишкото село Лесичово. Носител е на годишната стипендия на името на проф. Михаил Минков, която се присъжда ежегодно на един студент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ за успехи в радиожурналистиката. Член е на АЕЖ-България. Навлиза в журналистиката още в ученическите си години, когато към Младежкия дом в Пазарджик заедно с приятели създават първото в града онлайн радио – Forty Radio, за което му е връчен почетен „Златен знак“. Следи с интерес социални, исторически и вътрешнополитически теми, но страстта му са теми, свързани с децата.
„На изток от рая“ на Джон Стайнбек
Една от любимите ми книги. Книга, която те променя и те кара да замълчиш и да мислиш, докато четеш за фундаменталните неща в живота. Тя не е просто някаква история, описана в около 600 страници. Това са хиляди думи, подредени смислено и логично. Библейски сюжети, които показват светлите и тъмните страни на човека. Прочетете тази книга!
„Чужденецът“ на Алберт Камю
Прочетох я за първи път, когато бях на 16 г. Подари ми я един скъп приятел. Тогава си помислих, че е поредната книга, която няма да ме впечатли, но първото изречение от нея („Мама умря днес“) и последното („За да бъде всичко изчерпано, за да се чувствувам по-малко самотен, оставаше ми просто да пожелая да има много зрители в деня на моята екзекуция и те да ме посрещнат с викове на омраза“) поставяха въпроса за самотата, за абсурда, в който живеем – теми, които ме вълнуват и към които не оставам безразличен. После разбрах за смъртта на Камю и ми стана любопитно. Прочетох почти всичко от него и той си остана един от любимите ми автори.
„Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес
Книга, която съм започвал да чета десетки пъти, но никога не я прочетох докрай. Не я разбирам, сложна е. Струва ми се, че човек може да обича и такива книги.
„Тютюн“ на Димитър Димов
Препоръчвам първо заради стила на Димитър Димов, второ – заради периода, в който се развива действието, и трето – заради темите, а именно любов, пари и власт.
„На юг от живота“ на Иван Динков
Поезията на Иван Динков възпитава. Той е машина за метафори, хуманист и бунтар.
Позволявам си да добавя още няколко имена на поети, които обичам: Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Никола Вапцаров, Константин Павлов, Никола Фурнаджиев и Петър Манолов.
Снимка: Личен архив
