Катастрофи, конфликти, скандали, състояние на непрекъсната извънредност – това са само някои от чертите на днешния медиен разказ. И често журналистите нямат време, а може би и не са способни за авторефлексия – самооценка, дали това, което вършат е правилно и полезно за тези, които ги четат, слушат и гледат Предлагаме ви поредицата„Медийната година в 365 думи“, в чиято втора част журналистите говорят за това какво очакват през 2019 г. на базата на процесите в медиите. Мненията обобщи Илия Вълков.
Свободата на словото е факт и е брутална

Райко Байчев, журналист и дараматург

Нямам тревоги от обичайния тип – за свободата на словото. Тя е факт и е брутална. Всеки човек може да напише в профила на премиери, лидери, президенти, че са нещастници, да ги псува, ругае, колажира, подиграва, да намира съмишленици, с които да го прави, да се организира в групи, страници и да изкаже всичко, което поиска.

Това, че все още съществуват съмнителни вестници, които мътят ума на най-възрастните поколения, и това става повод за задни места в класации за свобода на печата, разбира се, прословутото 111-то, не ме притеснява. Понеже вече просто няма печат, цялото това нещо с печата приключи, скоро няма да има хартиени издания въобще. И да сме последни, сме последни в нещо, което не съществува.

Притеснява ме друго: вече не съм въобще сигурен какво означава медия, какво е да си журналист, какво е да си публика. Всякакви ясни граници паднаха, сега всички сме журналисти и всички сме си публика, в общото и мъгливо поле на социалните мрежи.

Всъщност в момента почти няма потребители на медии, по консервативния начин – тоест хора, които рано сутрин стават, четат предпочитаната си медия, информират се от нея и продължават деня си, за да повторят това нещо на следващия ден и това да е достатъчно. Не, сега единствената среда, която съществува е Фейсбук, всички киснем във Фейсбук, и каквото там се просмуче като медиен „content“, това е.

Ето дефиницията за медийно съдържание: това е онова, на което си се натъкнал, докато си скролвал.

Казвам го без ирония, неутрално, това са медиите – случайни съдържания, споделени от приятели, на които се натъкваш тук-там и понякога цъкваш. Просмуква се всичко, без критерий, система, правила, верификация. Преди медиите бяха четвърта власт, която като всяка власт биваше разядена от корупция, несменяеми фигури, социално зло, авторитарни провали. В момента са друго: хаос, неяснота, мъглявина, нещо някакво такова. Хора като Пеевски, Прокопиев, Блъсков, медийни кръгове, олигарси и прочие – забравете за това, то няма никакво значение.

Медиите вече са друго, средата са промени, настъпва нов paradigm shift, който е в разгара си и сега всичко е супа от блъскащи се един в друг хаотични елементи, които, за разлика от преди, едва ли някога ще застинат в стройна система. Кое единствено няма да се промени? „Хладнокръвно“ на Труман Капоти.

 

Деца, виждали ли сте свободна журналистика?

Иво Беров, журналист

„ Деца, виждали ли сте море” – пита учителят от прочутата книга на Бранислав Нушич„Моята автобиография”. Или нещо подобно ги пита. Иска да им даде доказателство, че земята е кръгла. Онова с корабите, които показват първо върха на мачтата си отвъд кръгозора, после останалото.
Неее – отговарят учениците в един глас – не сме виждали море.
Добре. – Представете си сега море – не се смущава учителят и започва да си излага доказателството.

Нещо подобно би могло да се счули със сегашното поколение журналисти, може би справедливо прекоросани от обществото ни „журналя” колчем стане дума за независима журналистика.

Ако ги попитат например „Вие знаете ли какво е свободна и независима журналистика”, те в един глас би трябвало да отговорят : „неее”. Което би било честно. Честен отговор би бил. Защото в България не само, че вече няма свободна и независима журналистика. От десетина години насам самото понятие се е затрило. Вече не се знае какво точно означава то. Това понятие.

„Да, ама има медии, които пишат и говорят против властта”, значи има медийна свобода – казват властниците. И наистина има такива медии. Но тяхното злодумство не се дължи на независимата и свободна журналистика. Дължи се на това, че техните собственици са против властта. Против сегашната. Не и против утрешната, когато тя би могла да ги облагодетелства. Сметкаджийство едно такова. Затова си подбират такива журналисти, кажи го „журналя”, които биха им свършили работата.

Обхвата на свободата сегашното поколение журналя измерва с гледните точки.

Обхвата на свободата сегашното поколение журналя измерва с гледните точки. Които трябва да са различни. Трябва да се представят всички гледни точки демек. И ако се върнем към представите за това на каква земя живеем, те представят различните гледни точки.
Земята е кръгла – казва примерно един учител. Или космонафт. Или астроном. В някое вървежно предаване.

„Ма ка щяло да е кръгла. Нъл тогиз ония от долния край щяха да изпопадат“ – възразява Киро Компромата от Каспичан.
„Ама аз я видях от космоса, кръгла е“ – дума космонафтът.
„А, вие това сте го заснели в Холивуд, знам ви аз вас, хмириканците“ – възразява Киро Компромата, а журналистът обобщава.
„Благодаря ви за участието, представихме различните гледни точки, вие сами можете да си направите изводите.
Обръща се така нареченият журналист /всъщност аниматор, тоест водещ/ към зрителите и слушателите с чувство за изпълнен професионален дълг.
„Бе тая земя я е кръгла, я не чак толкова, а пък хмириканците много лъжат” прави си извода зрителелят и всичко е точно, освен представите ни за земята на която живеем. И за света също.

 

Фейсбук направи всекиго журналист

Иван Бакалов, журналист и фотограф

Случка в планината, описана във Фейсбук, се превръща в централна новина на телевизиите и става повод за репортажи и коментари в студио.

Незнаен човек от Фейсбук публикува статус от 10 реда и снимка на държавна облигация от 1907 г. Тя е споделена над 20 хил. пъти. Документът показва как България уж дала държавен заем на Франция 145 млн. златни лева. Неизвестен исторически факт. Крият го. Няма го в учебниците… Всъщност е обратното – облигацията показва, че България е взела заем. Толкова споделяния няма нито една обективна статия, аналитична или историческа, от която и да е медия през годината.

Благодарение на Фейсбук всеки случаен човек вече е журналист, става свидетел на нещо, някъде, където няма телевизионни репортери. Пише го, снима го. Дали казва истината, е отделен въпрос.

Всеки, който разкрива във Фейсбук нещо ново и различно или клейми гръмко някого, става доблестен журналист.

Но преобладават нагласите, че медиите не казват истината. И всеки, който разкрива във Фейсбук нещо ново и различно или клейми гръмко някого, става доблестен журналист.

Тези нагласи се засилват, особено когато медиите са обслужващи, каквито са българските мейнстрийм медии в момента. А големите медии вече следят внимателно социалните мрежи, какво предизвиква интерес и се опитват да го експлоатират в своя полза или в интерес на онези, които обслужват. Като много често се подвеждат от социалните мрежи.

В общи линии недоверието е към „журналята”, а не към фейсбук-публицистите. И така се стига до заместване на медии с измислени новини от Фейсбук. Всеки вади някакви произволни факти, напише ги като цитат с картинка, портрет.

И такива фейсбук-публицисти и блогъри, често се явяват критици на медиите и обявяват за фалшива новина дори обективни публикации и данни. Така от една страна в България има обслужващи основни медии, които що-годе използват обективни източници на информация и спазват някакви професионални стандарти, а от друга страна в социалните мрежи ги игнорират като недостоверен източник.

Това е медийната среда, в която живеем във второто десетилетие на XXI век. Общественото мнение се формира до голяма степен от социални мрежи, противопоставящи се на медии и често цитирани от тях. Социалните мрежи са конкурент и коректив на големите медии, така те не могат да премълчават новини и да манипулират успешно, защото лесно ги разобличават. Но социалните мрежи са и най-големият разпространител на фалшиви новини, безогледни коментари и погрешни оценки.

 

В очакване на Годо

Иван Атанасов, Сакарнюз

Медийната 2018 година, не бе по различна от 2017, нито от 2016.

Водещите медии продължават да ни представят един друг свят, където супермен се е нагърбил да оправя държавата. Раздава наляво надясно пари защото според него това е най-важното. Даже си раздаде всичкия морал. Това изобилие обаче ражда само скандал, след скандал, а ситуацията не се променя към по-добро.

Към онези, които казват, че така не може да се управлява, е насочена жълтокафява медийна машина с един център.

Липсват лидери, които да я надмогнат.
Но народът чака търпеливо. Така е правил през Османско време, цели 500 години, а накрая са се появили Ботев, Левски, Караджата.
Сега чака Годо.

Утехата е, че животът вече е по-динамичен и това го разбраха много медии. Те са вече в интернет пространството, където са по-независими, макар и бедни.
Богатите, които държавата храни, вървят след тях и намаляват влиянието си
Социалните мрежи също ги превъзхождат.

Но там също се появи опит за цензура. Партиите си наеха хора, които да докладват на Фейсбук за постове, които не им харесват. Модератори ги свалят, но на тяхно място се появяват все по упорити, които критикуват, иронизират хората с власт.
Няма кой да ги спре.

На фронта на справедливостта вече видяхме богаташи с белезници. Екзекуторите им ликуват, а критиците предупреждават, че това не е онова за което се представя. Първите не чуват.
Слагат белезници на краката на слаботелесни жени, искат още терор.

Той се засилва, а досега никоя голяма медия не направи анализ дали корупцията и престъпността намаляват след като се приеха толкова репресивни закони. Увеличената бройка арести показва, че не е така.

През това време олигарси богатеят. Колко ли пари могат да ги задоволят? За нова година получиха милиард и нещо. Очакват ги още, европейски. Ще станат още по богати, но не за сметка на работата си, а затова че ухажват единствения си благодетел, който дава.
А баламите събират стотинки за благотворителност.

Шосетата, включително и новопостроените се рушат, хора загиват, застрахователите искат да увеличават полиците. Парламентът е съгласен. Като се съберат няколкостотин милиона, някоя компания ще ги прибере и ще фалира. Справка: „Олимпик“.

Журналисти питат вежливо отговорни хора за случващото се, но те не отговарят. Интервюиращите гледат умно, както Дани Кирилов гледа премиера. Той, правният титан, за седмица разреши проблем, който върховни съдии коментираха години. Прокара закон, според който си виновен че имаш богатство, даже и ако съдът реши, че не е незаконно.

Според вижданията на Дани, няма нищо лошо в това да се задържат деца за 48 часа, без да се уведомяват родителите. Вероятно неговите не са го търсили няколко дни и не им е липсвал.

А Европа гледа безучастно, техни фондове наливат пари в България. С част тях се финансират влиятелни медии, от които никога няма да чуете, че в България се краде на поразия, че страната се отдалечава от европейските ценности.

Институциите деградират, гражданското общество е хилаво, а там където се проявява, е атакувано с жълтокафявата помия.

На този фон за обикновения човек е трудно да се ориентира за случващото се, кое е добро или лошо. Затова маха с ръка, не го интересувало.
Медийната година: Ела си, иди си, примък-отмък

Иво Балев, сатирик и публицист

2018 беше една добра година за българската плутокрация – и не толкова добра за българската медийна среда. Медийната свобода съществува тук-там на самотни островчета, където битуват последните диваци на свободното слово.

Свободата на изразяване изглежда като някакъв анахронизъм.

Бързо се насити българинът на медийна свобода, а и социалните мрежи, въпреки че не са и не могат да бъдат средства за коректна информация, запълват нуждата на населението от новини, като все по-малко хората се вълнуват дали това, което четат, слушат и виждат, е факт, фантазия, догадка или пряка манипулация. Същевременно социалните мрежи служат и за отдушник на свободното изразяване – цензурата в социалните мрежи е мека и дозирана, колкото да си мислят потребителите, че се борят за свободата си.

В телевизиите станаха някои размествания, други не се състояха.

Сделката за Нова телевизия стана малко като сделката на ЧЕЗ с Гинка Върбакова – не стана. Преговори за сделката бяха водени с чешкия медиен магнат и крупен бизнесмен Петер Келнер. Почти пред финализация сделката бе спряна от Комисията за защита на конкуренцията, което бе “дискретен” знак от държавата, че Келнер не е желан медиен инвеститор в България, стига му покупката на “Теленор”!

Затова пък сделката за BiT бе проведена успешно и новият собственик на телевизията, след като изприказва един терабайт фантасмагории как ще прави телевизията интеркативна и други големи стъпки за човечеството, внезапно спря всички предавания и телевизията започна да върти стари продукции – но нищо, което е свързано с политика! С новия си собственик телевизията се утвърди като трибуна на предпоследния писък в силиконовата мода – телевизията почти цяла година излъчва предимно старите предавания на светската журналистка Венета Райкова.

При вестниците също имаше странни движения.

В началото на 2018 “Стандарт” обяви, че досегашният мажоритарен собственик Тодор Батков “подарява “Стандарт” на журналистите”. Това бе доста цинична формулировка предвид състоянието на вестника, за който има информация, че е със сериозни дългове, а служителите му не получават пълния размер на възнагражденията си. Не след дълго вестникът обяви, че емигрира в интернет, а хартиеното издание става седмичник. Вестникът засега поддържа линията на разумно поведение от преди смяната на собствеността – в един от последните му броеве се съобщава тържествено, че “Прокуратурата извади тигана за големите риби”.
За оттегляне от издателска дейност обяви и Делян Пеевски, чиито издания неуморно борят “фалшивите новини” (декларативно, същевременно създавайки цяла алтернативна реалност) и продължават да наричат Пеевски “нашия издател”.

Предвид съдбата на “Стандарт”, а и някои други геройски паднали преди това – поуката от изминалата година е, че свободното слово в България мисли и съществува трудно, ала и безсрамното слагачество съвсем не е залог за оцеляване.
Другата поука е, че без КТБ обслужваща медийна империя се поддържа трудно.