Български журналисти и граждани също могат да попаднат под ударите на руското законодателство за военна цензура

613

Асоциацията на европейските журналисти – България предупреждава, че български журналисти и граждани също са заплашени да попаднат под ударите на новото руско законодателство, въвеждащо военна цензура. Приетите в петък от руската Дума и светкавично обнародвани от президента Владимир Путин промени в Наказателния кодекс предвиждат наказания до 15 години затвор. 

Това наказание ще се налага за невярна информация по отношение на използването на руските въоръжени сили за защита на интересите на Руската федерация. Дали една информация е невярна, ще се определя от руските власти. Според промените, ако от тази информация са настъпили тежки последици, минималното наказание ще е 10 години, а максималното – 15 години затвор. При липса на такива последици, съдът може да постанови глоба от 700 000 до 1,5 млн. рубли или принудителен труд до три години. 

Наказание до 5 години затвор и сериозна глоба се предвижда и за публични действия за дискредитиране на използването на въоръжени сили в защита на интересите на Русия и нейните граждани. Тази разпоредба вероятно ще бъде прилагана към участници в антивоенни протести. 

Наказания до три години лишаване от свобода или принудителен труд за същия период, както и глоби, ще се налагат и за призоваване към налагане на санкции на Русия. 

От тези наказания са заплашени не само руснаците, а и всички чуждестранни граждани, които се намират на територията на Руската федерация. Заради въвеждането им някои западни медии като Би Би Си, Радио Свобода/Свободна Европа и Блумбърг прекратиха работата на своите редакции, базирани в Русия. Разпоредбите са твърде широки и е трудно да се предвиди по какъв начин ще се прилагат от руските власти. Със сигурност, всеки журналист, който предава от Русия и не използва за източник единствено официален Кремъл, е заплашен от съдебно преследване. Например според руското Министерство на отбраната в нощта срещу петък украински диверсанти са предизвикали и инцидента в Запорожката атомна електроцентрала. Ако журналист, базиран в Русия, съобщи, че според международни източници обстрелът е от руските войски, които са се опитали да превземат централата, рискува да бъде съден. Подобен риск съществува дори от определянето на ставащото в Украйна като война, а не като специализирана операция. Анализаторите не са единодушни дали журналисти няма да бъдат санкционирани и дори само ако отразяват антивоенни протести, които се организират в руските градове. 

АЕЖ осъжда спускащия се все по-гъст информационен мрак в Русия, кулминиращ в това законодателство за цензура, спирането на едни от последните независими медии и дори ограничаването на достъпа до социалните мрежи Туитър, Ютюб и Фейсбук. В същото време АЕЖ призовава всички български медии и журналисти, които действат на територията на Русия, да вземат необходимите мерки, за да не станат обект на репресии. Призоваваме Министерството на външните работи да изиска от Посолството на Руската федерация в България разяснения относно законодателните промени и да издаде адекватно предупреждение към всички български журналисти и граждани.